На 11 май т.г.,  тракийци в Пловдив поднесоха цветя  и се поклониха пред паметната плоча  на войводата Руси Славов, посветил живота си на тракийската кауза.

Руси Славов е български офицер и революционер, който едва 17-годишен, през 1903 г., се присъединява към четата на Михаил Герджиков и участва в Преображенското въстание.

В периода преди обявяването на Балканската война Руси Славов извършва агитация, възстановява местни комитети и събира информация за движението на османските войски по границата. Онова, с което остава трайно в паметта на тракийци е помощта, оказана на предците им през злокобната 1913 г., когато тракийски българи тръгват по маршрута Дедеагач - Фере - Армаганската долина, за да търсят спасение от турските жестокости.  По пътя си те са подлагани многократно на жестока сеч от турския башибозук и от турски потери. В този критичен момент помощ на тракийското население оказват четите на Руси Славов и Димитър Маджаров, които устройват засада в южните покрайнини на Фере. Четниците успяват да ликвидират водача на османлиите и тракийци се укриват в гората. Башибозукът си отмъщава на изостаналите тежкоподвижни селяни, избивайки ги с неподозирана жестокост.

На 28 септември колона тракийски бежанци от 20 000 души тръгва към България. Походът продължава седем дни и на 4 октомври 1913 година, в близост до село Ятаджик, дн. Маджарово, рано сутринта ги посреща засада от турски башибозук. В този ден се водят най-големите сражения. Четите спасяват колкото могат от населението. След засадата уплашените жени и деца тръгват надолу по дерето под връх „Чаталкая“, за да преминат р. Арда, която в онзи момент е граница на България. Там попадат под обстрела на картечница, която става причина за кръвопролитната смърт на хиляди тракийци по пътя им към живота. В страшната трагедия загиват над 2000 души, част от които са жени и деца, избити и удавени в р. Арда. Останалите са спасени благодарение на Руси Славов и Димитър Маджаров. В мразовития месец октомври реката е пълноводна и с дни влачи труповете на загиналите, а от кръвта им водата потича червена, безпощадно повличайки част от децата и по-възрастните хора. За да прекосят реката хората се хващат за ръце и заедно да се опитат да се спасят. От другия край на реката ги очакват български граничари, които помагат на бежанците.

През 1928 г. по инициатива на младежко-културно благотворително дружество „Тракия” в памет на загиналите българи тракийци през 1913 г. се организира за първи път събор-поклонение край с. Ятаджик. Той се превръща в традиция и ежегодно се организира от Съюза на тракийските дружества в България и община Маджарово.

През същата 1928 г. учителят Димитър Делибозов организира събиране на човешки кости със своите ученици, за да бъде направен общ гроб на загиналите. По спомени на очевидци гробът е бил направен на 15-20 метра югоизточно от сегашния паметник. В началото на 1949 г. Тракийската организация взема решение за построяването на паметник, в чието изграждане се включва цялото население на Ятаджик.

В пантеона са преместени намерените кости на загиналите, а върху паметника са изписани имената на войводите Руси Славов и Димитър Маджаров.

Войводата Руси Славов умира на 2 декември 1937 г. в Пловдив.