Ние от АБВ твърдо и последователно сме настоявали за полагане на непрестанни усилия за утвърждаване на мира и сигурността в региона, за решаване на откритите двустранни въпроси с цел укрепване на доверието, развитието на сътрудничеството и поддържането на взаимноизгодни добросъседски отношения. Това обаче не трябва да се случва в ущърб и за сметка на интересите и правата на българите по света.

Считаме, че българското правителство пропилява възможностите, които председателството на Съвета на Европейския съюз ни предоставя, за включване в дневния ред на ЕС на въпроси от непосредствено значение за България.

26 март официално е обявен от българското правителство за Ден на Тракия. Същата дата е определена и за среща на високо равнище между представители на ЕС с турския президент във Варна.

Това съвпадение на датите може да е преднамерено, може и да е случайно, но то е пореден повод да издигнем своя глас в защита на българските национални интереси като заявим ясно, че тракийската кауза не е изоставена и изразим вярата си, че въпросът за обезщетяването на обезправените тракийци може да намери справедливо решение.

Напълно подкрепяме позицията и усилията на Съюза на Тракийските Дружества в България, който от години аргументирано настоява пред държавните институции Тракийският въпрос да намери приоритетно място в двустранните отношения с Република Турция.

Историческите факти са необорими - през 1913 г. редовни части на турската армия избиват над 60 000 български деца, мъже и жени и извършват етническа чистка за дни над други 280 000 души. Към 1925 г. от близо половин милионното българско население в Тракия и Мала Азия остават няколкостотин души. Разрушени са 280 български училища, десетки църкви, конфискувани са над три и половин милиона декара земя, частна собственост. Това е първият в европейската история акт на геноцид, който българският парламент е крайно време да осъди, а българското правителство – да доведе до знанието на своите международни партньори и съюзници.

Тракийският въпрос има историческо, международно-правно, морално и материално значение не само за стотиците хиляди потомци на прогонените от Тракия и от Мала Азия български граждани. Той е мерило за държавническо поведение, справедливост и национално достойнство,  важен фактор за сплотяване на българското общество около каузата за оцеляването на българската нация и държавност.

Имало е периоди когато български държавници са поставяли ребром този въпрос на Ердоган и турските управляващи и е свършена огромна по обем работа в посока на решаване на този казус. За съжаление, в последните години българските правителства се отнасят към този проблем като частен и маловажен и загърбват правата и интересите на своите граждани, пропилявайки положените преди това усилия.

Един от заложените приоритети на нашето председателство е стратегията за разширяване на ЕС към Западните Балкани, а отношенията с Турция са съществен елемент на европейската политика в този регион. В този контекст, при определяне на рамката на отношенията, следва да се поиска  да бъде отчетен и нерешения въпрос с тракийските бежанци. Припомняме, че през 2008 г., Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им. Това представлява отлична отправна точка за мобилизиране на общоевропейска подкрепа за решаване на Тракийския въпрос.

В навечерието на срещата на европейските лидери с турския президент Ердоган и особено в светлината на поредното негово провокативно изказване спрямо съседни държави, очакваме  не само отправяне на  мощно послание в защита на тракийската кауза, но и по-активни външнополитически действия. Това би могло да включва коригиране на официалната българска позиция в посока към търсене на отделни преговори с турската страна, специално по въпроса за имуществото на бежанците от Тракия и Мала Азия и тяхното материално и морално обезщетение.

Като израз на нашето искане за историческа справедливост в това отношение призоваваме всички, които имат възможност, да покажат съпричастност на 26 март - Денят на Тракия, който ще бъде отбелязан в София от 10.30 часа пред паметника от Одринската епопея в двора на църквата „Свети Николай Софийски – Нови“.

Нека да изразим подкрепата си за каузата на тракийските българи – жертви на първия геноцид и първата голяма етническа чистка в Европа през ХХ век!

Нека да отидем и да покажем, че не приемаме неоосманистката намеса във вътрешния живот на страната, нито претенциите към наши територии 140 години след Освобождението на България!

Няколко милиона българи днес са наследниците на жертвите на станалото през 1913 г. Нека да отидем и да покажем признателност и подкрепа за всички тях!