Декларация на ПГ на Коалиция за България, прочетена от трибуната на 42-то НС
Съдбоносните исторически годишнини, които отбелязахме през настоящата 2013 година - 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 100 години от Балканските войни, оставили трайна следа в българското национално съзнание, са неразрушимият мост между минало, настояще и бъдеще.
Ние, народните представители от Коалиция за България, призоваваме нашите колеги, целия български народ да се поклони пред непреходното значение на борбата на предците ни за единна нация и целокупна държава.
Неотделима от цитираните събития е 100-годишнината от разорението и прогонването на тракийските българи от Тракия и Мала Азия. Етническото прочистване и обезбългаряване на Тракия е безпрецедентно в новата история на България и на Балканите. И би било престъпно да се забрави.
Балканските войни донесоха победи, но и страдания и жертви за всички балкански народи. Десетки хиляди хора бяха поругани, насилени, убити, а това ни задължава да се поклоним пред тяхната мъченическа памет. В тези войни българският войник показа чудеса от храброст, но и стотици хиляди българи преминаха пътя на страданието към своята Голгота. И ние помним и ще помним и славата, и храбростта, и мъченическия хълм на светостта и страданието! Безсмъртен остава в сърцата ни заветът на нашите предци: „Деца на родний край, пазете си земите, отблизо и далеч, отблизо и далеч!“ И незаглъхваща е мъдростта на българските тракийски войводи: „Не забравяй, но не отмъщавай!”
За нас историята се е състояла. В нея живеят и паметта на хилядите страдалци, станали жертва на масовото насилие във времето, когато се утвърждаваха националните държави на Балканите в последните дни на Османската империя, и волята ни на миролюбив народ да живеем в дух на разбирателство и приятелство.
Затова приемаме с дълбока тревога последните изявления на официални представители на Анкара, които обявяват за турска територия региона на Тракия, включвайки Кърджалийска и Разградска области. Това е опасен прецедент, който вреди на добросъседството и не допринася за развитие на двустранните отношения между Република България и Република Турция. Това е езикът на други времена, който разравя жаравата на миналото и минира пътя към бъдещето.
Нашата отговорност пред паметта на избитите, ни задължава да припомним на света за погрома и разорението на българите от Източна и Беломорска Тракия и тяхната бежанска съдба, за да надмогне реквиемът на тракийската трагедия оловното ехо на новите имперски мечтания.
Да сведем глави пред паметта на жертвите и героите!
Да продължим да се борим за справедливо овъзмездяване на наследниците на тракийските българи за ограбените им имоти по време на насилственото им прокуждане!
Да работим за Балкани, в които побеждават принципите на свободата, добросъседството и духа на обединена Европа.