Относно: Обезщетяването на българските бежанци от Източна (Одринска) Тракия и Мала Азия

През изминалата 2024 година за пореден път отбелязахме кървавите събития, свързани с разорението и погрома над мирното българско население в Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия. Историческите факти са категорични, че през 1913 г., нарушавайки Лондонския договор, турски войски навлизат в българските територии, избиват огромна част от населението, заграбват имотите му, опустошават села и християнски църкви и реокупират Одринска Тракия, която на практика е обезбългарена чрез избиване и прогонване на тракийските българи. Жертвите на етническото прочистване са около 30% от българите в Одринска Тракия – убити и/или умрели от мъчения, глад, болести и бежански неволи. Турските издевателства са документирани от фондация „Карнеги“ в доклада ѝ от 1914 г. и от акад. Любомир Милетич в книгата му „Разорението на тракийските българи през 1913 г“. Обезбългаряването на Тракия и Мала Азия е  узаконено с договор, по силата на който на тракийските и малоазийските българи се дължат финансови обезщетения.

В случая става дума за бежанци, а не просто за изселници или икономически емигранти. Депортацията на тракийските българи и заграбването на имотите им от турската държава е пример за масово и жестоко етническо прочистване, съпроводено с изтребление, т.е. с физическо унищожение. Мащабите на разорението и използваните средства отговарят на всички характеристики на престъпното деяние „геноцид“, дефинирано от ООН. Тракийският геноцид е първият в историята на XX век. Не случайно, по повод 100- годишнината от този геноцид, през 2013 г. 33-ма известни български учени и интелектуалци излязоха с отворено писмо към парламента на Република България да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди избити българи от Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия. Не е нормално парламентът да приеме на 11.01.2012 г. декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, а да мълчи за унищожаването на  десетки хиляди българи при първия геноцид през ХХ век.

Днес повече от един милион българи са свързани с трагедията на тракийските бежанци. По силата на международното право те не са загубили права върху имотите на своите предшественици. Неизпълнените договорни задължения към тях следва да бъдат отново поставени на обсъждане пред турската страна и съответните международни инстанции. България трябва  да настоява за преговори и справедливо решаване на въпроса на базата на сключените междудържавни договори и без обвързване с други въпроси на двустранните отношения. Открояването на този въпрос от българска страна не би било недружелюбен акт към Турция, с която нашата държава поддържа добросъседски отношения, а опит да се реши по модерен начин един наболял въпрос в междудържавните отношения. Основният ангажимент в това отношение е на Българския президент, Народното събрание, правителството, българската дипломация и всички други държавни органи и  институции, които имат отношение към този въпрос. Въпросът за имуществените права на българските тракийски бежанци и техните наследници бе включен в Доклада за напредъка на Турция към ЕС, приет от Европейския парламент през 2008 г.

Моралното и материално обезщетяване на нашите предци трябва да стане един от важните въпроси на нашето политическо и морално ежедневие. Това е въпрос, който засяга българската история, българското национално достойнство и ангажиментите на българската държава към нейните граждани. Отношението към Тракийския въпрос е мерило за държавническо поведение и национално достойнство,  важен фактор за сплотяване на българското общество. Това е национална кауза и тя може да бъде спечелена само с общи усилия. Неблагодарни ще бъдем, ако не защитим паметта на невинно убитите тракийски българи през 1913 г.

Във връзка с горното, СТДБ се обръща към държавните институции, политическите партии, обществените и научните организации в България, към всички български граждани  с призив за активно участие и съдействие в изработването и утвърждаването на най-високо равнище на единна държавна позиция за защита на имуществените права на тракийските българи по следните направления:

• Народното събрание на Република България да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди българи, избити и прокудени от родните им места през указания период.           
• Истината за тези събития да влезе в задължителната програма на българските учебни заведения.     
• Като приоритетно направление в усилията за съхраняване на българската идентичност и защита на националния интерес, българските представители в Европейския съюз и други международни организации системно и последователно да налагат определението „геноцид“ за трагичните събития през 1913 г., да доведат до знанието на своите партньори и съюзници историческите, международно-правните и материални аспекти на Тракийския въпрос и да мобилизират подкрепа за неговото решаване.        
• Чрез закон или подзаконов нормативен акт Р България да се ангажира с компенсацията на тракийските българи. В тази връзка да се помисли за създаването на Фонд  и по утвърдена методика да започне процесът по обезщетяване.    
• Справедливото искане за обезщетяване на тракийските българи да бъде поставено пред турската страна на най-високо ниво и да фигурира в дневния ред на всички политически срещи и разговори с Република Турция.
• Да се предоставят пълномощия на правителството на Р България да представлява  интересите на наследниците на тракийските бежанци в двустранните отношения с Република Турция и в международен план с цел те да получат компенсация за загубените имоти, а така също да се компенсират разходите, които България е направила за тяхното приемане,  настаняване и издръжка.
• Правителството да предприеме категорични действия за възобновяване на работата на българо-турската смесена комисия по въпроса за обезщетяване на наследниците на тракийските българи и, в този контекст, за скорошно свикване на междуведомствена  работна група с включване в нейната работа на представители на СТДБ, както и на други неправителствени организации, на изявени учени и общественици, които да бъдат активно ангажирани в подготовката на българските позиции.
• Да бъдат актуализирани правните позиции и аргументи, изразявани през годините във връзка с насрещните имуществени претенции, както и да бъде изградена допълнителна правна мотивировка, съобразена с контекста на съвременните международни отношения. Финансовите претенции да бъдат изчислени по единна методика и да включват еднакви елементи по цени от една и съща година и в една и съща валута.
• В разговори с представители на ЕС, САЩ и държавите-членки на Съвета за сигурност на ООН  българската страна да насочи вниманието им по темата за материалното и морално обезщетение на наследниците на тракийските бежанци с оглед геноцида от 1913 г. и неизплатените задължения на Турция към тях.