От брега на Бургас до сърцето на Странджа – паметта на Тракия остава жива

Стоя Янчева – Председател на Сдружение ПК „Пристанище Бургас“

В дните от 6 до 15 август 2026 година в ПК „Пристанище Бургас“ се проведе „Десетдневка на тракийската памет“ – поредица от срещи, посветени на 123-годишнината от Преображенското въстание в Странджа и на героизма, страданията и съдбата на тракийските българи.

Това не бяха просто исторически беседи. Това бяха срещи с паметта – паметта, която се предава от родители на деца, от поколение на поколение, чрез разкази, песни, обичаи и спомени за родните места.

В продължение на десет дни членовете и приятелите на ПК „Пристанище Бургас“ имаха възможност да се върнат към едни от най-драматичните страници в историята на Странджа и Тракия.

Говорихме за Преображенското въстание от 1903 г., за неговите герои и за хората, които с огромна смелост и саможертва се изправят в борбата за свобода. Проследихме ролята на Бургас и Бургаското пристанище като стратегически тил на Странджа – място, което има своето особено значение за революционното движение и за връзката с въстаническите райони.

С внимание се спряхме на Аланкайряк – днешна Ясна поляна, на неговото място в историята като убежище, памет и важен пропускателен пункт към районите на въстанието.

Разказахме за Малко Търново – стария български център на Странджа, където революционната организация изгражда своите връзки и подготвя населението за предстоящата борба.

А когато говорим за Преображенското въстание, неизбежно стигаме до Петрова нива – „Странджанското Оборище“. Там историята не е само написана в книгите. Тя се усеща в земята, в паметта и в имената на онези, които са оставили своя живот за свободата.

Особено емоционални бяха моментите, посветени на съдбата на тракийските българи по време на въстанието и след Балканските войни от 1912–1913 г. Разказите за преживяното от нашите предци отново ни напомниха колко висока е била цената на изгубените домове, разпилените семейства и прекъснатия родов корен.

Своя принос към съхраняването на тази памет даде и тракийската поетеса Елена Великова с нейните стихове, посветени на съдбата на тракийските българи и трагичните събития от онези години. Чрез словото миналото оживя по различен начин – лично, човешки и емоционално.

В дните на „Десетдневката“ звучаха и песни, разказваха се обичаи и традиции от Странджа, предадени от родителите ни и от тракийските наследници. Именно в тези моменти най-силно усещаме, че традицията не е нещо останало само в миналото – тя продължава да живее, когато има кой да я помни и предава.

Част от програмата беше посветена и на документалното кино. Бяха представени филмите на Димитър Войников „Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия“ и „Чонгара – завръщане към корените“. Те дадоха възможност на присъстващите да видят историята през съдбите на хората и техните родове.

С признателност бяха почетени и тракийските войводи, пред чиито паметници и паметни плочи поднесохме цветя.

Финалът на инициативата беше свързан и с посещение на Петрова нива – мястото, което завинаги ще остане един от символите на Преображенското въстание и на борбата на тракийските българи.

Паметта не е само минало – десетте дни в ПК „Пристанище Бургас“ показаха, че интересът към историята на Тракия е жив. В срещите участваха хора, за които тази история е част от техния род и семейна памет, но и хора, които искат да научат повече и да разберат през какво са преминали предците ни.

Най-ценното в тези срещи беше споделянето – на знания, спомени, песни, лични истории и чувства.

Защото паметта се съхранява не само в книгите и паметниците. Тя се съхранява и когато разказваме.

„Десетдневката на тракийската памет“ завърши, но разговорът за Тракия продължава.

Продължава в семействата ни, в спомените за родните места, в песните и традициите, в имената на героите и във вечния стремеж да не забравяме.

От брега на Бургас до сърцето на Странджа – паметта на Тракия остава жива.