Хронология на идеята за Еврорегион „Тракия“
С цел дискредитиране на Съюза на тракийските дружества в България и насаждане на недоверие към неговото настоящо ръководство, определени хора периодично спекулират с проекта за интеграция на Тракия в ЕС и Еврорегион „Тракия“, като използват клевети и откровени лъжи, както и всички проявления на човешката подлост, за да „доказват“, че се цели „премахване на националните граници между България, Турция и Гърция“, „продажба на българска територия“, „предателство“ към България и т.н.
За пореден път припомняме, че Еврорегион „Тракия“ е проект, представен в публичното пространство от предходното ръководство на СТДБ. Той е разработен върху идеята, подкрепена от Съвета на Европа и съществуваща като практика в Европейския съюз (ЕС) за създаването на еврорегионите като форма и модел на трансгранично и междурегионално сътрудничество. Когато се говори за Тракия без граници, се има предвид не късане на територии, а опит и възможност трите разпокъсани части на Тракия и тракийци, разпилени в България, Гърция и Турция, да могат да работят по съвместни проекти.
Фактите и документите показват, че по време на XX юбилеен конгрес на СТДБ, проведен на 12 и 13 май 1995 г. в гр. Стара Загора, тогавашният председател Костадин Карамитрев обявява, че трябва да се приеме нова стратегическа цел на организацията - „Тракия без граници“. Той разяснява, че това е идея, произтичаща от разбиранията за равноправно сътрудничество на Балканите и е свързана с инициативи с икономическо и културно съдържание, които да се реализират на територията на Тракия, разпокъсана между България, Гърция, Турция.
Подробно за стратегическата цел „Тракия без граници“ се изказва и писателят и тогавашен главен редактор на в. „Тракия“ Никола Инджов, който акцентира на това, че Тракия дълги години е била арена на кръвопролитни конфликти и войни, чиито последствия са стотици хиляди избити, милиони прогонени от родни места, поели тежката бежанска съдба, сложни, междудържавни отношения. На това трябва да се сложи край чрез идеята „Тракия без граници“, чрез превръщането й в територия, на която хората ще живеят в мир, доверие и добросъседство.
Новата стратегическа цел се обсъжда и на XXI конгрес на Съюза на тракийските дружества в България, проведен на 16 май 1998 г. във Варна.
След XXI конгрес на СТДБ настъпват значителни промени на Балканите и в Европа, които оказват влияние върху дейността на Съюза. На 29 март 2004 г. България става член на НАТО, чиито членове са Гърция и Турция, което ги превръща от противници в съюзници. Трите балкански държави са членове и на Съвета на Европа. Гърция е член на Европейския съюз. На 15 юни 2004 г. България приключва преговорите за членство в Европейския съюз. През април 2005 г. президентът Георги Първанов и премиерът Симеон Сакскобургготски, в присъствието на министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, подписват в Люксембург Договора за присъединяване на България към ЕС. На 11 май 2005 г. Българският парламент ратифицира Договора за присъединяване на страната ни към ЕС.
Отчитайки настъпилите промени, след консултации с учени, експерти, политици, общественици и дискусии сред тракийци, Централното ръководство на СТДБ решава, че е необходима актуализация на стратегическата цел. Новата идея е интеграция на Тракия, но вече в рамките на Европейския съюз.
Проектът за интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз и създаването на Еврорегион „Тракия“, чиято цел е да се насърчи сътрудничеството в географската област Тракия, е обсъден през януари 2006 г. на международна конференция, проведена в Стара Загора, с участието на представители на България, Турция и Гърция.
Сред официалните гости са президентът Георги Първанов, Василис Цолакидис - председател на Сдружението на общините „Полис“ от Източна и Западна Тракия, делегация от Тракийския университет в Одрин, водена от ректора Тимур Киргиз, Никос Матудоракис - генерален консул на Република Гърция в България, делегация от МВнР, водена от зам. министърът Любомир Кючуков, Ангел Ангелов - български генерален консул в Одрин, акад. К. Косев - зам. председател на БАН, проф. Митко Димитров - директор на Икономическия институт на БАН, кметове на общини от Гърция, Турция и България, учени, общественици, представители на тракийски дружества от страната.
В словото си пред участниците президентът Георги Първанов подчертава необходимостта от трансгранично сътрудничество в Тракия между трите съседни балкански държави, необходимостта от изграждането на пътища, развитие на енергопреносни мрежи, интензификация на търговията и туризма, отваряне на нови гранични контролно-пропускателни пунктове по границите, установяване на по-тесни връзки в екологията и борбата срещу природните бедствия. Той смята, че интересът от промяна имиджа на Балканите като барутен погреб на Европа е общ и трябва да се създаде общо пространство за диалог и съгласие.
Гръцкият представител Цолакидис и д-р Евгений Желев, кмет на Стара Загора, в изказванията си изразяват мнение, че интеграцията на Тракия трябва да се реализира чрез еврорегион, носещ името на областта.
Тракийските представители, които се изказват по време на конференцията заявяват подкрепата си за новата стратегия на СТДБ. На форума присъстват тракийци от всички региони на страната. Централното ръководство на СТДБ предварително ги е уведомило, че форумът в Стара Загора, дискусиите и обсъжданията следва да се възприемат като етап към XXII на Съюза.
На 20 май 2006 г. в Бургас се открива XXII на СТДБ, чиято главна задача е да обсъди и приеме новата стратегия на организацията. На тази задача е посветен основният доклад, озаглавен „Национално тракийско движение - настояще и бъдеще“, изнесен от председателя на Съюза К. Карамитрев. Главното внимание в доклада е насочено към интеграцията на Тракия в рамките на Европейския съюз и създаване на Еврорегион „Тракия“, простиращ се върху трите части на областта, намиращи се съответно в България, Турция и Гърция. Целите на Еврорегион „Тракия“ и областите на сътрудничество, които се посочват, са в сферите на икономика, транспортна инфраструктура и комуникации, туризъм, култура, образование, граждански отношения, здравеопазване, спорт и околна среда.
Успоредно с разглеждането на новата стратегия СТДБ записва в документите си, че ще продължи да отстоява стратегически цели като: опазване и популяризиране на тракийското културно и историческо наследство; развитие на тракийската духовност; отстояване и защита на човешките и имуществени права на тракийските българи и техните потомци; защита на българщината, българите в чужбина и православната вяра; благоденствие на българския народ и просперитет на българската държава; активната дейност за мир, доверие и добросъседски отношение с балканските народи.
Присъединителният договор за приемането на България в ЕС влиза в сила на 1 януари 2007 г. Положителните емоции в страната доминират, включително и в медиите. На този еуфоричен фон журналистите възхваляват „уникалната идея“ на СТДБ за интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз и създаване на Еврорегион „Тракия“. Президентът Първанов характеризира „СТДБ като модерна организация с европейски облик“, външният министър Ивайло Калфин изразява безрезервна подкрепа за новата стратегия на Съюза.
През 2010 г. са реализирани и някои постановки от новата стратегия „Интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз“.
Така например на 24 април 2010 г в град Ксанти, Гърция, е проведен първият съвместен българо-гръцки граждански форум на тема „Трансгранично сътрудничество, трудова заетост и сигурност“, в който участие вземат над 240 души от България и Гърция, евродепутатите Ивайло Калфин и Владимир Уручев от България и Тедорос Скилакакис и Силвана Рапти от Гърция. Гражданските форуми са инструмент за комуникация на Европейския парламент. Те представляват връзка с гражданското общество в държавите-членки и позволяват на членовете на ЕП да дебатират проблеми от регионално и национално значение с широката общественост.
Други, реализирани постановки от новата стратегия на СТДБ са свързани с мини гранични контролно пропускателни пунктове (ГКПП), изградени със съдействието на българската и гръцката държави. По предложение на СТДБ Соломон Паси внася проект за решение в Министерски съвет, с който да се утвърдят като приоритет на държавата мини гранични контролно пропускателни пунктове на границата с Гърция и Турция. Първият граничен пункт към Беломорска Тракия при Златоград-Ксанти, който е записан поименно в новата стратегия на СТДБ, е открит на 15 януари 2010 г. от министър-председателите на България и Гърция.
На 9 септември 2010 г. президентът Георги Първанов и Карлос Папуляс прерязват лентата на мини ГКПП „Славеево - Кипринос“. В интервю за в. „24 часа“ Соломон Паси отбелязва приноса на тракийци като лобисти за изграждането на мини гранични контролно пропускателни пунктове на границата с Гърция и Турция.
На 11 май 2011 г. в тракийския дом във Варна е открито общо отчетно-изборно събрание на Върховния комитет на СТДБ, който е висшия орган на Тракийската организация. На този форум за председател на СТДБ е избран Красимир Премянов, а Костадин Карамитрев за почетен председател. Избран е и Управителен съвет. Новото Централното ръководство с председател Красимир Премянов започва да функционира в съответствие с решенията на Върховния комитет на Съюза.
Мащабната и дългосрочна инициатива за интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз, която е изведена в ранг на стратегия намира своето отражение в усилията на ръководството на Съюза за привличане към участие на представители на българската държава и други граждански структури при нейната реализация. Но са налице обективни препятствия пред нейното осъществяване - Турция не е член на Европейския съюз, нито е привлечена в него под друга форма на партньорство. В Гърция, която е член на ЕС, се шири българофобия и гръцки шовинизъм. Скептично се отнасят към тракийското предложение и някои български институции. Без да се отказва от тази съвременна и европейска стратегическа цел, ръководството на Съюза я интерпретира съобразно новите реалности. То смята, че може и трябва да се развиват преди всичко културните връзки в крайграничните райони с Гърция и Турция, които са по силите на тракийските дружества по линията на трансграничното сътрудничество.
2013-а година съвпада със 100-годишнината от разорението на тракийските българи и ръководството на СТДБ се стреми да използва годишнината, за да обедини всички държавни институции в полза на тракийската кауза. А на международно равнище фокусира дейността си върxу взаимодействие с европейските институции, търсейки подкрепа за тракийската кауза като за тази цел ползва съдействието и помощта на българските евродепутати Маруся Любчева, Ивайло Калфин и Евгени Кирилов.
През ноември 2013 г. тракийска делегация посещава Брюксел. В делегацията, водена от председателя на СТДБ Красимир Премянов, са включени 20 председатели на тракийски дружества от страната, членове на Централното ръководство и Върховния комитет, ръководството на Тракийския женски съюз, учени от Тракийския научен институт начело с неговия директор член кор. проф. Васил Проданов, интелектуалци и членове на ТНИ като акад. Георги Марков и проф. Светозар Елдъров. Визитата на тракийци е осъществена по покана на евродепутата Ивайло Калфин и с активната помощ на Маруся Любчева.
На 6 ноември 2013 г. СТДБ провежда в една от залите на Европейския парламент конференция на тема: „Помним миналото, създаваме бъдеще с Еврорегион Тракия“. На конференцията присъстват много млади хора, работещи в ЕП, както и гости, сред които българският външен министър Кристиян Вигенин, посланиците ни в НАТО, ЕС в Кралство Белгия. В залата присъстват всички български евродепутати от групата на социалистите и демократите, както и Антония Първанова от Алианса на либералите и демократите в Европа. Маруся Любчева, която открива конференцията обявява, че целта й е да се свърже историята с бъдещето и затова тя е изцяло посветена на Тракия.
Директорът на ТНИ проф. В. Проданов представя книгата на акад. Георги Марков „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913“. Авторът акад. Георги Марков припомня думите на Джеймс Баучер за „голямото българско чудо, когато нацията победи империята“.
Проф. Светлозар Елдъров представя „Библията на тракийци“ - книгата на Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“
Председателят на СТДБ Красимир Премянов представя идеята за „Тракия без граници“ и „Еврорегион Тракия“.
Визитата на тракийци в белгийската столица е отразена от Българската национална телевизия и БНР, което предизвиква отзиви в социалните мрежи. В последните се появяват нелепи лъжи, омаловажаване на инициативата, приравняването й към някакъв териториално-административен контекст и квалифицирането й като „продажба на българска територия“, и „предателство“ към България и тракийци.
Безумията, публикувани в социалните мрежи налагат ръководството на СДТБ и евродепутати за пореден път да припомнят, че Еврорегион „Тракия“ е проект, представен в публичното пространство още през 2006 г. Той е разработен върху идеята, подкрепена от Съвета на Европа и съществуваща като практика в ЕС за създаването на еврорегионите като форма и модел на трансгранично и междурегионално сътрудничество. Когато се говори за Тракия без граници, се има предвид не късане на територии, а опит и възможност трите разпокъсани части на Тракия и тракийци, разпилени в България, Гърция и Турция, да могат да работят по съвместни проекти. Припомня се, че в Европа действат над 200 еврорегиона, създадени през последните 60 години, а България участва в 6 от тях:
*Беласица - заедно с Гърция и Република Македония;
*Черноморски - с Румъния;
*Дунав 21 - с Румъния и Сърбия;
* Юробалканс със Сърбия и Македония;
* Места - Нестос - с Гърция;
*Стара планина - със Сърбия.
В Асоциацията на европейските гранични региони е регистриран под № 181 Еврорегион полис-Тракия-кент-РАМ Тракия, който всъщност е въпросният еврорегион.
В отчетния доклад пред ВК за дейността на Съюза през 2013 г. председателят Кр. Премянов споделя, че за недоброжелателните спекулации с проекта за интеграция на Тракия в ЕС и Еврорегион „Тракия“ допринася донякъде и подвеждащия характер на надслова „Тракия без граници”. Той се възприема от предубедени или незапознати с фактите, не като форма на икономическо подпомагане и културно сътрудничество в граничните региони, а като премахване на националните граници между България, Турция и Гърция, което не отговаря на истината.
СТДБ и неговите съставни структури винаги са се борили за защитата на българските национални интереси и са заявявали своето становище по важните за българския народ и държава проблеми. От възстановяването си през 1990 г. до днес Тракийска организация и нейните структури последователно и безкомпромисно отстояват човешките и имуществените права на тракийци, популяризират тракийското културно и историческо наследство, защитават българщината. Затова всички опити за фалшификация на фактите и манипулиране на истината, са обречени.