Разговор на М. Василев с д-р Ваня Иванова - главен редактор на в. „Тракия“ 

В: А сега насочваме вниманието си към Ямбол, където предстои провеждането на Национален тракийски християнски събор „Спасовден“ на 21 май. Повече информация за него ще получим от д-р Ваня Иванова – главен редактор на в. „Тракия“ – издание н Съюза на тракийските дружества в България.

В. Ив. Национален тракийски християнски събор „Спасовден“ се провежда всяка година в местността „Бакаджика“ край гр. Ямбол на 40-ия ден след Великден, но винаги в четвъртък. Негови организатори са Съюзът на тракийските дружества в България, дружество „Тракия”, гр. Ямбол, община Тунджа и община Ямбол,  а от тази година и Общините Елхово и Болярово. Това са общини, чието население е предимно с тракийско потекло.

Тракийските бежанци почитат в Деня на Възнесение Господне акта на човешкото Спасение, защото той носи в себе си спомена за хилядите изстрадали тракийски българи, които макар прокудени и разорени, са съхранили своята християнска вяра и българската идентичност.

От 1998 г. тракийското  дружество в Ямбол организира и провежда  „Спасовден”, като регионален празник на Ямбол. Със съдействието на Съюза на тракийските дружества в България и с благословията на сливенския митрополит Йоаникий от 2000 г. съборът придобива национален статут.

Традицията за провеждането на събора е прекъсната през 2009 г. от трагичен инцидент с автобус, който причинява смъртта на 18 души. Трагедията и скръбта по жертвите налага съборът да бъде отложен в продължение на 5 години. Провеждането на Националния тракийски християнски събор „Спасовден“ е възобновено през 2015 г. Успоредно с поклонението пред паметта на загиналите традицията е продължена.

От 2000 до 2025 г. са проведени общо 19 издания на Националния тракийски християнски събор „Спасовден“, който съхранява връзката вяра–традиция. Тази година на  21 май ще се проведе 20-то издание на събора, чието начало е в 10:30 ч. Участие в него ще вземат индивидуални изпълнители, фолклорни певчески групи, ансамбли за изворен фолклор и танцови колективи. Изявите на певци и инструменталисти от различни поколения имат за цел да популяризират тракийския фолклор, български народни песни и танци. Програмата на участниците в надпяването няма конкурсен характер. Въпреки това традицията събира сериозен брой желаещи да се изявят на сцената, защото във времето непреходно остава онова, което съхранява тракийци през годините като част от българския народ – фолклорът като социален феномен. Тракийският фолклор като част от българското духовно богатство съдейства за изграждането на етническа идентификация и принадлежност. В това се състои големият смисъл на тракийските фолклорни събори – в условията на глобализация и унификация да се запази уникалността на българската култура, такава каквато е създадена от историята, и с която светът ни познава като народ.

В:През настоящата година Съюза на тракийските дружества в България ще отбележи 130 години от началото на организираното тракийско движение. Убеден съм, че програмата е богата, но ще може ли да ни информирате за по-важните мероприятия?

В. Ив. Държа да отбележа, че Тракийското дружество „Тракия“ в гр. Ямбол, което е член на Съюза на тракийските дружества в България, е наследник на структура, създадена като клон на варненското дружество „Странджа“ в края на май 1896 г. През настоящата година и ямболското дружеството заедно със Съюза на тракийските дружества в България ще чества 130-годишнина от своето създаване. Програмата е богата. Всички мероприятия – събори-поклонения и фолклорни фестивал ще се проведат под мотото „130 години организирано тракийско движение в България“. В Ямбол ще бъде организирана кръгла маса. На Петрова нива и в София ще се проведат национални конференции и изложба, посветени на бележитата годишнина.