Архив - В медиите 2011-2019
 
 


Тракийски дружества
Кр. Премянов: Мисионерите на чуждата воля не изпълниха задачата си в България. Интервю за "Гласове"

„Нито сме щат на САЩ, нито сме просперираща страна в ЕС. Така че изпълнителите на чуждата воля не си изпълниха задачите по време на прехода, а българските граждани останаха с голите обещания и платиха висока социална цена.“ Това каза в интервю за ГЛАСОВЕ бившият политик от БСП, днес – председател на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов. Според него, когато се говори за Тракия без граници, се има предвид не „късане на територии, а опит и възможност трите разпокъсани части на Тракия и тракийци, разпилени в България, Гърция и Турция, да могат да работят по съвместни проекти“.

- Г-н Премянов, от 2011 г. сте председател на Съюза на тракийските дружества – заради тракийското си потекло ли приехте да смените на поста Костадин Карамитрев, който за тракийците е легенда? Разкажете за родата си от Лозенград. И може би още нещо?

- За председател на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) бях избран от Общото събрание на Съюза, проведено на 11 май 2011 г. Дотогава бях заместник-председател на СТДБ и имах удоволствието да работя с покойния г-н Карамитрев, когото дълбоко уважавах и с когото ни свързваше ползотворно делово сътрудничество в името на тракийската кауза. Приех да поема поста председател на Съюза не само заради тракийското си потекло, но и заради каузата на тракийци, за която си заслужава да се работи всеотдайно.
Тракийският ми корен води началото си от родителите на моя баща, които са участници в трагичните събития от 1913 г. Съдбата ги превръща в бежанци от Лозенград, които се заселват във Варна. Голяма част от многолюдния тракийски род е разпиляна по територията на цяла България.

- В медиите беше тиражирана информация, че вие сте лансирали идеята да бъдат премахнати границите на географската област Тракия и тя да бъде обособена като административен район в Европейския съюз, който се простира на територията на три държави – България, Гърция и Турция. На мен лично ми звучи абсурдно. Така и никой не разбра истината.

- И на мен ми звучи абсурдно. Но в последните седмици станахме свидетели на негативна кампания, изпълнена с омраза и неверни твърдения, насочени срещу Съюза на тракийските дружества в България, който беше обвинен, че ще „присъединява българската област Тракия към Турция”, „ще разпокъсва България” и т.н.
Във връзка с опитите на определени среди да експлоатират патриотичните чувства на българите по непочтен начин, за сметка на тракийци, ръководствата на СТДБ и на Тракийския научен институт излязоха с официална позиция, която е публикувана на сайта на Съюза. Онези, които са искали да научат истината, са имали тази възможност и от официалната информация по повод на посещението на официална делегация на СТДБ в Брюксел, излъчена по БНТ и БНР.
Ще си позволя да повторя факти, известни на всеки средноинтелигентен човек, претендиращ, че е гражданин на ЕС. Според официалното определение еврорегион е европейска форма за международна интеграция, базирана на основата на тясно сътрудничество между две или три териториални области, разположени в гранични райони на съседни държави в ЕС. Тези обединения се създават във връзка с конкретни проекти, по които всички участници използват общи средства.
В момента в Европа действат над 60 еврорегиона, създадени през последните 60 години. България участва в 6 от тях:

  • Беласица – заедно с Гърция и Република Македония;
  • Черноморски – с Румъния;
  • Дунав 21 – с Румъния и Сърбия;
  • Юробалканс със Сърбия и Македония;
  • Места-Нестос – с Гърция;
  • Стара планина – със Сърбия.

Уместно е да припомня, че в Асоциацията на европейските гранични региони е регистриран под № 181 Еврорегион полис-Тракия-кент-РАМ Тракия, който всъщност е въпросният еврорегион, съществуващ от няколко години.
Проектът „Интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз – създаване и развитие на Еврорегион „Тракия” е разработен през 2006 г. от:

  • Национален център за териториално развитие – колектив с ръководител ст. н. с. д-р Юлия Спиридонова.
  • Съюз на тракийските дружества в България – колективи с ръководители ст. н. с. д-р Костадин Карамитрев, проф. д-р Делчо Порязов и адвокат Деян Матев.

Проектът е обсъден на конференция с международно участие под патронажа на президента на Република България в Стара Загора през януари 2006 г. и е приет като стратегия на СТДБ на ХХІІ конгрес на Съюза, проведен в Бургас на 20 май 2006 г. На това основание всички членове на СТДБ, активисти и председатели трябва да се основават на тези решения и да ги спазват.
Когато се говори за Тракия без граници, се има предвид не късане на територии, а опит и възможност трите разпокъсани части на Тракия и тракийци, разпилени в България, Гърция и Турция, да могат да работят по съвместни проекти. Живеем вече в двадесет и първото столетие, но над тракийци и до днес продължава да тегне миналото с неговите трагични последствия.
През ХХ в. Балканите бяха арена на кръвопролитни конфликти на религиозна и етническа основа, на войни, налагани от т.нар. Велики сили. Последствията бяха повече от жестоки – стотици хиляди избити; милиони прогонени от родни места, поели тежката бежанска съдба; сложни, враждебни междудържавни отношения. Такава бе и съдбата на Тракия, разделена между България, Гърция и Турция. И на хората, които я населяваха – българи, гърци, турци, арменци. Тракийските българи, твърдо убедени, че на това трябва да се сложи край и хората трябва да живеят в мир, доверие и добросъседство, приеха своя девиз „Тракия без граници” чрез икономическа, културна, социална интеграция в рамките на Европейския съюз. Тракия да се превърне в средищна територия на свободно, безпрепятствено движение на хора и капитали, идеи и култура, на благоденствие и възход...

Припомням всеизвестни факти, познати до болка на тракийци, които са били прокудени от родните си места, защото ние най-добре знаем цената на всяка педя българска земя и няма да допуснем спекулации и нечистоплътна пропаганда за наша сметка.

- Какво бихте казали на хилядите тракийци, потомци на изселници от „онази България“? Вие сте един от тях, аз съм една от тях.

- Знам и разбирам болките на тракийци, защото съм един от тях. По време на срещите, съборите и конференциите, които организираме съвместно, набелязваме и задачите, които трябва да решаваме.

Още през 1990 г. Съюзът на тракийските дружества в България обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция.
Проблемът е поставян от СТДБ пред президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, министри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне от общонационален в международен. През 2008 г. по предложение на Съюза на тракийските дружества в България, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им. Посещението на тракийска делегация в Брюксел през настоящата година беше свързано главно с тази тема.
СТДБ продължава да отстоява позициите си по въпроса с тракийските имоти, работи за популяризиране на тракийското културно и историческо наследство, за защита на човешките и имуществените права на тракийци и техните потомци, за защита на българщината и на тракийските българи, живеещи извън пределите на страната, за поддържане на добросъседски отношения с балканските народи.

- Името ви естествено и неизменно се свързва с БСП. Доста млад сте избран за депутат в Седмото велико народно събрание, депутат сте в 36-ото и 37-ото НС. Член на Комисията по изработване на новата конституция през 1990–1991 г., Законодателната комисия, Комисията по външната политика, Комисията по национална сигурност в различните събрания. Председател на ПГ на БСП и коалиция в 37-ото НС. Разкажете за ония години, направете паралел с днешните.

- Участвах в ръководните органи на БСП с ясното съзнание, че за интересите на страната и на мнозинството българи е необходима социална политика, от която хората да имат реална практическа полза. Със същия мотив се кандидатирах и за депутат във ВНС, в което бях избран по мажоритарната система. Бях избран и в 36-ото, и 37-ото НС.
За съжаление при създадения конституционен модел, отворил пътя за създаване на многопартийна система, в България се появиха партии, които с цената на демагогията и чрез двуличието на своите лидери се опитват на всяка цена да се доберат до властта с едничката цел да се възползват от нейните блага. Такъв тип политически партии създадоха атмосфера на конфронтация и дезинтеграция на обществото, допринесоха за разпад на държавността, което е далеч от моето разбиране за политика.
След избирането ми за председател на СТДБ, се оттеглих от ръководните постове в БСП. По традиция лидерите, които Съюзът избира, трябва да са достатъчно близо до различните политически партии, за да ги мотивират да работят за националната идея, но и достатъчно далеч, за да не зависят от нито една политическа партия. Затова днес предпочитам да коментирам събитията от позицията си на председател на организация, която работи за обединението, а не за разединението на българския народ.

- Споделяте ли тезата на проф. Искра Баева, че преходът е приключил?

- И да, и не. Проф. Искра Баева е сериозен учен, чиито тези са добре аргументирани и заслужават уважение. Тя е права, че ако приемем за критерии формулираните през 1990 г. цели на прехода в България – установяване на парламентарна демокрация и пазарна икономика, те са реализирани и в този смисъл преходът е завършил.
Критериите на мнозинството българи обаче са свързани с представите за по-добър живот, за по-голяма справедливост, които не се осъществиха. В този смисъл преходът не е приключил.

- Бихте ли охарактеризирали с по няколко думи „лицата на прехода“. Хората, които изпълниха заръката да направим така, че да станем щат от САЩ, страна от ЕС?

- Нито сме щат на САЩ, нито сме просперираща страна в ЕС. Така че изпълнителите на чуждата воля не си изпълниха задачите, а българските граждани останаха с голите обещания и платиха висока социална цена. Но не аз съм човекът, който трябва да прави характеристики и да дава оценки. Това ще направят бъдещи изследователи и историци.

- Миналата неделя Георги Първанов в прав текст каза, че БСП ще трябва да плати скъпа цена задето не изпълнява предизборните си обещания. Коментарът ви?

- БСП не управлява самостоятелно, но въпреки това трябва да се стреми да изпълнява обещанията си, защото избирателите наказват сериозно неизпълнението на поетите пред тях обещания.

- Протестите искат оставка на кабинета „Орешарски“. Как бихте коментирали протестиращите и техните – извинете, мъгляви искания?

- Не съм сигурен, че този лозунг отговаря на крайните цели на протестиращите. Бих приел конкретни искания за промяна и решения, особено когато се приема бюджетът на държавата.

- Правите ли паралел с януари 1997 година? Какво всъщност се случи тогава – освен че Костов дойде на власт, след като българите обедняха до просяшка тояга?

- Паралели могат да се открият в усещането за дълбока несправедливост, като приемам, че сред протестиращите има хора, които са честни в своите намерения. Но това не променя факта, че те могат да бъдат използвани от заинтересовани среди. Истинското обедняване на българския народ настъпи, когато бе ликвидирано селското стопанство и националното богатство, изградено от поколения българи, бе разпродадено за жълти стотинки. Това не е пряко свързано с тогавашните протести.

- Имаше ли съглашение между БСП и СДС в края на 1996 година? Между покойния Николай Добрев, Първанов и Костов? Ясно е, че зад всяко едно от тези имена стоят други.

- Не съм участвал в съглашения. Най-добре е този въпрос да зададете на живите участници.

- Какво се случва днес в България, г-н Премянов? Няма дясно, няма ляво. Има много богати, има много, ама много бедни. Какво правим?

- Преходът от държавен социализъм към капитализъм донесе огромно социално разслоение, а преминалите през държавното управление не успяха да създадат социален ред, при който хората да могат да живеят от труда си. И левият, и десният проект са алтернативи за бъдещето. Но днес в България те нямат своите автентични носители. Пред България стоят проблемите за модернизацията, индустриализацията и борбата с бедността, демографската катастрофа и духовното обедняване. Всички национално отговорни ръководители и партии трябва да включат тези въпроси в дневния си ред. Сигурен съм в едно, че ксенофобията, конфронтацията и псевдонационализмът не дават верния отговор.

- Адвокат сте. Кои държавници би трябвало да бъдат съдени? Вече излязоха доста публични изобличения за предишното управление.

- Всеки човек и държавник трябва да носи индивидуална отговорност за делата си. За да получите отговор на вашия въпрос, трябва да се чуе думата на прокуратурата и съда.

- Бихте ли коментирали делото „Килърите“? Вярвате ли, че всъщност ГЕРБ го е скалъпила – за да си направи имидж като „разкривател“ на най-големите престъпници в държавата – вкарвайки подставени лица за свидетели?

- Би било непрофесионално да коментирам теми, които са в компетенциите на съда.

- През 2006 г. българската диаспора в Украйна ви избира за Личност на годината. Моля ви, коментирайте случващото се в Украйна днес! Революция, бунтове? Накъде върви Украйна и кое е доброто за нея?

- Обстановката в Украйна е изострена до краен предел. В такива условия трудно се вземат правилни решения. В крайна сметка украинският народ ще направи своя избор, след като направи баланс между плюсове и минуси в едната или другата посока. Всичко е конкретно. Иначе идеята целият бивш социалистически лагер да се интегрира в ЕС е прекрасна.

- А за нас? Имам предвид „Южен поток“ и последните информации, че Украйна няма да бъде част от него.

- Той е замислен като алтернатива на газопровода, който минава през Украйна. В крайна сметка през България ще минават два газопровода, което е в наша полза.

/Елена Дюлгерова, ГЛАСОВЕ

 

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн