Най-пострадали от десетилетната игра са българските мюсюлмани.

На жестоката истина за избиването, насилственото прогонване и заграбване от турската държава (1912-1925 г.) на частните имоти на близо половин милион българи от Тракия и Мала Азия е посветена книгата на посланик Любомир Шопов „Геноцид”. Тя бе представена в дома на Съюза на тракийските дружества в България. Създаването на партии като ПОМАК, казва той, е част от голямата турска стратегия за вкарване на неоосманизма в България.

- Г-н Шопов, защо точно сега издавате тази книга?

- Година и половина пиша тази книга. Не може да се пише бързо и леко, защото засяга драматичен и трагичен за България въпрос, който е загърбен от президенти, правителства и министри. Смятах, че трябва да отворим очите на хората, защото травмата на тракийци не може да бъде изживяна с векове. Останалото население на България е бегло запознато с Тракийския въпрос.

- Нарекли сте книгата си „Геноцид”. Защо?

- Става въпрос за геноцид, който е осъществен от официалните турски власти. Най-напред от турската редовна армия. Не в продължение на една година, а от 1912 до 1925 г. Избити са около 60 хиляди души –мъже, жени и деца. Става дума за зверства, които човек едва ли би възприел по някакъв начин. Отнемани са деца, размествани са по турски селища и др. Към 1983 г. имахме данни за заграбени около 3 милиона и 500 хиляди декара частна българска земя. Това е престъпление срещу човечеството. С две международни конвенции то се третира като най-тежко престъпление и за него няма давност. По данни на външно министерство на Царство България малко преди Балканската война само в Тракия българите са били около 420 хиляди. В Мала Азия са били няколко десетки хиляди. Става въпрос за около половин милион българско население.

- Какво остава там след 1913 г.?

- От 1913 до 1925 г., когато е подписан Ангорският договор реално българско население в Турция не е останало. Няколко стотин души са останали в Истанбул, които след това са потурчени. Това са жестоките факти. И на тях никой не обръща внимание. Не говоря за десетките унищожени църкви. Не говоря за около 280 български училища. Ние сме били с най-добрата инфраструктура, най-богатите, работливите и печелившите. Реално българите до голяма степен са изхранвали Цариград. Бих казал, че Европейска Турция сега граничи с Европа благодарение на заграбени български земи.

- Наследниците на тракийските и малоазийските българи имат ли права върху тези земи?

- Имат права, независимо от други договори. Ангорският договор реално няма никаква сила. Той официализира извършено престъпление срещу тракийските и малоазийските българи. Това е мъртъв договор. Той не върши никаква работа. А по силата на международните конвенции, за геноцид и за престъпленията срещу човечеството няма давност. Така, че именно на базата на извършения геноцид, за който няма давност, трябва да търсим правата си по един нормален начин, без излишна агресия, без истерия и злоупотреба с обществени настроения и нагласи, по законов ред. Да се обърнем към международни органи и институции да предприемат необходимите стъпки!

- Освен тракийския, подробно изследвате и изселническия въпрос.

- Изселническият въпрос изцяло се манипулира от Турция. Промива се общественото мнение. Турската пропаганда, която до голяма степен е подхваната и от наши средства за масова информация, предполагам по платен начин, лансира тезата, че едва ли не България е виновна за всички проблеми в българо-турските отношения. До 1989 г. България няколко пъти е предлагала официално на Турция да реши въпроса с изселванията.

- Какво по-точно е предлагала България на Турция по отношение на изселването?

- България е предлагала всички български граждани мюсюлмани, които изразят собствено желание, не по насилствен път, да се преселят в Турция и да останат там. С това въпросът да бъде приключен. Нито веднъж Турция не е отговаряла положително.

- Защо?

- В онези години на Студената война, когато Турция и България бяха в два противоположни военно-политически блока, когато нашата държава имаше особено предназначение за затваряне южния фланг на Варшавския договор, за Турция бе изгодно да има една огромна лабилна маса от население, която да не може да се приобщава към българите. Да бъде в готовност винаги за нещо подсказано от родината-майка. Разбирам тези хора. Най-пострадалите от цялата тази игра на Турция са те.

- Така ли стои въпросът и с изселването на българските мюсюлмани през 1989 г.?

- По това време аз бях завеждащ отдел на ЦК на БКП, който специално се занимаваше с тези въпроси. Министерският съвет бе взел решение за инвестиране на десетки милиони за изграждане на инфраструктура, на фамилни къщи, на нови училища и т.н. в тези райони. Тези хора обаче бяха манипулирани от Турция, естествено бяха обидени от смяната на имената. Получихме информация, че имат указания да започнат бунтове, които да доведат до човешки жертви, за да може Турция, замазвайки собствените си вътрешни проблеми да натиска по международен път и да търси някакви облаги и подкрепа. Когато се случиха тези безредици в Шумен и в някои други големи градове, Тодор Живков излезе в обръщение. Междувременно бе приет закон за издаване на нови паспорти, с които българските граждани получават право свободно да пътуват и да се завръщат в родината си. В рамките на този закон, приет от българския парламент, всички тези хора получиха право да пътуват, където пожелаят. Така че насила никой не ги е гонил. Ако са позасили някои, това е било на местна почва от хора, които са изстрадали от наглостта на турски пропагандисти, които през цялото време са настоявали за изселване. Това е може би 1-2 процента. Всички останали тръгнаха завлечени от турската пропаганда. Мислеха че оттатък ги очаква рай. Чакаха ги изселнически лагери.

- Имаше ли връщане по обратния път?

- Не малко се върнаха, други останаха там. Искам обаче да подчертая, че с решение на Министерския съвет забранихме покупко-продажбата на жилища на изселващи се, за да се избегне спекулата. Държавата охраняваше тези имоти. Така че тези хора са жертва на турската пропаганда, която създаваше психоза и настроения, за да пречи на нормалното развитие на България, включително и в стратегически план. При евентуален военен конфликт цялото това население да бъде от полза по някакъв начин.

- Такова ли бе влиянието и върху българите мюсюлмани?

- Изцяло върху всички с мюсюлманско вероизповедание. За неоосманизма в Турция работи цялата държава. Има закони, има специални държавни служби, има пропаганда, радиа, журналисти, платени историци, включително и в чужди държави. Вложени са милиарди долари. Тази позиция на Турция е неизменна, независимо коя партия ще дойде на власт. Те имат своя стратегия от векове, която може да се изменя, само за да става по-силна. За разлика от България, която няма Национална доктрина вече 25 години и никой не желае да се захване за това, защото го е страх. Няма политическа смелост. Този проблем трябва да се решава с национално съгласие.

- Сегашните турски правителства обаче не са виновни за геноцида преди един век?

- Да, но те цивилизовано могат да се извинят на българския народ за стореното и в преки преговори да се търси решение на имуществения въпрос, като част от тракийския.

- В този ред на мисли как коментирате създаването на партии като ПОМАК?

- Това е част от голямата турска стратегия за вкарване на неоосманизма в България. Непрестанни са опитите за обособяване на отделни групи български граждани в районите със смесено население. Продължава дейността за турцизиране на българомохамеданите – потомци на насилствено ислямизирани преди столетия българи. Сега целта е те да бъдат превърнати в изкуствено създадена етническа група – т.нар. помашки етнос, който в перспектива и чрез създаването на собствена партия ПОМАК да подсили стремежа за пълно етническо разделяне на българската нация и отслабване и заличаване на българската държава.
***
Посланик Любомир Шопов е работил по международни въпроси във външно министерство, Градския комитет на БКП и ЦК на БКП. От 1979 до края на 1984 г. е ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори във Виена между държавите от НАТО и Варшавския договор, посветени на разоръжаването в Централна Европа. По-късно е бил началник на отдел „Балкански страни” на Министерството на външните работи и на отдел в ЦК на БКП, отговарящ за работата с българските турци. Той е първият уволнен през 1991 г. от Виктор Вълков по лично разпореждане на тогавашния президент Желю Желев висш служител на външно министерство заради неговата дейност в българо-турските отношения. Член е на Национална асоциация „Сигурност” (НАС)

http://argumenti-bg.com/35077/poslanik-lyubomir-shopov-neoosmanizmat-sheta-u-nas/