Искра Чернева

Една година след кончината на Тодор Коруев на 7 април литературният салон на тракийския дом в София, издателство „Захарий Стоянов“ и Съюзът на българските писатели събраха негови почитатели, колеги, съратници и тракийци, за да си спомнят за богатото му, разностранно творчество и за емоциите от преживените мигове заедно с него. Той е роден в сърцето на Родопите в Момчилград през 1942 г. Журналистиката и белетристиката остават неговото професионално поприще до края на живота му. Работи във в. „Вечерни новини“ и „Дума“, а последните години от живота си посвещава на в. „Тракия“ като негов главен редактор. Отговаря и за издаването на литературното списание „Везни“. Освен публицистичните си трудове, публикува и много книги, сред които: „Животописи“, „Легендата Вечерни новини“, „Ние сме народ от чичовци“, „Горещи думи“. Магията на Родопа планина  заема категорично място в творчеството му, изразена особено чрез двете му книги: „Овньо льо вакъл, каматан“ и „Сос ми грачиш, гарванчу“. Последното заглавие издателство „Захарий Стоянов“ издава през 2022 г. след неговата кончина и то е своеобразно продължение на „Овньо льо вакъл, каматан“, което има невероятен успех и донася на автора много награди. Именно появата на новата  книга стана и повод да си спомним още веднъж за големия журналист, публицист и писател.

Сред гостите бяха неговият брат Васил Коруев, съпругата му Галя, децата му, негови колеги журналисти, Чавдар Шинов, Пламен Енчев, Радко Ханджиев, Васил Бояджиев, председателят на СТДБ Красимир Премянов, директорът на Тракийския научен институт чл.- кор. проф. Васил Проданов, Стоян Райчевски, членът на ВК на СТДБ Илко Шивачев,  председателят на Централен клуб „Родопи“ и член на ВК на СТДБ Величко Пачилов, дипломатът Румен Сербезов, поетът Петър Андасаров, много журналисти и тракийци.

В словото си при откриване на вечерта чл.- кор. проф. Иван Гранитски - директор на издателство „Захарий Стоянов“, изтъкна колосалния принос на незабравимия Тодор Коруев в българската журналистика и белетристика, подчертавайки, че в книгите му изобилства родопската тематика, съчетана със своеобразно краеведческо и народопсихологическо проучване на живота  на българина.  Критиците  наричат книгата му  „Овньо льо вакъл, каматан“  „Библия на овчарството”. Тя е един увлекателен, страстен разказ за славния родопски поминък – този на кехаите и овчарите, въплътил в себе си и тъгата, породена от усещането за постепенното изчезване на тази вековна професия.  А в продължението й „Сос ми грачиш, гарванчу“  с подзаглавие  -  „Истории с хайти, разбойници и комити“, философски е осмислен  дългият път на трансформацията от разбойника и хайдутина до народния будител и бореца за свобода с една невероятна прецизност на словото. Книгата събира множество разкази, сред които се открояват „Хайдуте милост не знаят“, „Сос ми грачиш, гарванчу“, „Кър-агалар – ортаци на харсъзите“, „Чалтика много майки разплакал“, „Хайдушката мандра“, „Буюк Петко и Кючук Петко– разбойници не само за Турция“. В края има и речник на диалектните думи и географски названия. Всъщност това е и последната книга на Тодор Коруев, чието издаване за съжаление не дочака.

Той е автор и на речника на остарели думи и термини, който съпътства двата тома от публицистика на Захарий Стоянов.

С думи на обич и благодарност председателят на СТДБ Красимир Премянов напомни за всеотдайността, с която Тодор Коруев е работил като главен редактор на в. „Тракия“. Той винаги е бил ярка, запомняща се личност със своя неотменна гражданска позиция, надмогнал дребната изгода и суетата на деня, последователен и ревностен защитник на тракийската кауза. В момента се обмисля внасянето на предложение една от улиците в Момчилград или Смолян да носи неговото име, което ще бъде признание за богатия му принос за осмислянето на бита и културата на родопчани.

Журналистите Чавдар Шинов и Пламен Енчев споделиха спомени от съвместната си дългогодишна работа с Тодор Коруев, подчертавайки  интересната симбиоза между  неговия понякога бохемски поглед върху живота и невероятната работоспособност, дисциплина, богата езикова култура,  професионализъм и особеното чувство на отговорност към словото. 

Поетът Петър Андасаров развълнува публиката, рецитирайки свое стихотворение, написано в памет на  изтъкнатия журналист и  писател.

Много чувство имаше и в личните спомени на Галя – съпругата на Тодор Коруев. А неговият близък колега проф. Васил Проданов разказа за тяхната обща работа в Тракийския научен институт и във в. „Тракия“ за популяризиране на историята и делото на тракийските българи.

Ветеранът - тракиец  Величко Пачилов, който също е родопчанин, разкри мистерията около странното заглавие на книгата – всъщност това е стих от знаменита родопска хайдушка песен:

„Сос ми грачиш, гарванчу,
сос ми плачеш, гарванчу,
дали ми е гарванче огладняло,
или ми е гарванче ожадняло...“

Книгите на Тодор Коруев са налични в книжарницата на издателството на ул. „Стефан Караджа“ № 7А в столицата.