Трагичната история на тракийци започва на 7 юли 1913 г. от село Булгаркьой.  То е българско село, намиращо се на 5 км източно от град Кешан.

Според Анастас Разбойников селото е основано от няколко български семейства от Доганхисар (Западна Тракия) в края на XVI век. В Булгаркьой е имало голямо българско училище със 7 учители и 2 учителки.

По време на Балканската война в Булгаркьой влиза българска войска. След Лондонския мирен договор от 1913 г.,  населението посреща с радост вестта, че ще бъде в пределите на България. Линията Мидия - Енос минава на 4 километра югоизточно от селото и го оставя в България.

В последвалата Междусъюзническата война турската армия започва реокупация на Източна Тракия, съпроводена с разорение и изтребление на живеещите там българи. Жестокостите на турците са насочени в три направления: Енос - Дедеагач, Кешан - Одрин и Чорлу, Визенско-Лозенград, Малко Търново.

На 7 юли 1913 г. турската армия събира мъжете от село Булгаркьой извън селото и ги избива. Селото е опожарено и разорено. Оцелелите 1030 българи са отвлечени от турската войска и откарани в Кешан, а по-късно в Галиполи. Там са прехвърлени на азиатския бряг и „раздадени“ като роби на местните жители. Някои от тях пишат до руския консул в Истанбул, който издейства тяхното освобождаване, качва ги кораб и ги откарва във Варна.

Това, което става от юли до октомври, пише академик Любомир Милетич, надминава по ужас най-зловещите и мракобесни масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане. Убийствата засягат хората в около 17 села и продължават дълго време.

Пред геноцида над тракийци, никой уважаващ себе си човек не може да остане безразличен!

Днешният ден за памет и поклонение, е повод да напомним на българските политици, че имат дълг към тракийци и трябва да отстояват техните интереси не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките им права.

Поклон пред светлата памет на тракийските мъченици!