Интервю на председателя  на СТДБ за БНР Кърджали, 26.03.2021

Въпрос: Как в условията на усложнената епидемиологична обстановка ще отбележите 125-годишнината на СТДБ?

Красимир Премянов: Ние вече придобихме опит, защото цяла година мина, откак беше обявена пандемията.  В рамките на допустимото от закона и на ограничителните мерки няма да пропуснем нито едно от събитията, които са в календара на тракийската организация да бъдат отбелязани оп подобаващ начин. Не трябва да се прекъсва тази традиция, защото нейният адресат е младото поколение на България. В неговия генетичен код е заложена тракийската кауза, която е свързана с много героизъм, любов към Родината, всеотдайност и е редно това да се поддържа в съзнанието, за да намери в мотивацията на младите хора всеотдайност, любов да служат на България, за да може тя да си възстанови позициите на водеща и престижна държава, а не на най-бедната и най-изостаналата. Такава класация не заслужаваме. Историята е важна доколкото тя е извор на поуки, на мъдрост, на знания и на мотивация за сегашното и следващите поколения, които ще управляват България.

Въпрос: Жив ли е споменът за тракийци? Знаят ли младите за жертвите, които са направили техните баби и дядовци?

Кр. Премянов: Училището започва да става длъжник в това отношение, защото не отразява в нужната степен тази битка на тракийските българи за независимостта и целокупността на България. Опитваме се да компенсираме с различни конкурси, които са адресиране към децата, разработки, които насочваме към системата на образованието, но най-важното е да влезе в учебниците. Трябва да знаят, че нашата история дава много основания за гордост и самочувствие.

Въпрос: Разбират ли ви младите, които са преките потомци на тракийци?

Кр. Премянов: Темата им е много интересна. Направили сме няколко конкурса, правим контакти с ученици, тематично свързани мероприятия с тракийската кауза – огромен интерес проявяват децата. Очевидно е, че дефицитът, който присъства в учебниците, трябва да бъде компенсиран, защото това ги интересува. Това е една непрочетена страница от много българи, които не знаят за геноцида през 1913 г., нито преди това за борбите за национално освобождение и много малко знаят и за ограбването на тракийските българи, т.нар. от акад. Любомир Милетич – разорение. Тогава е нямало такова понятие „геноцид“, за да нарече така своята книга – след Балканските войни какви зверства и мъки е изпитал българският народ от своите многовековни поробители. И за съжаление, от своите съседи от юг, които по-голям акцент поставят върху националния интерес на собствената си държава, но не уважава правата на другите си съседи. Поне исторически така е било. …
Преиздаваме Милетич на български, на английски и на руски език – официални езици на ООН и я адресираме към ползватели – библиотеки, центрове, Европейска комисия, посолства, защото и на тях не им се ще много да си спомнят за тези събития. Книгите са достъпни в книжарницата „Тракия“ в София и всеки, който желае да се сдобие с патриотична литература, не патриотарска, издадена от авторитетни автори, наши учени, историци, от свидетели на събитията, може да си я купи. Победителите в конкурси, освен другите награди, също получават книгата на Милетич.

Въпрос: Както в началото на миналия век, сега на преден план отново излизат отношенията ни с Македония, не е ли това някакъв вид подценяване на тракийци, още повече, че една от версиите е, че ние губим Тракия заради Македония (използвани са като географски области, бел. авт.) след Междусъюзническата война?

Кр. Премянов: Губим всичко, заради лошата политика, която е имала българската държава. Тя е отговорна както морално, така и материално за съдбата на тези хора. Не тракийци са започнали втората фаза на Балканската война. А тогава България е била монархия и е имала монарх. Така че, загърбването на нашата външна политика, балканска политика е слабост на българската държава от много години, но особено сега си проличава в споровете с Македония. Борбите на българите от Тракия и Македония, географски области, подчертавам, които са били компактно населени с българи са водени съвместно.  Илинденско-Преображенското въстание започва сред българите в Македония, продължават го българите в Родопите и финалната част е Преображенското въстание, е тази част на въстанието, която тракийци решават да вдигнат на Петрова нива, за да помогнат на братята българи от Македония. В този смисъл тракийци не ревнуват. Тема национален въпрос, темата защита на интересите на българите от Тракия и Македония, тя не може да се дели. Дълго време пропагандата е настройвала хората в Северна Македония антибългарски, нищо че са българи. Трябва да намерим такъв подход към отношенията си с хората, които са в Македония, за мен това са исторически българи, с които да развиваме нашите културни и партньорски отношения. Културните имат изключително здрава основа, въпреки опитите за сърбизиране на тяхната граматика. В условията на партньорство, на сътрудничество, на приятелство, нещата ще си заемат мястото. В момента се проявяват проблемите на несвършената работа отпреди години, а и от последните години, за да нормализираме отношенията с нашите съседи и да бъде ясно, че българите са много конструктивен фактор и ядро на интересите и процесите на балканите.

Въпрос: Като че ли тракийци упорито бягате от създаването на политическа формация, за разлика от една сродна на Вашата организация, също със знак „патриотична“, която доскоро беше даже част от управлението на страната. Какво е бъдещето на тракийското движение в тази посока?

Кр. Премянов: Така се е развивала организацията – като общобългарска, не политическа организация, въпреки че е взимала в различни етапи в изборите, смятайки че трябва да има представител във властта. Това е правилно, защото, ако нямаш кой от високата трибуна да говори, да защитава твоите интереси, много трудно можеш да ангажираш управлението с проблемите и да напомняш за тях. Затова нашата организация е неправителствена и това я прави отворена към всички хора, които имат отношение към тракийската кауза не само заради произхода си, а и по убеждение. Този модел е правилният. В същото време има и инструмент за политическо участие – това е политически клуб „Тракия“, който е инструмент за взаимодействие и на политическо равнище. Ние партнираме с него, но той е юридически и дефакто отделен от неправителствената организация. В този смисъл, ако е необходимо да се борим за участие в структурите на властта, имаме политически инструмент. Ние имаме Тракийски научен институт, Тракийски младежки съюз, Тракийски женски съюз, фондация, т.е. много голямо разнообразие от структури, които са отворени за функциониране и партньорство по различните въпроси.

Въпрос: Тоест, подадена е ръка за партньорство към всички политически партии, които решат да работят за каузата на тракийци?

Кр. Премянов: Абсолютно е така, но за голямо съжаление, тази протегната ръка не се приема и се отнасят с предубеждение много от тях. Ревнуват ли? Страх ги е от това, че тракийци имат повече мотивация, отколкото техните, подбирани по улиците и на пътищата активисти …? И трябва да призная, че левицата е по-чувствителна към темата на тракийските българи. Това е факт, не мога да го пренебрегна.

Въпрос: Коя ще е кулминацията в честванията на 125-та годишнина?

Кр. Премянов: Всички събития от нашия календар ще минат под мотото достойно да отбележим тази годишнина. Планираме, заедно с Министерството на транспорта, валидирането на специално изработена пощенска картичка, посветена на 125-та годишнина и откриването на една пътуваща изложба, която показва и разказва за богатата, изпълнена с трагизъм и героизъм история на тракийските българи и на техните борби. Ще започнем със София, ако пандемията не сложи допълнителни ограничения. Ще се адаптираме към новата ситуация. Това е в план-програмата ни. Планираме на 8 май да проведем отчетно-изборното общо събрание на организацията ни.

Цялото интервю можете да  чуете в звуковия файл:https://bnr.bg/kardzhali/post/101443620