Представители на СТДБ и ТНИ се поклониха пред паметта на акад. Любомир Милетич
Автор: Искра Чернева
Съюзът на тракийските дружества в България и тракийско дружество „Тракия“, София, почетоха паметта на Любомир Милетич (14.01.1863 – 1.07.1937) с поднасяне на цветя на паметната плоча пред дома му на столичната улица „Шипка“ 21. Изтъкнатият учен, езиковед, етнограф, диалектолог и фолклорист е наследник на Миле войвода от Одрин. Именно интересът към тракийските му корени и трагедията на българските бежанци от Одринска Тракия го вдъхновяват да напише книгата си „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, която се превръща в библия за българските тракийци и техните наследници в защита на справедливата им кауза.
Завършвайки висшето си образование в Прага през 1885 г., Любомир Милетич посвещава значителна част от живота си на славистиката, езикознанието и изучаването на диалектите в българския език. От 1892 г. той дълги години е ръководител на Катедрата по Славянски филологии и на Историческия факултет. Ректор е на Софийския университет и преподавател. Полага основите на славянското езикознание в България и обучава много свои ученици-последователи в областта на славянската филология и българския език.
Любомир Милетич е и виден общественик. Отблизо следи процесите в Македония и Одринска Тракия, както и дейността на македонските и тракийски дружества там. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание на 2 август 1903 г. той използва своя авторитет на признат учен в славянските страни, за да ги привлече на страната на въстаналите българи в подкрепа на борбата им за националното обединение на България. След това той и много видни общественици са убедени, че българите трябва да се борят за свободата на сънародниците си в Македония и Одринска Тракия. Така се стига до Балканските войни, след края на които многобройно българско население е прокудено от Одринска Тракия и Македония със зверства, убийства и грабежи. При посещенията си в европейските столици Любомир Милетич активно агитира в подкрепа на жертвите и в защита на техните основателните искания. Много от научните му и документални трудове са посветени на тази тема. Така името му се превръща в символ за честно и всеотдайно служене на българския национален интерес.