Призив на интелектуалци и на СТДБ към Народното събрание да приеме декларация, признаваща геноцида над арменците
Днес, 20 април 2015г., в дома на СБЖ бе дадена пресконференция, по време на която общественици, интелектуални и културни дейци, сред които академик Георги Марков, академик Константин Косев, поетът Недялко Йорданов, композиторът Хайгашот Агасян, Красимир Премянов - председател на СТДБ, Снежана Тодорова - председател на СБЖ, представители на арменската общност и български граждани призоваха Народното събрание да приеме декларация, която признава геноцида над арменците.
В Декларацията, подписана от над 100 души, сред които академици, професори, писатели, драматурзи, режисьори, актьори, общественици, историци, журналисти и др., се казва: „Ако искаме да станем реално част от цивилизована Европа, сме длъжни да изразим своята морална подкрепа към една справедлива кауза, да покажем, че сме съпричастни към трагедията на арменския народ!”
Иван Гранитски - директор на издателство "Захарий Стоянов" напомни, че на 24 април се извършва злодеянието, при което турската страна избива над 1 милион и 500 хиляди арменци.
В изказването си академик Георги Марков припомни историческите факти, свързани с геноцида над арменците. През нощта на 24 април 1915 г. полиция нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци в Константинопол и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството, са изпратени в централния затвор на турската столица. Жертва на тази първа вълна на изтребление стават деятели на арменската култура, едни от най-изявените представители на арменския народ.
След разправата с цвета на арменската интелигенция в Константинопол, идва ред на арменското население и в турските провинции. Извършена е жестока етническа чистка, стотици хиляди арменци са избити, а онези, които оцеляват, са прогонени от родните си места. На депортация е подложено цялото арменско население. Огромни маси от хора – предимно жени, деца, стари и немощни хора (голяма част от мъжкото население между 18 и 45 г. предварително уж е мобилизирано за война и изтребено още в казармите), биват изтласкани към сирийската пустиня. Онези, които не са убити, умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства…
Загиват милион и половина невинни хора. Планът на младотурските ръководители и идеолози като Таляат паша, Енвер паша, Джемал паша, Наим бей е осъществен с изключителна жестокост.
Оцелелите от кланетата през 1915-1917 г., търсят пристан в други държави, сред които е и Българи, отворила приятелски вратите си аз арменския семейства.
В изказването си Красимир Премянов - председател на СТДБ припомни за геноцида и над тракийските българи, като подчерта, че патриотизмът е отговорност за миналото, настоящето и бъдещето на всеки гражданин, акцентирайки на факта, че политическата конюнктура е в противоречие с патриотизма. Но българският народ е достоен и не се страхува да припомни за унищожението на тракийските българи и братята арменци. Нямаме нищо против турския народ, но държим турската държава да изпълни моралния си ангажимент към хората, защото нейната армия е нанесла огромна трагедия.
Академик Константин Косев поясни, че смисълът на протеста е поглед към бъдещето, такива зверства, които са извършвани в миналото повече да не се извършват. "Българските тракийци и арменците, каквото са преживели, е невероятно в историята. Длъжни сме да издигнем гласа си на протест, за да не се случва това в бъдеще. Убедени сме в това, че трябва колкото се може по-високо да издигнем нашия глас на протест, за да бъде чут навсякъде, където трябва", заяви К. Косев.
Поетът Недялко Йорданов заяви, че обича арменците от дете, че те са братя на българите и настоя както Германия осъди престъпленията на Хитлер, така турското правителство следва да се разграничи от това, което османците са вършили тогава.
В заключение бе припомнено, че над 25 държави в света са признали геноцида над арменците, но България, която спасява десетки хиляди от бягащите от кланетата в Османската империя арменци, не е сред тях. Интелектуалците призоваха за пореден път Българския парламент да приеме декларация, осъждаща геноцида над арменците.