Архив - В медиите 2011-2019
|
|||
Красимир Премянов: Разорението на тракийските българи е геноцид. Публикация в Аргументи.бг
По същество проблемът е междудържавен - следователно предмет на международното публично право, а не частен въпрос. При председателя на 42-ото Народно събрание внесохме проект за декларация, посветен на 100-годишнината от разорението на тракийските българи. Надяваме се, че всички парламентарни групи ще проявят национално отговорно отношение и ще гласуват текста, казва председателят на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ).Красимир Премянов. След 100 години у нас пристигат хиляди бежанци. Да си спомним нашата трагедия преди век. И да си направим изводите. - Г-н Премянов, каква е оценката на СТДБ за събитията преди 100 години, които доведоха до разорението на тракийските българи? - За нас тракийците книгата на акад. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.” е библия за тракийския погром, който по думите на самия автор няма „себе равен в новата ни мъченическа история”. Разорението обаче е било съпроводено и с изтребление, т.е. с фактическо унищожение.
Според сериозни изследователи истинското определение, отговарящо на съдържанието на трагичните събития през 1913 година, описани от акад. Любомир Милетич, възниква десетилетие след неговата смърт и може да бъде намерен в термина, въведен през 1948 г. в международното право от ООН – геноцид. - Още през 1990 г. СТДБ обяви като своя стратегическа цел поставянето и решаването на проблемите на тракийските бежанци, като имуществени обезщетения и защита на техните права. Какви подходи използвате в постигането на тази цел и какви са резултатите? - Да, още през 1990 г. Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци, не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция.
Проблемът за обезщетение на тракийските българи от Източна Тракия и Мала Азия, прокудени от родните им места, е поставян от СТДБ пред президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, министри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне от общонационален в международен през 2008 г., когато по предложение на СТДБ, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т. е. със законните права на наследниците им. Във връзка с това СТДБ организира подписка, за да покажем, че подкрепяме и приемаме помощта на ЕС, засвидетелствана в резолюцията на Европейския парламент. Подкрепата на тази подписка с огромно мнозинство има за цел да подскаже, че движението на Турция към ЕС минава и през решаването на този въпрос, за чието съвременно решаване главната отговорност е на българското правителство. - Смятате ли, че държавните институции у нас работят достатъчно активно и ефективно за решаването на този проблем, който вече има едновековна история? - Отношенията между България и Турция се характеризират с положителни тенденции, но носят сложни и противоречиви исторически белези, а защитата на интересите на тракийските бежанци е един от малкото аргументи в спорните въпроси.
България винаги се е стремяла към справедливото решаване на въпроса чрез преговори при стриктно спазване на сключените договори. Турция обаче, неотклонно и твърде успешно се опитва да заобикаля постигнатите двустранни договорености, когато прецени, че не са в нейна полза. Пример за такъв подход е отказът за прилагането на Цариградския мирен договор от октомври 1913 г. и Одринското споразумение от ноември 1913 г., с които се признава статут на бежанци на прогонените българи и се гарантира правото им на завръщане. - Има ли развитие идеята на СТДБ за обявяване на Ден на геноцида на тракийските българи? Какво би било неговото значение в страната и извън нея? - Десетилетия наред този термин – геноцид, не е бил използван нито в историографията, нито от политиците. Нещо повече, съдбата на тракийци е била заобикаляна от официалните източници и българската страна не е поставяла този въпрос на международното поле. Ето защо ние осъзнаваме, че тази международно-правна квалификация трудно ще се наложи с един акт. В този смисъл може да се даде положителна оценка на Декларацията, приета от Тракийския женски съюз при СТДБ, подписката на „Дружба-Родина“, както и на дейността на инициативния комитет, сформиран от тракийци. Необходимо е да се приложи системен и последователен подход, за да се наложи определението геноцид за трагичните събития през 1913 г. Убеден съм, че обявяването на този ден, когато и да стане това, ще напомня за преживяното от тракийци и ще държи будна съвестта на българските управляващи, които и да са те, както и на световното обществено мнение. - Каква е позицията и ролята на СТДБ в инициативата „Тракия без граници”? - Ролята на СТДБ е водеща. Като реализация на тази идея беше създадена Асоциация на тракийските общини в България, която осъществява партньорство със сродните структури в Турция и Гърция. Цялата съвременна дейност на СТДБ има своите европейски измерения в инициативата „Тракия без граници”, превърната в средищна територия за свободно движение на хора, капитали и идеи – създаване на Европейски регион „Тракия” . Идеята е възприета и от управляващите органи на Европейския съюз. - Какво е участието на СТДБ в честването на такива годишнини, като 100 години от Балканските войни – 1912-1913 г., и 110 години от Илинденско-Преображенското въстание?
- Възстановената през 1990 г. тракийска организация създаде своя съвременна традиция с провеждането на масови прояви на исторически места и дати. Всяка година там по неповторим начин насочваме погледите на съвременното поколение към героичната история на тракийци. В партньорство с държавата и общините организирахме честванията на годишнините. Като радетели на тракийската кауза, която е неотделима част от българската, ние останахме верни на своята традиция и през настоящата година, участвайки в ключови и символни за тракийската организация събития, свързани със 110 години от Илинденско-Преображенското въстание, 100-годишнината от Балканските войни и разорението на тракийци, Национален тракийски младежки събор на “Илиева нива”, Национален тракийски събор „Богородична стъпка”, Национален тракийски женски събор в с. Аврен, Традиционният тракийски събор в Одрин, Националният тракийски гергьовски събор в Поморие, Националният фестивал – Фолклорен венец „Божура”, национален тракийски събор в Кърджали, Националният тракийски събор в с. Славейно и др. Справедливо е да подчертаем, че за отбелязването на юбилейните годишнини сериозен принос има министърът на отбраната Ангел Найденов, който е председател на Националния инициативен комитет за отбелязване на 110-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. По негова инициатива бяха приети съответните постановления на Министерския съвет, с които се ангажира българската държава.
/http://argumenti-bg.com/25886/krasimir-premyanov-razorenieto-na-trakiyskite-balgari-e-genotsid |
|||
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн
|