Интервю на Ема Иванова с Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България. В-к „Трета възраст”, бр. 12, 23. - 29. III. 2016 г.

В: Тази година отбелязваме 120 години от началото на организираното тракийско движение по българските земи. Каква е идеята на това движение в началото и каква е днес?

Тракийският въпрос е съставна част от българския национален въпрос, който  днес има исторически, морални и материални измерения. Хиляди са тракийските бежанци и техните потомци от Тракия и Мала Азия, които прокудени от домовете си след войни и въстания, търсят спасение в свободните земи на Отечеството.  След  Руско-турската война от 1877-1878 г. тракийският въпрос влиза в дневния ред и на международните отношения. По силата на Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. Турция признава създаването на трибутарно българско княжество, чиито граници съвпадат с етническите граници на българската възрожденска нация в Мизия, Тракия и Македония.
Откъсването на български територии и предаването им на съседни страни или връщането им в пределите на Османската империя по силата на  Берлинския конгрес (1/13 юни – 1/13 юли 1878 г.), поражда огромно разочарование сред българското население и задълбочава българския национален въпрос, за решаването на който се водят дипломатически преписки, правят се петиции, избухват няколко въстания.
Още през 1896 г. по инициатива на Капитан Петко Войвода, тракийци създават своя организация в България, която се бори за справедливо решаване на българската кауза за Тракия. Тракийските българи вземат участие в избухналото през 1903 г. Илинденско - Преображенско въстание. Въпреки неуспеха си въстанието показва на европейска общественост, че тракийци ще продължат борбата до извоюването на националната си независимост. В периода 1912 - 1919 г. България води три войни за решаването на националния въпрос, но претърпява две национални катастрофи.
До 1945 г. тракийският въпрос до голяма степен е въпрос за събиране в Отечеството на онези земи, върху които е създадена и утвърдена българската нация.  След 1947 г. същността на тракийския въпрос е свързана с необходимостта от  отстояване правата на тракийските бежанци, като имуществен проблем  и като проблем за защита на човешките им права. Основните акценти в каузата на тракийците днес е да запазят българщината и да защитават националните интереси.
Трябва да отчетем, че съвременният Тракийски съюз не е механичен сбор от отделни тракийски дружества. В него членуват юридически лица като Тракийския научен институт, юридически лица извън България и много индивидуални членове. Към Съюза има изградени Национален тракийски младежки съюз, Национален тракийски женски съюз, Клуб „Родопи”, Клуб на ветераните, Инициатива за връщане към корените, Клуб на малоазийските българи.

В:  Как оцелява Тракийската организация и получава ли тя подкрепа?

Нашите предци са преминали през изключително тежки изпитания, но въпреки тях, са намерили сили и възможности да съградят тракийската организация, която днес ние техните потомци развиваме в далеч по-благоприятни условия. Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ)  има своите проблеми, наследени от историята, касаещи имуществените и човешките права на тракийските бежанци.  Още  през 1990 г. Съюзът обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци, не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция.
Проблемът за обезщетение на тракийските българи от Източна Тракия и Мала Азия, прокудени от родните им места,  е поставян от СТДБ пред президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, министри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне от общонационален в международен през 2008 г., когато по предложение на СТДБ, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им. Във връзка с това СТДБ организира подписка, за да покажем, че подкрепяме и приемаме помощта на ЕС, засвидетелствана  в резолюцията на Европейския парламент. Подкрепата на тази подписка с огромно мнозинство има за цел да подскаже, че движението на Турция към ЕС минава и през решаването на този въпрос, за чието съвременно решаване главната отговорност е на българското правителство.
В ЦР на СТДБ изградихме работна група за компенсациите и обезщетенията, която систематизира доводите на тракийци, но решаването на проблема е отговорност на българската държава.

В: Кое е най-тежкото време за тракийци през тези 120 г.?

Погромът на тракийските българи през 1913 г., който по думите на акад. Любомир Милетич няма „себе равен в новата ни мъченическа история”. Разорението е било съпроводено и с изтребление, т.е. с фактическо унищожение. Според сериозни изследователи истинската дума, отговаряща на съдържанието на трагичните събития през 1913 година може да бъде намерена в решенията на ООН, наречени престъпления срещу човечеството или геноцид. Съюзът на тракийските дружества в България смята, че събитията през 1913 г., които доведоха до разорението на тракийските българи трябва да се наричат с истинското им име - геноцид.

В: С какво са по-различни тракийските дружества от десетките съществуващи дружества у нас?

С проблемите, наследени от историята, с мисията на организацията ни като национално отговорна патриотична формация, която черпи своя патриотизъм от тежките исторически моменти, преживяни от България, с дейността си  за обединението на българския народ и  с това, че не се води от конюнктурни интереси. 

В: Има ли ангажимент държавата към проблема на тракийци днес?

Както вече подчертах решаването на проблема на тракийци е отговорност на българската държава и преминава през преговори с Турция. Двустранните отношения между България и Турция се характеризират с положителни тенденции, но носят сложни и противоречиви исторически белези, а защитата на интересите на тракийските бежанци е един от малкото аргументи в спорните въпроси.
България винаги се е стремяла към справедливото решаване на въпроса чрез преговори при стриктно спазване на сключените договори. Турция обаче, неотклонно и твърде успешно се опитва да заобикаля постигнатите двустранни договорености, когато прецени, че не са в нейна полза. Пример за такъв подход е отказът за прилагането на Цариградския мирен договор от октомври 1913 г. и Одринското споразумение от ноември 1913 г., с които се признава статут на бежанци на прогонените българи и се гарантира правото им на завръщане.
По същество тракийският проблем е междудържавен - следователно предмет на международното публично право, а не частен въпрос, в какъвто турската дипломация иска да го превърне.
Със съжаление трябва да констатирам, че българските управници с малки изключения, нямат уважително отношение към историческото минало, в т.ч. и към тракийската кауза, към Съюза на тракийските дружества в България. В същото време трябва да признаем, че макар и скромно както държавата, така и част от общините ни оказват подкрепа.

В: Как ще преминат честванията?

Възстановената през 1990 г. тракийска организация създаде своя съвременна традиция с провеждането на масови прояви на исторически места и дати. Там по неповторим начин насочваме погледите на съвременното поколение към героичната история на тракийци. Като радетели на тракийската кауза, която е неотделима част от българската, ние останахме верни на своята традиция  и ще отбележим по подобаващ начин годишнината от началото на организираното тракийско движение по българските земи. За целта приехме Национална програма, която обхваща периода 2016-2017 г. за честване на организираното тракийско движение и 120-та годишнина от учредяването на Тракийския съюз. Основната цел на програмата е да популяризира дейността на тракийската организация, нейната история, настояще и перспектива, да утвърди ролята й на фактор за патриотичното възпитание на младото поколение в съвременното общество. Много са мероприятията, празненства, събори, митинги, национални конференции, кръгли маси и др., които ще съберат стотици хора, свързани с тракийската кауза, ще дадат възможност за среща на тракийци, за поддържането им като общност и за укрепване на колективната памет. Своеобразен център на честванията са градовете Варна и Бургас, откъдето води началото си организираното тракийско движение.