1. Г-н Премянов, обикновено в края на годината всеки прави равносметка на това, което е свършил. Каква беше тази година за Вас като председател на една от най-големите неправителствени организации в България ?

Поста председател на Съюза на тракийските дружества в България приемам като изключително висока чест, но и като задължаваща отговорност, предопределена както от моя тракийски произход и съпричастността ми към тракийската кауза, така и от очакванията, които тракийци имат към своето ръководство. Най-краткият отговор на поставения въпрос би могъл да се формулира така: годината беше трудна в много отношения. Трудна от гледна точка на задачите, които имаше да решава Съюза и изключително трудна във финансов план. Важното е, че и аз, заедно с цялото Централно ръководство, и екипа с който работя, осъзнаваме трудностите и търсим начин за тяхното преодоляване.

2. Каква част от задачите, които СТДБ си постави, бяха изпълнени и каква не?

Ако изхождаме от съдържанието на утвърдената от Върховния комитет план програма за 2013 година, тя е изпълнена изцяло. Новото, което трябва да се отбележи е промяната на отношението на държавните институции към героичните събития от историята и проблемите на тракийци. Освен видимото присъствие на държавните ръководители като Вицепрезидента на България Маргарита Попова, Министърът на отбраната Ангел Найденов, Председателят на Народното събрание – Михаил Миков, Министърът на външните работи Кристиян Вигенин и др.,  на честванията на бележити дати, държавата се ангажира и с подкрепа на самите тържества. Новото правителство рестартира преговорите между България и Турция чрез съответните механизми на работните групи и смесената комисия, където ще се обсъжда и най-важният за тракийците проблем – обезщетението на тракийските  бежанци от Източна и Западна Тракия. През изтичащата година СТДБ продължи да се утвърждава и като организация изразител на важни обществени проблеми. Сред тях може да откроим позицията на Съюза към така нар. „помашки въпрос”. Припомням, че още през 2012 г. ВК на СТДБ изрази позиция по този въпрос.

3. В чисто организационно отношение има ли проблеми, нови дружества присъединиха ли се към СТДБ?

Проблеми винаги има и ще има. Що се касае до нови тракийски дружества, за нас това е важен процес. Бяха създадени нови организации в Айтос, Нова Загора и в други по-малки населени места.  По-важната задача според мен, е да се укрепят действащите структури на СТДБ, дружествата да разширяват своята членска маса и да оптимизират дейността си. Така постепенно ще засилват влиянието на организацията и мястото й в дневния ред на страната, за да не останат тракийци обърнати единствено към историческото минало.
На по-добро ниво се разви през тази година  индивидуалното членство в СТДБ, чрез което успяхме да привлечем за членове на Съюза на тракийските дружества в уважавани учени, изследователи, лекари и общественици, сред които се открояват имената на академик Стефан Воденичаров - Председател на Българската академия на науките, проф. д.ик.н. Стати Статев - Ректор на УНСС, Генерал - майор проф. Стоян Тонев, д.м.н. - началник на ВМА, академик д.и.н. Георги Марков, професор д.ю.н. Васил Мръчков и др.

4.Какво бе постигнато във връзка с обезщетенията на тракийци, какви срещи и разговори имахте през тази година? След срещите в Брюксел имате ли надежда, че с този проблем сте успели да заинтересувате и  европейски депутати?

Подобни въпроси не могат да се разглеждат като отделни актове и свършени факти, защото това е продължителен процес. Новото е това, че по време на посещението на делегация на СТДБ в Брюксел, успяхме чрез срещите, които имахме с представители на ръководството на Европарламента и европейската комисия да припомним, че съществува такъв проблем, за който е удобно да не си спомнят много държави и народи. На практика припомнихме, че нерешаването на този въпрос е реална пречка за приемането на Турция в Европейския съюз.

5. Изненада ли ви провокацията, която някои националисти, организираха във връзка с посещението в Брюксел?

Наблюдавайки обществените процеси, не съм изненадан от тенденцията за формиране на националистически партии, които полагат максимални усилия да привлекат вота на тракийци. СТДБ е патриотична организация, водена от девиза: „Не забравяй, но не отмъщавай” и никога не се е опитвала да превръща любовта към България в основание за омраза към други народи.  В съвременните условия тя е проевропейска организация, която отстоява българщината, защитава българската държава и предлага мир и добросъседство на своите съседи. В същото време не би се поколебала да реагира остро срещу всякакви посегателства към териториалната цялост на България, както го направи вече нееднократно в свои позиции.
Изненада ме негативната кампания, изпълнена с омраза и неверни твърдения, насочени срещу Съюза на тракийските дружества в България, който беше обвинен, че ще „присъединява българската област Тракия към Турция”, „ще разпокъсва България” и т.н. Във връзка с опитите на определени среди да експлоатират патриотичните чувства на българите по непочтен начин, за сметка на тракийци, ръководствата на СТДБ и на Тракийския научен институт излязоха с официална позиция, която е публикувана на сайта на Съюза.
БНТ и БНР излъчиха официална  информация по повод на посещението на делегацията  на СТДБ в Брюксел.
За кой ли път ще посоча факти, известни на всеки средноинтелигентен човек, претендиращ, че е гражданин на ЕС. Според официалното определение еврорегион е европейска форма за трансгранично сътрудничество, базирана на основата на тясно сътрудничество между две или три териториални области, разположени в гранични райони на съседни държави в ЕС. Тези обединения се създават във връзка с конкретни проекти, по които всички участници използват общи средства. В момента в Европа действат над 200 еврорегиона, създадени през последните 60 години. България участва в 6 от тях:
• Беласица – заедно с Гърция и Република Македония;
• Черноморски – с Румъния;
• Дунав 21 – с Румъния и Сърбия;
• Юробалканс със Сърбия и Македония;
• Места-Нестос – с Гърция;
• Стара планина – със Сърбия.
Уместно е да припомня, че в Асоциацията на европейските гранични региони е регистриран под № 181 Еврорегион полис-Тракия-кент-РАМ Тракия, който всъщност е въпросният еврорегион, съществуващ от няколко години. Проектът „Интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз – създаване и развитие на Еврорегион „Тракия” е разработен през 2006 г. от:
• Национален център за териториално развитие – колектив с ръководител ст. н. с. д-р Юлия Спиридонова.
• Съюз на тракийските дружества в България – колективи с ръководители ст. н. с. д-р Костадин Карамитрев, проф. д-р Делчо Порязов и адвокат Деян Матев.
Проектът е обсъден на конференция с международно участие под патронажа на президента на Република България в Стара Загора през януари 2006 г. и е приет като стратегия на СТДБ на ХХІІ конгрес на Съюза, проведен в Бургас на 20 май 2006 г. На това основание всички членове на СТДБ, активисти и председатели трябва да се основават на тези решения и да ги спазват. Буди недоумение, че някои тракийски дейци не познават програмните и уставните документи на организацията.
Припомням всеизвестни факти, познати до болка на тракийци, които са били прокудени от родните си места, защото ние най-добре знаем цената на всяка педя българска земя и няма да допуснем спекулации и нечистоплътна пропаганда за наша сметка.

6. Какви са основните задачи, които би трябвало да си постави СТДБ за новата 2014 г.?

Възстановената през 1990 г. тракийска организация създаде своя съвременна традиция с провеждането на масови прояви на исторически места и дати. Там по неповторим начин насочваме погледите на съвременното поколение към героичната история на тракийци. Като радетели на тракийската кауза, която е неотделима част от българската, ние ще останем верни на своята традиция  и през настоящата година, участвайки в ключови и символни за тракийската организация събития, свързани с годишнини от Илинденско-Преображенското въстание, от  Балканските войни, Национален тракийски младежки събор на "Илиева нива", Национален тракийски събор „Богородична стъпка", Национален тракийски женски събор в с. Аврен, Традиционният тракийски събор в Одрин, Националният тракийски гергьовски събор в Поморие, Националният фестивал - Фолклорен венец „Божура, национален тракийски събор в Кърджали, Националният тракийски събор в с. Славейно и др.
Всички празненства, събори, чествания, митинги, национални конференции, кръгли маси и др., събират стотици  хиляди хора, свързани с тракийската кауза, дават възможност за среща на тракийци, за поддържането им като общност, за укрепване на колективната памет.
През  2014 г. предстои отбелязването на 170 години от рождението на Капитан Петко войвода, 100 години от прогонването на малоазийските българи,  80 години от създаването на Тракийския научен институт и др. Имаме и други планове, но трябва да сме реалисти и да се съобразяваме с възможностите на организацията.

Използвам повода да благодаря на колегите за съпричастността и всеотдайната работа за тракийската организация. На всички тракийци пожелавам Весели Коледни и Новогодишни празници! Надявам се 2014 година да бъде по-успешна и по-спокойна за всички хора и  ползотворна за тракийската кауза.