Председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Деня на Тракия
 

Фокус: Г-н Премянов, на 26 март честваме Деня на Тракия.  Защо е важна тази дата?

Красимир Премянов:Тя е важна по няколко причини. Първо, защото, за да достигнем до нея е трябвало да се състои в историята Одринската епопея. Малка България, имаща армия от лъвове и патриоти и талантливи военачалници успява да победи огромната турска държава и империя в сражение за превземането на Одринската крепост. Специалистите смятаха крепостта за непревземаема. За нас българите това е битка за възстановяване целокупността на България и всички територии, които тя е загубила в резултат на несправедливия Берлински договор. Там са участвали страшно много опълченци от така нареченото Македоно-тракийско, или Македоно-одринско опълчение. Второ, защото тази дата в историята показва, че българите имат несломим дух и са способни да побеждават без ничия помощ, когато пред себе си имат една справедлива кауза. Такава кауза е възстановяване единството на Отечеството и независимостта на всички негови територии в това историческо време. Трябва да помним, че е имало такива всеотдайни, готови да загинат за Майка България българи, които не са мислели за пари, за материални облаги.  Нашият патрон Капитан Петко войвода е един от тези примери. В своята биография той никога не се е борил за материални облаги и постове, затова и не се е харесал на българските управници, които са дошли на власт. Това са исторически факти, които могат да служат  като основание за възпитание на младото поколение, което да не се поддава на изкушението и дребнотемието, които днешното време предлага. Нямам предвид сегашната пандемия и да вървят като българи със самосъзнание, самочувствие и отговорност за бъдещето на България. Да учат да работят и да дават добри примери, за да се славим с най-доброто, а не с най-лошото в Европа и света.

Фокус: Споменахте младите хора. Смятате ли, че е достатъчно това, което изучават те в училище за Одринската епопея и за Капитан Петко войвода?

Красимир Премянов: Не е достатъчно. От своя страна Съюзът на тракийските дружества в България, който обединява колективни членове няколко пъти направи предложения към МОН. Направи учебни пособия. Едната от Тодор Коруев, посветена на Капитан Петко войвода, другата беше от Светлозар Елдъров „Борбите на тракийските българи за целостта и независимостта на България. Тези две разработки бяха дадени от Столичния  инспекторат по образованието на г-жа Кастрева, която полага усилия да ги въведе като свободноизбираеми дисциплини, за да компенсираме слабостите и дефицитите в учебниците. Дадохме ги и на г-н Красимир Вълчев, който също е тракиец. Да се опитат в тази обстановка да вкарат малко повече материал, който да вдъхва патриотизъм и самочувствие на младите българи. За съжаление, когато стане дума за учебни програми, веднага се  повдигат едни добре платени от структурите на Сорос учени, които служат на космополитните идеи и веднага се опитват да идеологизират историята. Тя е наука за състоялите се факти, която се коментира не след 1000 години с оглед на действаща идеология, а с оглед на тогавашното историческо време. Не може да се идеологизират много неща с днешни възгледи. Би трябвало да се направи всичко възможно децата обективно да знаят своята история и какво се е случило. Битка за Освобождение с меч и сабя в ръка не изглежда толерантно с оглед на сегашните тенденции, но тя и друга не може да бъде. Друг е въпросът е, че българите са я водили с кръста, с възстановяването на Екзархията. Тя е обособила през Възраждането вярата на българите и тяхната независима църква, която сами са си извоювали преди да се случи турското робство. Второ, с нашите възрожденци. Става въпрос за просветени хора, които много са знаели и много са направили за образованието и просветата на младото поколение. Винаги е имало тази борба и да не се плашим, че е имало и със сабя и с пистолет в ръката много герои, които са се борили за националната независимост. Не трябва да се притесняваме, че в своето творчество големите възрожденци в това число и Иван Вазов  не са се произнасяли много ласкаво, но са наричали поробителя, които тогава е заслужавал той.

Фокус: Сред целите ви за 2020 г.  е завършване на творческата реализация на метростанция „Тракия“. Може ли изгледът на метрото да бъде връзката на историята с младите хора освен учебникът?

Красимир Премянов: Би могло. Знаете ли, всяко нещо в една среда, в която битуват и живеят хората може да има своето естетическо и познавателно и възпитателно въздействие. Затова правим паметници в местата за отдих, за да насочим вниманието на едно детенце да пита „Кой е този“, като минава покрай паметника на Антим Първи или покрай паметника на Капитан Петко войвода и да получи приемлив отговор и сам да прояви интерес що за личности са тези. За метрото сме се разбрали със Столична община с голямата помощ на г-н Чобанов, г-жа Фандъкова и общинските съветници от всички партии, както и с ръководството на метрото, то да бъде оформено в този стил. Първо да напомня за Древна Тракия. Това наименование не е наш монопол, но древните траки са част от нашата история. Битка за историческото наследство на Древна Тракия водят Гърция и Турция. Някак си не правим достатъчно. Това е голям акцент. Трябва да се гордеем, че ние сме наследници на много голяма и древна култура. Второ за тракийските българи, които са се борили в по-ново време с други идеали. Ще сложим един бюст на Капитан Петко войвода. Така сме се разбрали и така върви оформянето на метростанция „Тракия“. Сега при тези трудности, които възникват. Може да не стане 2020, да стане 2021 г. Целите не отпадат. Те могат да бъдат по-дълготрайни. Да открием такава метростанция ще съберем тракийци от цяла България, ще направим голям тракийско тържество, защото столицата на тракийските българи е София.  Ние нямаме друга столица. Естествено в този център на българщината, на държавата  България да присъства темата тракийки българи.

Фокус:Денят на Тракия тази година  ще остане на втори план предвид пандемията от коронавирус. Можем ли да търсим днес вдъхновение в тракийци, които са преживели много по-тежки изпитания?

Красимир Премянов:За българите е имало много пандемии. Най-вече 500 години турско робство. Унизени, подложени на геноцид, който през 1913 г. се е повторил. 68 хил. българи са  били безмилостно избити. От малките бебенца до най-възрастните хора. Този геноцид е нанесъл много по-тежки поражения от това, което природата ни поднесе. Психологията на българина е много устойчива. Той е способен да проявява солидарност и човещината и да поема несгодите и трудностите и пак оцелява. Трябва да се учим от тези хора – гладни, жадни, но с чувство за свобода, с достойнство са живели българите в своята по-нова и по-стара история. Би следвало да бъдем по-сигурни, по-стабилни и по-дисциплинирани. Победите без дисциплина не могат да бъдат постигнати. Не изповядвам либералното разбиране, че  без общността, колективизма и държавата можем да решим всички проблеми. Сега видяхме, че това е несъстояла е философия. Трябва да се съчетава добрият консерватизъм, социалистическото начало и свободата на личността. Не отричам абсолютно либералната теория, но трябва да се съчетават в жизнена формула. При тежките изпитания видяхте ли кои се оправиха. Кои могат да управляват кризата. Тези, които имат силна държава. Либерализмът е ниска силна държава и резултатите са плачевни за много достойни народи за съжаление.

Фокус:Какво ще пожелаете на потомците на тракийските българи?

Красимир Премянов: Ще им пожелая да не забравят героизма на дедите си, които правиха въстания, които загиваха за България във всички войни, които България е водила: в Илинденско-Преображенското въстание, в Първата световна война, в Балканските войни. Да не забравяме, че сред тракийци има много просветени и водещи български учени, хора за пример в труда, в творчеството. Нека да следваме техния пример в днешното време с кураж, с твърдост, с дисциплина да поддържаме и да пазим тракийската кауза, мислейки за България.

Деница КИТАНОВА