Интервю на Георги Гюзелев с Кр. Премянов – председател на СТДБ. В: http://delo.bg/news/v-navetcherieto-na-natsionalniya-sabor-na-petrova-niva/

На 22 август 2015 г. в местността Петрова нива край Малко Търново ще се проведе Национален възпоменателен събор по повод 112- та годишнина от Илинденско – Преображенското въстание. Събитието се провежда под почетния патронаж на Президента на Република България Росен Плевнелиев. Традиционно организатори на проявата са община Малко Търново, Съюза на тракийските дружества в България и Тракийско дружество „Екзарх Антим І“- Бургас. През 1958 г. по инициатива на Тракийските дружества в България на поляната, където е проведен конгреса е построен паметник в памет на загиналите герои. Зад паметника е вградена костница, където са преместени костите на войводата Георги Кондолов, който умира в едно от първите сражения. През 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена „Света Петка“. Проявата е темата ни разговора с председателя на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов.

Г-н Премянов, какво сте подготвили за тазгодишното издание на поклонението?

Съборът на Петрова нива е традиционна проява, която от една страна събира много хора, които отбелязват един събор, а от друга страна има тържествено поклонение пред героите от Илинденско-Преображенското въстание. В светлата част на деня ще се изявят различни тракийски фолклорни състави, след това ще има традиционна научна конференция, която организира Тракийския научен институт, Съюза на тракийските дружества в България и община Малко Търново.

На каква тема ще бъде конференцията тази година?

Тя ще бъде посветена на ролята на българската Екзархия в Националното освободително движение и Възраждането. След това ще се проведе поклонението, в което ще вземе участие вицепрезидентът Маргарита Попова и много гости. Идват тракийци от цялата страна.

С какво ще се отличава съборът тази година?

На първо място с конференцията, която е тематично различна от останалите. Това никак не е малко. Поколенията се сменят, запазването на много от стереотипите в организацията на честването и на модела, на който се правят поредни поклонения не е просто повторение, а е послание към всяко едно поколение. Виждаме връзката между минало, настояще и бъдеще. Трябва да се гордеем, че сме българи, да бъдем достойни приемници на героите.

Ще се проведе и възстановка на моменти от началото на Илинденско-Преображенското въстание. С какво не бива да бъде забравяно то?

Много може да се говори, но то показва, че ако в Руско-турската освободителна война,  ролята на братята руси беше решаваща за получаването на тази свобода, то българите не се примириха с несправедливия Берлински конгрес и с неговите решения. Доказаха, че без външна помощ, със собствени сили могат да се борят за собственото национално освобождение и единението на България. Подобни събития, в които има много жертви и героизъм дават своя резултат, макар и по-късно. Делото на Илинденско-Преображенското въстание се отразява на цялата ни история по-късно, победите, които българската армия постигна и в Балканската война, и запазването на българщината. Независимо в какви предели е сега нашата Тракия, българщината и културата й се е запазила, и това е много важно. Това е част от наследството на младото поколение, с което то може да се гордее.

Според Вас отделя ли се достатъчно в учебниците по история и въобще в обществото за Илинденско-Преображенското въстание?

Това е изключително точен въпрос, който поставяте. Ние правим няколко опита с ръководството на МОН да поставим този въпрос и да предлагаме своята готовност и потенциал, който има тракийската организация, да се направят първо някои промени в учебния курс по история и да се даде шанс на децата, които желаят свободно да изберат изучаването на героичното тракийско движение. Това е на масата на разговорите. Освен добро желание са нужни и материални средства, но ние имаме потенциала да разработим нужните методически учебни помагала, за да могат младите българи да знаят своята история.  Всяка година организираме национални конкурси, в които участие взимат ученици. Те са посветени на делото на Петко войвода, на Балканската война. Има жив интерес и едно насочване на учебната програма в тази насока ще има добър отзвук и резултат.

Тези действия не са ли прекалено закъснели? Ако попитаме хората кой е Георги Кондолов, например, голяма част от тях няма да могат да отговорят.

Никога не е късно. Ако останем на такава позиция, че сме изтървали времето… Поколенията се сменят и никога няма да е късно. Тази необходимост трябва да се реализира. Това, че някои не знаят – това е техен пропуск. Всеки, който се интересува от историята си, може да знае много повече от това, на което ни учат в училище.