Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Наш гост е председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов. Как организацията осъществява връзката между миналото, настоящето и бъдещето е темата на нашия разговор. Съюзът на тракийските дружества в България е най-старата неправителствена организация у нас. Какво място заема тя в българския живот днес?

Красимир Премянов: Тя е една от организациите, която се опитва да търси консолидация и консенсус върху общобългарски теми, какъвто е тракийският проблем. Затова ние сме широко отворени за приобщаването и участието на всички обществени и политически организации и институции, които държат на тази кауза. Тя е много българска кауза. Към нея няма претенции никой, защото тя е кауза на тракийските българи, които са може би най-изстрадалата част от българския народ през 20-и век. Загубили са си земите, загубили са си имотите, загубили са си живота много хора в борбите на българския народ и на тракийските българи за национално единение. И в този смисъл всяка съвременна форма, която дава възможност на младото поколение да се приобщи към тази идея, е приложима от нас: широка издателска дейност, издаването на Любомир Милетич на английски и на руски език. „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ е енциклопедията на нашата трагедия. Спомняте си, че той непосредствено след Балканската война издава книгата „Разорението на тракийските българи“, защото по местата на тази трагедия е документирал всичко, заснел е фотографии. И това трябва да е известно на всички, които могат да бъдат приобщени към трагедията на българския народ. Това, че е загубил територия, е една част от трагедията. Това, че е загубил много животи, загубил е надеждите на тези хора да получат справедливост, морално и материално обезщетение, е много важно. И затова сме го пратили на всички европейски институции на английски език, пратили сме го В ООН на генералния секретар на организацията, пратили сме го на световните библиотеки. Сега ще постъпим така с всички, които ползват руски език в международното общуване, защото ви е известно, че той е един от официалните езици на ООН, ще пратим по същия начин на всички възможни потребители. Другото е, един знаменит герой като Петко Войвода – той навършва тази година 175 години. Затова бяхме създали инициативен комитет, приехме специална програма, която да извежда много събития и действия, които да отразяват уважението към неговото дело.

Водещ: Той създава вашата организация преди 125 години.

Красимир Премянов: Малко по-малко, преди 123 години, но той е наш патрон. И действително два паметника, с помощта на Софийската община, на столичните съветници, на госпожа Фандъкова и на всички ръководители на групи съветници, се взе решение да изградим паметник ние, тракийците, на централната алея на възрожденците в София до Ботев и Левски. И си представям едно дете, което след години ще пита родителите си: кой е този, и отговорът на този въпрос ще предизвика интерес към делото на тази личност, която е много нестандартна и се характеризира с принципност. Вие помните, той е жертвал заради своите принципи и любовта си към Русия, и всякакви длъжности. Той е жертвал богатство, което е получил от руския император – дадено му е имение в Киев, където също сме направили паметник в чест на Петко Войвода. И такъв един образ за младото поколение е изключително важен, за да знае, че на идеалите се случи не срещу пари и не с корист. А също така и паметник на граничния пункт „Капитан Петко Войвода“ между Гърция и България. Тук-там в Гърция се появяват някои недружелюбни статии, в една статия в Комотини в техния местен вестник, българското име е Гюмюрджина, когато Беломорието е било българско, писа: „Убиец и разбойник ли е капитан Петко Войвода“. Затова решихме, получихме съдействието на Главно управление „Митници“, на Гранична полиция, на община Свиленград и на нейния кмет Георги Манолов да монтираме там паметник на капитан Петко Войвода, където ще има и надписи, за да знаят нашите уважаеми събратя християни гърци, че този човек се е борил за тяхното освобождение от турско робство и да не позволяват конюнктурно да се прокрадват подобни статии и заглавия за делото на един отдаден на свободата и националното освобождение герой. Той е и гарибалдиец, вие знаете, затова сме направили паметник и в Рим на хълма на гарибалдийците на Петко Войвода, за да им напомня за приноса на този знаменит българин. И много други мероприятия организира Съюза на тракийските дружества. Всяка година се провежда тракийско поклонение в Маджарово. Припомням, че по време на втората Балканска война, когато турците се връщат към признатата от великите сили Източна Тракия за българска, се извършва масово убийство на малки деца, възрастни хора, майки. И там сме направили параклис, там всяка година тракийци от цяла България отиват на поклонение. Правим национален женски тракийски събор, предстои и той, в Аврен, Крумовградско, където млади жени са загубили живота си заради трагичната история на България. И последно, националните хайдушки дни в Чепеларе, където заедно с община Чепеларе отбелязваме националните хайдушки дни „Капитан Петко Войвода“. Така накратко ви описах нашите дейности. Който се бори за миналото и го отстоява с чест и достойнство, той гарантира достойно бъдеще. Защото в крайна сметка това е адресирано до младото поколение.

Водещ: И буди духовността и романтиката в настоящето.

Красимир Премянов: Съгласен съм. Енциклопедия „Тракия“ сега готвим с Тракийския научен институт, тъй като с БАН имаме договор, за да можем всичко това на книга с героите, със събитията, в истинския му вид, не конюнктурно-политически отстъпки да допускаме в съдържанието, за да остане като пособие за учени и за млади хора, които ще компенсират празните места в нашите учебници, с които се опитват малко да изтеглят темата патриотизъм от съзнанието на младото поколение българи. Трябва да се гордеем, че сме българи.

Водещ: Господин Премянов, защо толкова години не се предприемат конкретни стъпки за възстановяване на имотите на тракийските българи? Има Ангорски мирен договор, който урежда този въпрос, а българската държава някак е абдикирала от него.

Красимир Премянов: Чувал съм мнения от български държавници, няма да споменавам имената им, че това било частен въпрос. В никакъв случай, вината за тези войни, които България е изгубила, и Балканските войни, и Първата и Втората световна война, са вина на българската държава и на българските правителства. И въпросът, който ми задавате, е адресиран към българските правителства, защото те трябва да носят и чувстват тази отговорност, че въпросът е на чест, на морал и достойнство. Морал, защото би следвало тези, които са довели до тази масова гибел на българи, да се извинят на България. Без да имаме претенции, искаме да развиваме добросъседски отношения с Турция, но Турция ни дължи извинение за тази масова сеч и гибел на българите. Материално, да, защото тези хора са били ограбени и са живели в неимоверни условия – мизерия, глад, недоимък и ограничения социални, защото хората с ограничени възможности не могат да дават тласък на културното и образователно равнище на децата си. Въпреки това много елитни българи са пробили с българската упоритост и са заели челни места в българската наука, и в българското правораздаване. И още нещо – част от тракийските българи са се изселили в Руската империя и сега са на територията на Украйна, и с тях поддържаме много активни връзки, за да поддържаме техния национален дух, тяхната връзка с родината и Отечеството, и мисля, че тази диаспора там е много голяма – тя е към 500 000 души. Това е, ако щете, генетичният резерв на България. Така че и тази връзка е изключително важна в нашата обща тракийска кауза.

Водещ: Какви са възможностите този въпрос да се реши? Дали има склонност от турска страна да погледне на него?

Красимир Премянов: Благодаря на българския президент, който е тракиец по майчина и бащина линия и на неговата солидарност с този проблем. Той смята, че това е въпрос на морал, чест и достойнство и е споделял пред мен, че е поставял този въпрос на Ердоган. Но тук трябва да се синхронизират усилията и на правителство, и на Външно министерство, ако щете и на политическите партии, защото нашият парламент, например, където са представени всички те, е длъжник на тракийската кауза. Той винаги се е въздържал да заема някаква позиция, поне под формата на декларация. Сега се опитахме един проектозакон да направим, който общо взето смисълът му е следният: българската държава да обезщети, разбира се, това ще бъде символично, тези хора, а те да предоставят права българската държава да претендира за техните материални права в своя полза към турската страна. Мисля, че това е неизползван вариант, дано даде някакъв резултат. Нека бъде в духа на Ангорския договор, защото самият договор тракийците тогава не са го приели, защото майсторската турска дипломация, Турция е стара държава, не е прекъсвала съществуването си, е успяла да вкара много трудности и много възможности за различно тълкуване на текстовете на Ангорския договор. Ние от него не се отказваме, така че по 2 траектории ще действаме – Ангорския договор, изпълнение на двустранните отношения между България и Турция по механизъм, който могат да съгласуват, първоначално вкарването в смесената Българо-турска комисия, и след това вече уточняване и съгласуване на този въпрос в тактически план. И другото е законопроектът, ако той получи развитие. Сега сме в етап консултации със Софийския университет, с известни юристи, които да дадат разяснение по него и той да добие един по-подходящ в отношение на законодателната практика и теория вид, за да бъде вкаран в Народното събрание.

Водещ: Кой ще внесе законопроектът?

Красимир Премянов: Вижте, ние имаме доста тракийци, но те не са ангажирани като такива, но смятам, че чрез тях имаме такива и в парламентарната група на Коалиция за България. Имаме няколко души членове на Върховния комитет, имаме тракийци в другите парламентарни групи. Ще се опитаме да ги консолидираме да подкрепят българи, отговорни за този общ патриотичен ангажимент, който трябва да имат българските държавници и политици.

Водещ: Може би това е доброто решение. Депутати наследници на тракийските българи да отстоят тяхната кауза.

Красимир Премянов: Да.

Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост. Вие бяхте председател на ПГ на БСП през 90-те години. Оттеглихте се от политиката, напуснахте ръководството на партията. Сега как изглежда отвън политическата картина във вашите очи? Какви избори ни очакват и къде е БСП в тях?
Красимир Премянов: Тракийската организация е доста многоцветна и това действие да напусна политическите постове беше свързано именно с поемането на ангажимент към Тракийската организация, след като бях избран за председател. Не смятам, че това е жертва, защото каузата си струва. Политиката как ми изглежда – неконструктивна по отношение на връзките между отделните политически партии, неспособност да се изведат консенсусни теми, по които трябва да се обединят усилията на политиците, за да решат проблемите на българите в държавата, защото с конфронтация и несъгласие по вся и всё няма да се получи добър резултат. В този смисъл, необходим е по-висок конструктивизъм и по-добронамерена нагласа в отношенията между политиците. Това, че те трябва да отстояват своите позиции, е правилно и не трябва да се променя неговата идентичност, но винаги съм държал на това, че има теми, които са годни за консенсус, трябва да с работи в тази посока. Не може по всеки един въпрос да се вкарват различия. Сега, имало фашисти или монархофашистка власт – имало-нямало, но те са били свързани с правителство, което ни е вкарало на страната на Хитлер, и ако и те са искал Хитлер да победи, то е, за да се реализират техните интереси. Е добре, какво тогава е това участие? Другото: нямало антифашистка съпротива. Имало е и трябва позитивното да вземем. Ние трябва да бъдем авангардни в своето мислене и обществен консенсус. Антифашизмът е световна ценност и трябва към нея да се придържаме и да я премерваме в историческите събития, които в България са се случили. Което е било полезно за антифашизма и за борбата срещу Хитлер, е плюс. Това, което е служило на Хитлер и на фашизма е минус за България. Ние не можем да си позволим да заемаме ретроградна позиция. Нещо повече – да не забравяме, че девети септември, нали, коментират защо влязла Съветската армия. Влязла, защото щяха турците да влязат. Турция беше държава, която беше в неутралитет и можеше във всеки един момент да обяви война на България и да се включи на страната на Великите сили. Така че това също е едно превантивно действие. Затова по-гладко и по-добронамерено един към друг в това общото, което ни свързва.

Водещ: Как оценявате кампанията за местните избори?

Красимир Премянов: Ако липсва конструктивизъм, очаквам доста остри конфронтационни избори, ритане по кокалчетата, компромати. Ако има конструктивен диалог, на който аз държа, смятам, че ще се получат едни смислени избори, където ще се вкарат нерешените въпроси, всеки ще предложи своето решение. Отричането, наплевателството само вреди на авторитета на политиците, на партиите, ако щете на обществото и на държавата. За всяка една община си има проблеми, които не са решени. Трябва да сме реалисти – някои от тях не могат веднага да се решат и не може да има партия, която да ги реши незабавно, но трябва да се очертае посоката, в която една партия предлага те да се решат. Аз, например, към Фандъкова имам много добро отношение, тя е изключително толерантен и етичен човек. Друг е въпросът, че политиката не зависи от нея. Понякога политиката, която се води, я прави губеща, но в никакъв случай не бих приел някой да плюе Фандъкова за това, което е свършила.

Водещ: Как оценявате ролята на вашата партия, на БСП. Тя как изглежда днес? Стои ли стабилно?

Красимир Премянов: Моята партия сега е Тракийската организация, нали.

Водещ: Добре, но вашата може би бивша партия.

Красимир Премянов: Има бяло, зелено и червено, нали това говорихме в началото. Смятам, че БСП е силна опозиция. Има вътрешни проблеми, но всички имат такива проблеми. Може би в това противоречие и търсенето на решение тези проблеми ще се решават. Не може гладко и дайте да живеем дружно да се решават напластени проблеми – в организационно, кадрово, политическо отношение. Така че в някои случаи с по-остър дебат и по-силово решение тези проблеми могат да бъдат решени. Но аз съм бил противник винаги на кариеристичните амбиции на вяска цена. Трябва човек винаги да поставя себе си в една партия, която претендира БСП, че е идейна партия, да служи повече на идеите, отколкото на личните си изгоди и интереси. Мога да ви кажа, че сред тези, които виждам да участват в политическия живот в името на БСП, прозират доста често користни интереси, което не ми харесва и обезличава БСП като идейна партия.

Водещ: Кого имате предвид?

Красимир Премянов: Доста хора, по делата им ще ги познаете.. Не мога сега да персонифицирам, защото ще пропусна някои от лошите и ще обидя някои от добрите.

Водещ: На финала – какво очаквате от България?

Красимир Премянов: Очаквам да дойде моментът, когато всички ще осъзнаем, че България не може повече да се нарежда като най-бедната страна в Европа, тъй като ви припомням, че в световни класации бяхме на 26-то място по развитие преди 30 години. Трябва да се борим да си възстановим престижните позиции, да решим проблемът с демографската криза или катастрофа, и да напреднем по отношение на нашата икономика, а ключът за това е наука и образование.

Водещ: Изкушен ли сте да се върнете обратно в политиката или поне да направите вашата организация по-политически настроена?

Красимир Премянов: Нашата организация не е политическа, но не е аполитична. Тя има отношение към всички въпроси, които политиката поставя на дневен ред. И в този смисъл може да разчитате, че ние тази активност ще я запазим и няма да оставим нито едно безобразие без нашето мнение и критика. И нито едно добро действие няма да остане без нашата подкрепа. Надявам се, че ще дойде време да се осъзнае, че консенсусът и съгласието са необходимо условие за напредъка на България.

Водещ: Не сте изкушен да се върнете в политиката?

Красимир Премянов: Ама аз участвам в политиката чрез Тракийската организация и мисля, че този начин на участие е малко по не конфронтационен и дава малко повече възможности да търсим по-широко съгласие по важни за страната теми. Самото участие, участваш в един отбор, „Левски“ или ЦСКА, някой трябва да победи. Аз искам всички да се чувстваме победители, тоест един идва на власт, води напред, следващ го заменя, оправя му грешките, продължава напред с нови решения.

Цоня СЪБЧЕВА