В: Г-н Премянов, ще може ли СТДБ без свои представители във властта да изпълни основните си задачи, свързани със защитата на тракийските интереси?

Практиката показва, че ако няма непосредствено делегиран представител на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) в една или друга институция, няма кой да повдига въпросите, свързани с интересите на тракийците и с различните аспекти, които тракийската кауза в нейния съвременен европейски контекст поставя на дневен ред. Моето дълбоко убеждение е, че присъствието на тракийци  в институциите на властта е необходимост, но не на всяка цена.

В: Като казвате «не на всяка цена», вероятно визирате нереализираното  предизборно споразумение с левицата?

Да, и това. Ръководството СТДБ като ръководство на гражданска структура, която е непартийна, патриотична организация, имаше намерения да подпише предизборно споразумение с левицата. Нещо по-вече, имаше индикации, че в Хасковската листа на Коалиция за България, второто място е отредено за излъчен от СТДБ представител на тракийци.

В: Какво се промени?

Областният председател на БСП в Хасково - Стефан Танев е предпочел партийното си представителство пред тракийската организация, чиито член на ръководството е и е приел Областният съвет на БСП да постави въпроса за отпадането на  гражданската квота в листите на Коалиция за България, отредена за тракийци. Това вероятно е повлияло по някакъв начин на обсъжданията в Изпълнителното бюро на БСП.
Независима организация като СТДБ не може да се съобразява с кадровите решения на  ИБ на БСП и затова не стигнахме до подписване на споразумение.  СТДБ не може да си позволи да бъде придатък на която й да било политическа партия, тъй като тракийската идея е общонационална и надпартийна.

В: След като СТДБ официално не участва в предизборни споразумения,  за кого бихте призовали да гласуват тракийци?

Всеки тракиец има право да гласува по съвест и да предпочете онзи кандидат в листите, в чието лице вижда защитник на тракийските интереси.

В: Ако подходим прагматично към програмите на партиите и коалициите, които искат да ни управляват следващите години, кои от тях са най-близки до интересите на тракийци?

Със съжаление ще констатирам, че в нито една от платформите на отделните политически партии и коалиции, участващи в предизборната надпревара за 42-ро НС, не е отредено място на тракийската кауза. За пореден път партиите показаха, че са щедри родолюбци и патриоти само на думи. А и едва ли може да се очаква друго от партии като ДСБ и ГЕРБ, чиито депутати в 41-то НС гласуваха безумен текст на Декларация, в която определиха така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване. Членовете на Съюза на тракийските дружества в България, които са особено чувствителни по темата за трагедията на бежанците, но и непримирими към опитите за пренебрегване на българските национални интереси ясно изразиха своята позиция, че България никога не е провеждала етническо прочистване и геноцид за разлика от други народи и държави. Неприемливи за нас са и коалиционни споразумения на  БСП с ДПС. Изводът, който се налага от казаното до тук, е че трябва да продължим делото, завещано ни К. Карамитрев, да работим за укрепването на Политически клуб „Тракия”, който изповядва принципите и ценностите на националното тракийско движение и на неговите обществено - патриотични структури - Съюз на тракийските дружества в България, Тракийски научен институт,  Тракийски женски съюз, Тракийски младежки съюз, тракийски дружества по региони, тракийско спортно движение, Фондация “Капитан Петко войвода”, Централен клуб “Родопи”, Централен клуб на малоазийските тракийски българи, Централен клуб на ветераните тракийци.

В: Ако правилно разбирам, ще разчитате на ПК „Тракия” като организация, чрез която тракийци ще могат да участват в политическия живот на страната?

Да, правилно разбирате. Както многократно съм подчертавал, убеден съм, че присъствието на тракийци  в институциите на властта е необходимост, но не на всяка цена и не като придатък на която и да било политическа партия. Създаването на ПК „Тракия” през 2001г., е практическа реализация на идеята за необходимостта от участие на тракийци в парламентарни и местни избори.
Няма да се уморя да повтарям един исторически факт, който никак не е случаен. Още през 1931 г. във връзка с предстоящите през м. юни избори за Народно събрание, тракийското ръководство разпраща Окръжно №31/11.03.1931 г., в което  подчертава необходимостта от влизането в парламента на тракийски депутати за защита на специфичните интереси на тракийската емиграция. Този исторически факт е изключително актуален и днес.

В: Какво предстои пред ръководството на СТДБ и накъде са насочени вашите усилия?

Тук е мястото да припомня за пореден път, че още  през 1990 г. Съюзът на тракийските дружества обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци, не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция . СТДБ ще продължава да се бори за решаването на този въпрос, за популяризиране на тракийското културно и историческо наследство, за защита на българщината и на тракийските българи в и извън страната, за поддържане на добросъседски отношения с балканските народи. Функциониращият към СТДБ Тракийски научен институт ще реализира научноизследователски проекти, свързани с изучаването на историята, етнографията, фолклора, географията, диалектите, културата и икономиката на географската област Тракия и  на тракийските българи.
Съвременната дейност на СТДБ има своите европейски измерения в инициативата „Тракия без граници”, превърната в средищна територия за свободно движение на хора, капитали и идеи.