Г-н Премянов, каква беше 2012 година за СТДБ?

Аз винаги съм се придържал към оценки, които могат да се характеризират като неудовлетвореност, защото смятам, че винаги има какво да се желае и направи по-вече от постигнатото. Това важи и за организация като Съюза на тракийските дружества в България, която е създадена от достойни хора, чиито наследници днес са ентусиасти, работещи в цялата страна. Но считам, че организацията има огромен потенциал, който остава нереализиран докрай. Във връзка с казаното отчитам факта, че липсата на финансова обезпеченост е сериозен проблем, затрудняващ и най-добрите каузи, а с този проблем се сблъскваме ежедневно.
През 2012 г. бе направено и невъзможното, за да се използват възможностите на различни програми, съотносими към дейността на СТДБ, за да може да реализираме задачите, залегнали в плана на организацията. Сред тях особено място заемаше стартирането на дейността по проекта енциклопедия „Тракия“, в която документално ще бъдат описани историята, настоящето и съвременните измерения на тракийската идея. Това е проект със стратегическо значение, защото веднъж издадена, енциклопедията ще се ползва от поколенията и след нас.

- Но въпреки безпаричието на организацията работата по нея вече започна…

Да, проведени бяха срещи на обновената редколегия, председателствана от чл. кор. проф. Васил Проданов, директор на Тракийския научен институт, обсъдена бе концепцията и основните параметри на изданието и  набелязани етапите на неговата реализация. За да го доведем до благополучен край трябва да осигурим огромен ресурс, което наложи необходимостта да търсим програми за подобни начинания, с чиято помощ ще реализираме проекта. Успяхме да привлечем и специалисти от БАН, което ще придаде сериозен научен характер на изданието. Енциклопедията ще бъде завършена за 3 години и когато това стане, ще сме изпълнили дълга си към миналото и една голяма отговорност към настоящето и бъдещето на тракийското движение.

- В годишния план на СТДБ имаше и други интересни идеи. До какво ниво са стигнали те? Например каква е съдбата на планирания музей в  Метоха на „Св. Стефан“ в Истанбул?

Идеята за създаването на музей „Тракия“ в Истанбул беше утвърдена от Върховния комитет и по нея се работи активно. Разработена е концепцията и е дадена за съгласуване с нашите партньори от Българската екзархийска фондация в  Истанбул. След като обсъдим мнението на страната домакин, ще може да тръгнем пряко и към реализация на идеята. Надявам се, че до края на тази година, най-късно през първото полугодие на следващата, музеят ще отвори врати.

- И двете идеи, и енциклопедията, и музеят надхвърлят мащаба на една организация като СТДБ и придобиват национално значение.  Получавате ли някаква помощ от държавата, от някои нейни организации, срещате ли разбиране за вашата дейност?

Струва ми се, че управляващите страната, не оценяват смисъла и значението на организации като нашата. Нещо повече, мисля, че силно подценяват гражданския сектор въобще, който е изключително важна съставна част  на всяко демократично общество. Неразбираеми са мотивите, с които на практика не се зачитат прояви и мероприятия на патриотични  и родолюбиви организации като Съюза на тракийските дружества. Политиците не само не засвидетелстват уважение към значими мероприятия, свързани с историята, но като, че ли им липсва и конструктивен подход за решаване на наболели въпроси, които не търпят отлагане. Едно от доказателствата за това, е отношението им към темата за справедливо решаване на тракийския въпрос и обезщетение на тракийските бежанци, тема, която има и своята 100-годишна история. Държа да подчертая, че решаването на въпроса е отговорност на българската държава, отговорност към наследниците на тракийските бежанци, които са загубили по принуда, всичко онова, което поколения наред са градили като материални блага и придобивки . Този въпрос продължава да бъде изключително актуален и ние като организация, се опитваме да му придадем европейско значение и интерпретация. С тази цел организирахме подписка в подкрепа на препоръките на ЕС към Турция, чиято крайна равносметка, се надявам да покаже,  че  събраните подписи ще надхвърлят  броя на пряко засегнатите, които са около милион българи.

- Но за нея е нужна по-голяма мобилизация…

Съгласен съм и ЦР на СТДБ  ще направи необходимото за това. Тук е мястото да при-помня, че още  през 1990 г. Съюзът на тракийските дружества обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци, не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция . Проблемът е поставян от СТДБ пред президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, минист-ри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне от общонационален в международен през 2008 г., когато по предложение на СТДБ, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им. Във връзка с това считам за изключително важно с нашите подписи да покажем, че подкрепяме и приемаме помощта на ЕС, засвидетелствана  в резолюцията на Европейския парламент. Подкрепата на тази подписка с огромно мнозинство ще подскаже, че движението на Турция към ЕС минава и през решаването на този въпрос, за чието съвременно решаване главната отговорност е на българското правителство. Ние  предло-жихме своята помощ, поискахме да влезем в смесената българо-турска работна група със статут на консултанти, но предложението ни не беше прието, защото в дневния ред на българо-турските отношения просто не стои  този въпрос. Поставянето на въпроса не би било недружелюбен акт към Турция, с която нашата държава поддържа добросъседски отношения, а опит да се реши по модерен начин един наболял въпрос в междудържавните отношения. СТДБ ще продължава да настоява това да се случи.
Трябва да призная, че засега значима подкрепа сме получили от Българската социалисти-ческа партия, която на конгрес записа в свой основен документ, че застава солидарно зад нашите позиции и ни подкрепя в търсенето на решение на въпроса за обезщетението на тракийските бежанци.  От патриотичния сектор, където работят структури като ВМРО,  Атака и др., тази подкрепа също се получава. Но СТДБ търси и ще продължи да търси солидарност и подкрепа от всички политически сили, които трябва да имат консенсусно решение по проблема.

- Г-н Премянов, изминалата 2012 г беше много силна по отношение на мероприятия, свързани със запазване на културното наследство и фолклора. Културно-просветната дейност на Съюза беше водеща, но като че ли имаше и отделни прояви, които надхвърлиха и разшириха тази характеристика. Например, в Кърджали дружеството взе категорично отношение към скандала с пренаписването на историята.

Задавате ми важен въпрос, с който изпреварвате една от темите, които искам да поставя в доклада си пред Върховния комитет на 19 януари. Културно-просветната дейност е изк-лючително важна, тя има своите апостоли  в лицето на тракийци и местните дружества в цялата страна, които работят и ще продължат да работят активно в тази посока. Изключи-телно силно бе представена тази дейност по време на съборите  „Божура“  в  Средец, „Бо-городична стъпка“ в Стара Загора, в мероприятията, организирани от Варненското, Хас-ковското, Пловдивското, Софийското, Пернишкото, Смолянското и Кърджалийското, Русенско, Сливенско и др. дружества. Рискувам да пропусна някое дружество, затова ще подчертая, че всички местни тракийски организации развиват изключително полезна  културно-просветна дейност, предизвикваща родолюбиви чувства, което говори, че духът ни като тракийски българи е жив и силен.  И занапред това ще бъде важна част от дейността ни, но функционирането на тракийската организация не може да остане само на ниво културно-просветна дейност, защото рискуваме да останем  в страни от дневния ред на обществото. Може да сме обърнати към миналото, но ако не знаем какво става в настоящето,  ще си останем извън времето и пространството, в които живеем. Ето защо смятам, че трябва да се впишем в дневния ред на обществото като активни участници,  да ни има в него и в проблемите, които той поставя. Защото съгласете се, че не може да се борим само за права, завещани ни от  историята, а  да пренебрегваме тежкото битие на българите, част от които сме и ние тракийци. Бъдещето ни като организация зависи от нашата способност да действаме в синхрон при отстояване на национални каузи. Например тракийци не могат да стоят настрана от националния референдум за ядрена енергетика. Затова ги призовавам активно да се включат в него и да гласуват за нейното бъдещо развитие.
Локалните мероприятия биха имали необходимия ефект, ако всяко от тях е поставено в система, където са ясни основните цели и задачи на общото.
Уставът на организацията ни позволява, но и задължава да почувстваме тревогите на нас-тоящето, да имаме активна позиция по наболелите въпроси от дневния ред на обществото, да развиваме  функциите си на защитник на тракийци, но и социално-регулиращи функции за защита социалните права на хората, живеещи в изостанали райони. Това може да се разглежда и в европейски контекст, тъй като основната част от европейските средства са насочени към възраждане на изоставащи райони. СТДБ не е и няма да бъде политическа партия, но не може да бъде аполитична. Тракийската организация трябва да се опита да съчетае достойното си историческо минало с ролята на активен фактор в съвременното българско общество. 

- Какви други задачи решаваше СТДБ през 2012 г.?

Сред най-важните бих поставил задачите, свързани с укрепване на организационното състояние на Съюза и привличането на нови членове, укрепването и обогатяване дейността на съществуващите структури. Трябва да призная, че имаме определени успехи, но те не са достатъчни. Съгласно Устава въведохме единна членска карта, която е белег за идентичност и принадлежност към СТДБ. Но все още не се работи достатъчно активно по привличането на нови членове, затова тази задача трябва да запази своята важност и през новата година. Не може и не бива да разчитаме единствено на болезнения спомен, заве-щан ни от историята, защото това означава затваряне на организацията в миналото. Тряб-ва да осигурим приемственост и обновление, включвайки нови попълнения с висок обра-зователен ценз, знаещи чужди езици и работещи умело с компютър, за да могат да работят за изпълнението на стратегията на СТДБ.
Привличането на нови хора, на ярки имена и изявени общественици, ще стимулира развитието на СТДБ и ще подпомогне за симбиозата между тракийска кауза и български национален идеал. 
Изтеклата година беше белязана и от някои проблеми в тракийските  дружества  в  Бургас,  Свиленград,  Пловдив.  Като Централно ръководство се опитахме с приемливи средства да постигнем относителното им стабилизиране, но не считам, че всички проблеми са решени.  Носителите на конфронтация нямат място в тракийските редици,  в които, може да се спори по въпроса как по-добре да се работи. Не може заради проблеми на междуличностна основа да се създават обструкции и конфликти, което с особена сила се отнася за пловдивската организация. Въпреки създадената неблагоприятна ситуация Пловдивското дружество „Войвода Руси Славов“  проведе своето  отчетно-изборно събрание и преизбра за председател  Нонка Матова.  Считам, че тракийците, които милеят за него, трябва да се включат в работата му, а  ако имат персонални спорове, да ги решават по демократичен път.
Като цяло организационната работа през изминалата година беше важна и отне много време. Към нея се отнася и работата по активизиране на структури като Тракийски младежки съюз, които съществуваха, но нямаха реална  дейност. Предприетите стъпки са в правилна посока, и ако се запази конструктивния подход и младежите активизират работата си, те ще получат пълна подкрепа от страна на централното ръководство.
Част от организационната работа беше свързана с обсъждане на  въпроси от принципно естество за ПК „Тракия” - как да функционира така, че да няма спорове като онези, които се породиха по време на участието му в последните местни избори. Постигнахме принципно съгласуване, без да навлизаме в териториалната специфика на която и да било от структурите.
Тракийският научен институт също активизира своята работа. Надявам се, че с привличането на изявени учени и общественици, които работят върху националните проблеми на България, част от които е и тракийският въпрос, със стартирането на дейността по проекта енциклопедия „Тракия“ и  Известията на ТНИ, със своята научно-изследователска дейност, той ще се превърне в значим научен център.

- Да завършим с новите задачи, които предстоят пред СТДБ през 2013 г. Конкретно те ще бъдат определени на заседанието на Върховния комитет, но в какви насоки трябва да бъдат?

Важно е онова, което набележим да бъде реално изпълнимо. Защото е неприятно, когато ентусиазирано се набелязват планове, а след това не се изпълняват. В съдържателен план тази година има три събития, които са изключително  важни за всички тракийци - достойно отбелязване Деня на Тракия на 26 март, когато се отбелязва кулминацията на Балканската война, 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и за съжаление най-печалното - 100 години от разорението на тракийските българи, грубото погазване на Лондонския договор и обезбългаряването на Тракия. Дейността на всички звена и на цялата структура трябва  да бъде подчинена на тези значими дати, но не само за да отбележим историческите събития, а и да намерим общите им точки със съвремието и европейските измерения на тракийската кауза. 
Всичко, свързано с тези годишнини, е важно и трябва да бъде доведено до знанието на младите хора в България. Предстои през март 2013г да отчетем резултатите от обявения от СТДБ  национален средношколски конкурс, посветен на тези годишнини.  Трайна наша задача си остава и защитата на българския родов корен на ислямизираните българи в Ро-допите.
Искам да подчертая, че имаме сериозни  инструменти за информация и влияние като сайта на СТДБ и в. „Тракия”. Смятам, че както и  до сега тракийци са подкрепяли вестника си,  ще намерят сили и тази година значително да увеличат абонамента, защото това е мощна тракийска трибуна, която трябва да се използва за привличане на интереса на медии и институции.
В съвременното общество, в което  Интернет страницата не е излишен  лукс, а задължите-лен инструмент в комуникационната стратегия на всяка организация, СТДБ  създаде и поддържа уеб страница, от която тракийци, българската  и международна общественост получават актуална информация. Към днешна дата  сайта  на СТДБ функционира успеш-но, има ясно дефинирани задачи, отстоява позиции и работи за тракийската кауза, редовно и своевременно информира потребителите за актуални новини и събития. Сайтът е публикуван на новинарската страница Homepage.bg,  на която са публикувани и  всички уеб страници на централните печатни и електронни медии. Най-доброто доказателство за полезността на сайта на СТДБ дава неговият брояч,  който за 15 месеца е отчел 16 484 посетители от различни държави  (България, САЩ, Канада, Украйна, Русия, Румъния, Турция, Германия, Белгия, Франция, Гърция, Сърбия, Кипър, Македония,  Испания, Чехия, Швеция, Австрия, Италия, Великобритания, държави от Централна и Латинска Америка и др.)

Ако позволите, искам да акцентирам на една изключително силна страна на тракийци. Ние уважаваме своята история и своите заслужили деятели, затова отбелязахме 80-та годишнина от рождението на дългогодишния председател на СТДБ г-н Костадин Карамитрев с поставянето на паметна плоча на фасадата на сградата на тракийския дом на ул. „Стефан Караджа“ 7а в София.

В заключение ми се иска да подчертая, че  СТДБ не е механичен сбор от своите членове. Смисълът на неговото съществуване се свежда до обединените усилия на всички  негови членове, които  могат и трябва да доведат до качествено ново функциониране на тракийс-кото движение на национално и международно равнище, което не е по силите на нито един отделен член. Вярвам и се надявам на съзидателния дух на тракийци.