Тази година се навършват 100 години от началото на Балканската война. Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и на други въоръжени опити подтиква България  към война като единствено възможно средство за решаване на териториалните и национални проблеми.

България, Сърбия, Гърция и Черна гора обединяват силите си в Балкански Съюз за прогонване на османския поробител и успяват да го разгромят. Макар и за кратко, стремленията на България за възстановяване на нейната цялост и връщането на Македония и Тракия като органична част от държавата са осъществени - без претенции от другите държави. За тези идеали загиват десетки хиляди български войници, офицери и цивилни.

В резултат на Междусъюзническата и Първата световна война България несправедливо губи големи части от своите територии, окупирани от Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. От родните им земи с огън и меч, с много жертви са прокудени десетки хиляди български семейства,  унищожава се българския родов корен в Тракия и Македония.

Втората световна война окончателно отнема исторически принадлежащи на България територии. Отговорност за националните катастрофи носят  действащите тогава правителства.

В тежки условия българския народ запазва своята толерантност към останалите народи, приема десетки хиляди прокудени арменци  от Турция, не допуска екстрадирането на българските евреи в Германия и спасява техния живот.

Българският народ винаги се е отнасял с разбиране към хората от различен етнос и религия. Грижил се е за повишаването на тяхното образователно-културно развитие. Никога не е посягал към етническата и религиозна принадлежност на българските граждани дори и през 80-те години по време на смяната на имената.

Най- пострадалите през  миналото столетие - прогонени от родните им места  в Източна и Западна Тракия българи възприемат девиза "Не забравяйте, но не отмъщавайте" и подават ръка за мир и добросъседство.

България няма териториални претенции към своите съседи. Ние живеем по заветите на Васил Левски - уважаваме и спазваме правата на всички етнически и религиозни общности, градим ново  гражданско общество, което вече живее по европейски правила и закони, отнасяме се с уважение към нашите съседи, отчитаме техните интереси,,помагаме им в процесите на интеграция към общоевропейските ценности и Европейския съюз.

Именно поради това, като държава, членка на Европейския съюз, ние сме в правото си да изискваме от съседните нам страни реципрочно уважение към българската история, държава и народ и недопускане на посегателства върху правата и интересите на българите, живеещи на тяхна територия.

Главна роля при решаването на този въпрос имат Народното събрание, Президента и Министерския съвет на Република България.  Съюзът на тракийските дружества в България разчита изключително много те да провеждат политика на защита на българските национални интереси и особено по отношение на нашите съседи.

Пробен камък за действителната способност на тези държави да спазват стандартите на европейската общност са следните стъпки:
- Турция да обезщети българите от Тракия и Мала Азия за заграбените от тях имоти. Има резолюция на Европейския парламент, призоваваща за това.
- Македония да преустанови посегателствата срещу българската история и да се отнася с необходимото уважение към българите, живеещи на нейна територия, както и към българската държава.
- Сърбия да определи приемлив статут на българите, живеещи в Западните покрайнини.
- Гърция да преустанови политиката, насочена към създаване на изкуствена "помашка" нация.

Нека всички балкански държави да живеем според европейските измерения за добросъседство, разбирателство и взаимно изгодно сътрудничество.

Това е единственият възможен път!