Председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 175-ата годишнина от рождението на Капитан Петко войвода

Фокус: Г-н Премянов, на 18 декември по нов стил се навършват 175 години от рождението на Капитан Петко войвода. Какво е значението на неговата личност за нас като българи?

Красимир Премянов:Действително датата е 18 декември по нов стил, когато се отбелязва 175-ата годишнина. Измеренията имат и исторически, и съвременен аспект. Исторически, защото животът и делото на този човек е свързан като ценности с безкористие, алтруизъм и любов към България. Като факти има голям принос в борбите за национално освобождение и единение на България. Това е личността, която символизира борбата за освобождението на Тракия като неделима част от България при борбите за освобождението на тракийските българи от робството, второ, Беломорието и Родопите като една цялост от България. Това в съзнанието на хората е родопски ореол, герой, лъв. Всяка година провеждаме едно голямо мероприятие Национални хайдушки дни „Капитан Петко войвода“ в Чепеларе. Това е историческия принос. Ако погледнем - неговата биография е свързана с приноса му в Руско-турската освободителна война. Капитан Петко войвода има личен принос за ограничаване усилията на турските власти за поробването на Родопите.

Този висок принос на Капитан Петко войвода е оценен от руската освободителна армия и от руския император, който го кани на среща. Той е придружен от ген. Скобелев и там го удостояват със званието капитан от Руската армия. Удостоява го с орден „Георгевски кръст за храброст“ и с имение и средства, които се намират в Киевска губерния, неделима част от Русия тогава. Какво става с него? Той го е продал и се е върнал в България за продължаване на делото. Другият важен въпрос, който има голямо значение. Защо го отбелязваме това? Защото такава личност няма аналог в българската история. Левски и Ботев са загинали преди Освобождението. Капитан Петко войвода продължава борбата до подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, създава Тракийската организация преди това. Трето, това е анонс към младото поколение, да следи такива хора, да следва техния пример, да се гордеят, че са българи. Това е съвременното измерение и възпитателния ефект в дух на патриотизъм за младите българи, защото много им липсва Петко войвода в днешния ден.

Фокус: Какво повлиява на Петко Кирков да стане революционер?

Красимир Премянов:Като при всички български революционери. Винаги една искра в личния живот запалва огъня на свободата. Благоприятната ситуация за революционната дейност е поробена България. Всеки българин, който живее по това време се чувства потиснат и угнетен от турското робство. Когато се случи трагедия в личния му живот, той демонстрира това съпричастие към тази трагедия, огорчение, обида, че е поробен в организирана съпротива и борба. Винаги има съчетание на личния и емоционалния момент с общоосъзната борба за свобода. Така е и при него.

Фокус: Как се отразява на възгледите му за освобождението срещата му с Гарибалди и участието му в Критското въстание?

Красимир Премянов:На този човек висшата ценност е борбата за свобода, за освобождение на другите. Без да употребява личния егоцентризъм, национализъм. Той е за свободата на народите. Неговата борба за освобождението на Беломорието до голяма степен е борба за освобождението на гърците. Критското въстание, в което той участва, по същия начин. Учудващо как нашите братя християни гърците създават големи трудности, за да увековечим паметта на Капитан Петко войвода. Не ни дават в тогавашното гръцко градче Доганхисар да построим паметник на публично място. Не ни дадоха да направим паметна плоча на Петко войвода в Крит. Италианците признават приноса на Петко войвода и дадоха възможност на тракийци да построим паметник на хълма на гарибалдийците в Рим. В Киев построихме паметник във връзка със събитията, които чрез участието в Руско-турската война и удостояването му с имение в Киевска губерния, киевските власти, Украйна, настоятелството на българите там извоювахме да има паметник на Капитан Петко войвода именно там. Така се получи съвпадение на обстоятелствата, че той е срещу македонското посолство. На няколко метри срещу турския културен център е издигнат паметника на Капитан Петко войвода с гордо вдигната ръка и с ръка на сабята – символ на борбите. Това не е демонстрация на агресия, просто съвпадение.

Фокус: По повод 175-ата годишнина от рождението на легендарния войвода проведохте Национални хайдушки празници и издигнахте негов паметник на границата с Гърция. Планирате ли други мероприятия по повод годишнината?

Красимир Премянов:Има цяла програма, която е под патронажа на президента на Република България, който е тракиец и по баща и майка. Свързан е с тежката съдба на тракийските българи по баща с Източна Тракия, по майка с Беломорска. За това е емоционално свързан, освен съзнателно с тракийската кауза, която той вижда като борба за национално достойнство. Направили сме национален конкурс за най-добро литературно произведение. Предвиждаме освен паметник, който сложихме на държавната граница на Република България на българо-гръцкия граничен пункт „Капитан Петко войвода“, предстои да открием паметник в алеята на бележитите българи в Борисовата градина. Там заедно със Столична община организираме откриването на бюст-паметник на капитан Петко войвода на това подходящо място до Левски и Ботев, каквото той заслужава. Също така отличихме с медал достойни държавници, политици, общественици, тракийски дейци. Филиала на Тракийския научен институт с Тракийския научен институт организираме конференция, посветена на делото на Капитан Петко войвода, на неговата 175-ата годишнина. Богатият календар от прояви минава под мотото да отбележим 175 години от рождението на Капитан Петко войвода.

Фокус: За Съюза на тракийските дружества Капитан Петко войвода е патрон. Какви са неговите завети и трудно ли се следват в 21 век?

Красимир Премянов:Неговият личен пример много трудно се следва. Времето не е богато и не излъчва големи ценности. Днес прагматизмът, парите са предпочитани ценности за повечето хора. Това не трябва да става за сметка на корените, които трябва да проникнат в съзнанието на младия българин. Особено на фона на обезбългаряването, на демографската катастрофа. Много е нужно това поколение, което следва след нас, сега деца - утре те са народа, трябва да носят освен богатото знание, което е характерно за българския народ, и самочувствието и гордостта, че са българи. Това Петко войвода им го дава. Той е имал изкушения, можел е да остане в Русия, можел е да бъде сред гърци, можел е да бъде сред италианци. Той е в България и прекарва тежката съдба на неблагодарността на властимащите тогава, които не само тогава са били с подобни отрицателни качества, събирателен пример за който е Спас Турчев, областен управител във Варна. Петко войвода като че ли символизира освен, че е патрон и създател на организацията на тракийските дружества в България и този завет на тракийските войводи: „Не забравяйте, не забравяйте“, т.е. помнете си историята, „но не отмъщавайте“. Това е велика философия и мъдрост, която тракийските българи, които са най-онеправдани. 70 хил. души са избити и изклани от малки пеленачета до най-възрастни хора, 367 хил. души прокудени, ограбени и изгонени от родните им места и вижте какъв девиз имат. „Не забравяйте, не забравяйте, но не отмъщавайте“. С това трябва да живеем, не да воюваме с другите, а да се борим за отстояване на българщината и на собствената си правда и история.

Деница КИТАНОВА