Днес Кр. Премянов - Председател на Съюза на тракийските дружества в България предложи на вниманието на А. Найденов – Министър на отбраната на Република България, мотиви и проект за изменение и допълнение на Закона за военните паметници. Той е изготвен с участието на научни сътрудници от Тракийския научен институт при Съюза на тракийските дружества в България и учени от БАН.

Законопроектът е в духа на отбелязването на 100-годишнината от Балканските войни  и 110-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Целият текст можете да прочетете по-долу.

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАКОНА ЗА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ

Законът за военните паметници е приет от 40-то Народно събрание на 25 януари 2008 г. и е влязъл в сила от 1 януари с.г. (обн., ДВ, бр. 13 от 8 февруари 2008 г., изм., ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г., изм., ДВ, бр. 92 от 20 ноември 2009 г.). Законът урежда статута на военните паметници, както и правата и задълженията на държавните органи и общините, на юридческите и физическите лица във връзка с издирването, проучването, регистрирането, картотекирането, опазването, поддържането, взъстановяването и изграждането на военни паметници.
В закона е дадена следната дефиниция на понятието „военен паметник”: „Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защтата на населението, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военните гробища, гробници, костници и мавзолеи” (Гл. 2, чл. 4 (1)).  В допълнителна разпоредба е уточнно: „По силата на този закон „военнослужещи от Българската армия, взели участие във война”, са военнослужещите от Българската армия, взели участие в Сръбско-българската война 1885 г., Бълканската война 1912 – 1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915 – 1918 г. и Втората световна война 1941 – 1954 г.” (Допълнителни разпоредби, § 1).
  Това определение на понятието „военен паметник” неоснователно стеснява неговата историческа основа и остро противоречи на духа и съдържанието на българската военна история. Според формулировките на Закона излиза, че въоръжените борби и въстанията срещу османското владичество до 1912 г., включително въстаническите армии на Априлската епопея през 1876 г. и Илинден-Преображение през 1903 г., не са част от българската военна история, нямат право на военни паметници и не следва да им се отдават военни почести. Впрочем, точно в този дух е издържан писменият отговор на военния министър Аню Ангелов от 15 юли 2010 г. даден на въпрос на народния представител Ангел Найденов относно състоянието, регистрирането и поддържането на военните паметници: „Към тях не се отнасят чуждестранните военни паметници, както и паметниците на борците за Освобождение на България от турско робство и паметници на участниците в антифашистката съпротива”.
Тази редакция и интерпретация на Закона поражда парадоксални и абсурдни противоречия в празнично-обредната практика с участието на представители и подразделения от Българската армия. Например, по смисъла на Закона, Паметникът на преображенци на Петрова нива, пред който на 17 август т.г.се проведе официалната церемония от честването на 110-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание под патронажа на военния министър Ангел Найденов и с участието на представителни роти на Българската армия, не е военен паметник и не заслужава съответната памет и прослава. Българските офицери, подофицери и доброволци, взели участие във военната подготовка и провеждане на Илинденско-Преображенското въстание и загинали в него или във въоръжената борба за национално освобождение и обединение до Балканската война, нямат право на военни паметници, а тези, които са оцелели и получили възможност да постъпят в Македоно-одринското опълчение, имат. Нима може да се приеме за допустимо от научна, политическа и национална гледна точка офицерите от българската армия поручик Борис Сарафов, член на Главния щаб на въстанието в Битолски окръг, и подпоручик Тодор Христов, военен ръководител на Крушевската република, да имат паметници в Република Македония, а по силата на Закона за военните паметници да нямат такива в България!? Справедливо ли е военнослужещите от Планинската дивизия на Българската армия през Първата световна война, съставена главно от албанци и турци от Македония, по смисъла на Закона да имат право на военни паметници и почести, а участниците във въоръжените борби и въстанията срещу османското владичество в Македония и Одринска Тракия, да нямат!? Излиза, че героите и мъчениците от Априлското въстание през 1876 г. не подлежат на военна почит и прослава, защото не принадлежат на българската военна история!? Парадоксалните и абсурдните несъответствия, недомислия и противоречия между Закона за военните паметници и българската военна история са толкова много и от такова естество, че налагат неотложна нужда от неговото изменение и допълнение.
Във връзка са гореизложените мотиви предлагаме:
1. Досегашен текст: Чл. 4. (1) Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военните гробища, гробници, костници и мавзолеи.
Да придобие следната редакция:
Чл. 4. (1) „Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи, волнонаемни и доброволци от Българската армия, взели участие във войните за национално освобождение и обединение и в защита на териториалната цялост и държавния суверенитет в мирновременните периоди, на участници във въоръжените борби и въстанията срещу османското владичество преди и след Освобождението на България, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, както и на участници в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г., в Македоно-одринското опълчение в Балканската и Междусъюзническата война през 1912 – 1913 г. и в другите помощни военизирани части и подразделения в подкрепа на Българската армия по време на Първата световна война през 1915 – 1918 г.”.
2. Допълнителни разпоредби
Досегашен текст: § 1. По смисъла на този закон "военнослужещи от Българската армия, взели участие във война" са военнослужещите от Българската армия, взели участие в Сръбско-българската война 1885 г., Балканската война 1912 - 1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915 - 1918 г. и Втората световна война 1941 - 1945 г.
Да придобие следната редакция:
§ 1.  По смисъла на този закон „военнослужещи, волнонаемни и доброволци от Българската армия, взели участие във войните за национално освобождение и обединение”, са военнослужещите, волнонаемните и доброволците, взели участие в Сръбско-българската война 1885 г., Балканската война 1912 - 1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915 – 1918 г. и Втората световна война 1941 – 1945 г., а „участници във въоръжените борби и въстанията срещу османското владичество преди и след Освобождението на България”, са участниците в революционните организации на Раковски и Левски, в Българските легии в Белград 1861 и 1867 г., в Старозагорското въстание 1875 г. и Априлското въстание 1876 г., в Доброволческата бригада по време на Сръбско-турската война 1876 г., в Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., въоръжената защита на Съединението 1885 г., Четническата акция 1895 г., Горноджумайското въстание 1902 г., Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., както и във въоръжената борба на македоно-одринските националноосвободителни организации”.  

ВНАСЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:
СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ