Пътят към свободата

Уважаема госпожо Йотова,

Уважаеми представители на Столична община,

Уважаеми народни представители,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми представители на запасното войнство, офицери, сержанти, войници,

Скъпи тракийци,

Уважаеми гости,

Днес сме се събрали, за да сведем глави в знак на признателност пред подвига на българските войни, загинали при превземането на Одринската крепост. На този ден почитаме и паметта на хилядите тракийци, които преди 110 години, прокудени от родните си места в Тракия, намират подслон в освободеното Отечество.

Петвековното османско владичество в българските земи е време на нечуван политически произвол, насилия и безправие, на жестока експлоатация и безогледно ограбване на населението, на народностна и религиозна дискриминация, на масово унищожение на културни паметници и ценности.

Свещено право на всеки поробен народ е да се бори за своето освобождение. Въоръжената борба на българския народ против поробителите преминава през хайдушкото движение и множество въстания, през четничеството и национално-революционното движение, за да стигне до Априлското въстание през 1876 г., което има съдбоносно значение за българската нация. То нанесе морален удар на османското господство и провокира международна акция в защита на българския народ по време на поредното изостряне на Източната криза. Провалът на Цариградската посланическа конференция на посланиците на Великите сили (дек.1876 г. – ян. 1877) развързва ръцете на Русия за обявяване война на Турция, довела до българското Освобождение през 1878 г. Границите на Санстефанска България съвпадат с етническите граници на българската възрожденска нация в Мизия, Тракия и Македония. 

Откъсването на български територии и предаването им на съседни страни или връщането им в пределите на Османската империя по време на Берлинския конгрес, поражда огромно разочарование сред българското население, което продължава борбата за освобождение и обединение. Съединението през 1885 г. решава само част от българския национален въпрос чрез обединението на Княжество България и Източна Румелия. Извън българските държавни граници остават Одринска, Беломорска Тракия и Македония, чието население, оставено в границите на Османската империя страда от липсата на законност и от чуждия гнет.

Съединението подхранва надеждите за освобождение на останалите под османска власт тракийски българи, които вземат участие в избухналото през 1903 г. Илинденско-Преображенско въстание. Въпреки неуспеха, въстанието показва на европейска общественост, че българите ще продължат борбата за националната си независимост.

През 1912 г. българските политици избират пътя на войната в името на справедливостта. Идеалът е политическото единство на всички българи, останали извън родината след 1878 година. При общонароден ентусиазъм българските войски се отправят на освободителна мисия срещу Османската империя. На 13/26 март 1913 година българите превземат непристъпната турска крепост Одрин. Тази победа води до подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 година, който е международно признание за освобождението на Източна и Западна Тракия, на Родопите и Странджа, и тяхното  присъединяване към Родината.

За съжаление, дните на ликуване са твърде кратки. Без да е загубила сражение, България не успява да осъществи своя национален идеал. Нарушавайки Лондонския договор турски войски навлизат в българските територии и реокупират Одринска Тракия, която на практика е обезбългарена чрез избиване и прогонване на българското население, чиито имоти са заграбени. Академик Любомир Милетич в книгата си „Разорението на тракийските българи” записва, че трагедията на тракийските изселници  е съпоставима с клането в Батак. За извършените зверства съвременни изследователи използват термина „геноцид”, който все още не е признат от българските политици.

Въпреки материалните загуби и понесените човешки жертви, българската нация оцеля. Въпреки издевателствата и гоненията, тракийци останахме верни на девиза „Да не забравяме, но да не отмъщаваме.“ Но напомняме, че 110 години продължаваме да чакаме справедливост! Тракийци заслужават отговорна и последователна позиция за нанесените морални и материални щети, за убитите техни близки, за отнетото им движимо и недвижимо имущество от Турция.

Днес, в деня за прослава, помен и памет ще отдадем почит пред паметта на героите от Одринската епопея, които платиха с живота си за чужди грешки. Този ден ни задължава да изпитваме уважение и преклонение пред  подвига на героите, но и да не забравяме, че ако през 1913 г. борбата се водеше по бойните полета, днес борбата трябва да се води на дипломатическото поле за защита на националните интереси и националното ни достойнство.

Вечна слава на героите!

Да живее България!

26 март 2023 г.

гр. София