Скъпи тракийци,

В навечерието сме на най-светлия християнски празник - Възкресение Христово. Той е част от българската православна история и от духовното ни съхранение като народ.

Това е празник на възкресението на Христос, символ на нашата вяра в по-добри времена, на нашата надежда в любовта към ближния и желанието ни доброто да възтържествува.

Великден е свързан с определена символика, която присъства във всеки български дом. Яйцата, козунаците и агнето са три от основните елементи на тази символика.

Боядисването на великденски яйца се свързва с религиозно предание, което разказва, че когато отишла в Рим Мария Магдалена известила императора за възкръсването на Христос и му поднесла яйце, обагрено в червено.

Боядисаните в червено яйца символизират кръвта на Христос. Яйцата се боядисват сутрин рано на Велики четвъртък или на Велика събота. Най-голяма е силата на първото яйце, за което се  вярва, че има силата да предпазва и да лекува. В християнския свят яйцето се използва за великденско поздравление. 

Първото боядисано яйце се слага под иконостаса.

Великденският козунак, който традиционно се приготвя за празника символизира тялото на Христос. Той се налага у нас като елемент от Великденските традиции в началото на 18 век. Според преданието сладкият обреден хляб е пренесен от Франция.

Козунаците се месят в Страстната събота преди изгрев слънце. Те не се режат а се чупят, защото според древни вярвания, хлябът има душа.

Агнешкото е един от важните компоненти на празничните обичаи, защото Христос е представян като Божи агнец, а агнето, жертвано в деня на Възкресението, се свързва с неговата смърт.

Времето, в което живеем днес, е различно от времето на нашите деди, но  традиционните елементи и символиката на празника са запазени. Запазена е и традицията да се ходи на църква.

Според традицията в полунощ срещу Великден в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение. Точно в 0.00 часа, водещият свещеник трикратно оповестява Възкресението на Божия син с възгласа „Христос Воскресе“, а християните отговарят „Воистина Воскресе“. Свещеникът изнася запалена свещ, от която присъстващите палят своите свещи и след това ги отнасят в домовете си.

Огънят в църквата е свещен, тъй като е донесен от Божи гроб, на който  огънят се самозапалва и в началото няма топлина. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частица от него, запалвайки своята свещ от тази на свещеника.

Тази година ще празнуваме един различен Великден.

Във връзка с мерките по отношение на безпрецедентната криза, в която живеем, нека спазим традициите като останем в домовете с близките си! Да предадем на децата си християнските уроци по човеколюбие и благородство, които винаги са били част от етичния кодекс на тракийци, с вяра, че ще преодолеем поредните трудности и предизвикателства!

Да посрещнем Възкресение Христово с чисти помисли и светли надежди за идващите дни!

С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници!

Красимир Премянов,
Председател на СТДБ