На 6 май 2012 г. Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) проведе в двора на българската църква „Свети Великомъченик Георги" в Одрин поредния Национален Гергьовски тракийски събор.
За да отдадат почитта си към Св. Георги и да почетат празника на храма, на събора дойдоха стотици тракийски българи. Потокът поклонници, които посетиха и църквата „Св. Св. Константин и Елена", бе ярко свидетелство, че тракийци не забравят своите светини зад граница. Отслужена бе и тържествена литургия, която бе последвана от художествена програма, разкриваща богатството и многообразието на тракийския фолклор.
По този повод Красимир Премянов, председател на СТДБ, даде интервю пред news.bg.

Какво място заема Гергьовският събор в Одрин в тракийския празничен календар?

Този събор вече стана традиционен - тазгодишният е единадесети подред. Това е едно значимо събитие както за тракийци, така и за цялата българска нация, което се провежда на територията на днешна Турция. Нашата цел е, отдавайки почитта си към Св. Георги в посветения на мъченика-воин български храм в Одрин, да допринесем за запазването на православната традиция и българския национален дух в този край.

Членове на колко ваши организации са дошли да участват в събора?

Това, което успях да констатирам е, че са дошли представители на нашите структури от София (най-голямата група), Стара Загора, Хасково, Кърджали, Ямбол, Сливен, Карнобат, Свиленград и др. Но освен организираните членове на СТДБ, има немалко самостоятелни участници в събора, част от които също участват на откритата сцена.
Двата български храма в Одрин са в чудесно състояние. Но в Лозенград, през който минаха на път за събора членовете на софийската организация, абсолютно нищо не е останало от българското културно наследство.
Неотдавна аз също бях начело на делегация на СТДБ в Лозенград, където се срещнахме с валията на областта и кмета на града. Поставихме им въпроса за възстановяването на един православен храм, с който да припомним за българското присъствие там. Това ни искане се прие от нашите домакини за сведение, тъй като е технически свързано с връщането на четири имота, които са собственост на екзархийската фондация. Трябва да се върнат и четирите имота в Лозенград, за да възстановим един от тях като храм.

В същото време в Кърджали ще се строи най-голямата джамия на Балканите! Не е ли това проява двоен „аршин", както се изразяват нашите съседи?

Определено, да! Защото, ако съпоставим в двустранните ни отношения отстояването, от една страна, на българските интереси, а от друга - на турските, ще видим, че много повече се прави за защитата на вторите. Последното потвърждение за това е и фактът, че най-голямата джамия на Балканите ще се строи в Кърджали. Този изумяващ факт е наистина постижение на „приятелството" между Бойко Борисов и Реджеп Ердоган.

Излиза, че от „приятелството" на Борисов с Ердоган печели само Турция?

Аз мисля, че „приятелството" им не може да бъде лично и интимно! Това е „приятелство" на ангажирани да отстояват държавните си интереси хора. Така че съдържанието на това приятелство трябва да се доказва с практически резултати. Както в полза на двустранното сътрудничество, така и в отстояване на националните интереси на всяка една от страните. На мен не ми е известно досега България да е постигнала някакъв резултат.

Докъде стигна работата на създадената смесена комисия за решаването на проблема с обезщетяването на тракийските бежанци и техните потомци?

Признавам, че досега тази комисия се намира в летаргично състояние и въпросите, които ние сме отправили до правителството и лично до премиера Бойко Борисов във връзка с нейната работа висят във въздуха.
Ние нямаме отговор и доколко тези въпроси изобщо са били възпроизведени по време на последните междуправителствени разговори, които се състояха в Анкара. Затова аз мисля, че имаме пълно основание да смятаме, че трябва да се активизират българските институции, за да има съответните резултати.
 

Имате ли някакво обяснение за бездействието на управляващите?

Аз нямам обяснение, защото протоколите от съвместното заседание на двете правителства са засекретени, от което излиза, че българските граждани, в частност тракийци, са лишени от гарантираното им право на информация, което конституцията им дава. Със „секрети" обаче по никакъв начин не могат да се скрият болките на тракийци!
 

Може би те съдържат тревожни данни за българската общественост?

Много ще е печално, ако е така. Не искам да политизирам и без достатъчно информация да смятам, че някой предава общонародните интереси, но ще дойде време, когато истината ще излезе наяве. И тогава ще се разбере какви са били договореностите, защото нещата не са от един ден - проблемите са натрупвани с години. Но трябва да се знае, че колкото и големи „приятели" да са министър-председателят и неговият турски колега, ако спорните въпроси не се решават, а се натрупват полза от това нямат и двете страни.

С какви средства се опитвате да въздействате на българските власти да изпълнят задълженията си?

Ние имаме собствена специализирана група, съставена от експерти по международно право, дипломати и други, която също работи за намиране на решение на проблема. Но засега тя не е особено ефективен инструмент за въздействие. Защото въпреки, че най-редовно запознаваме управляващите с нейните предложения, досега няма видими знаци да се работи за решаване на проблема. Това, естествено, системно попарва надеждите ни, че изобщо се търсят по някакъв начин пътищата за намиране на решение.
 

Ще помогнат ли прояви като тази в Одрин за намиране на решение?

Подобна проява може да демонстрира нашата организационна и ценностна сплотеност и така да повлияе на тези, които трябва да решат този проблем. Но тя не може да измести отговорността на Министерството на външните работи и правителството, които държат инструментите за решаването на проблема. Това, че Външно министерство и кабинетът бездействат вече е съвсем друг въпрос, който е вън от компетенциите ни.

Какви други идеи сте лансирали и пред Турция?

Съюзът на тракийските дружества е предложил да се сложат табелки на български език на нашите културни паметници в Турция, да се издигне и един мемориал на гробището в Одрин, който да отбележи саможертвата на героите, участвали в Балканската война и постигнали историческия връх „Одринската епопея".

Има ли някакъв резултат от тези ваши инициативи?

За съжаление, досега не. Защото, ще си призная, че колкото и да е голяма и силна една организация, без подкрепата на нейното правителство тя едва ли може да постигне много. Това бе доказано и с възстановяването през 2008 г. на двата наши храма в Одрин - „Свети Великомъченик Георги" и „Св. Св. Константин и Елена".

А участва ли оглавяваният от Вас съюз в Инициативния комитет за отбелязване на 100-годишнината на Първата балканската война?

За съжаление, създателите му ни държат в страни. Организацията, която има най-много общо с повода на честването, не е представена в него. Неслучайно денят на превземането на Одринската крепост - 26 март, е обявен за ден на Тракия. Изглежда обяснението е във факта, че начело на комитета е г-н Цветан Цветанов, който е министър на МВР и не е известно доколко е запознат с историята.
По-логично бе начело на тържествата да застане министърът на отбраната, но така са го решили. Ние обаче си имаме самостоятелен план и ще отбележим 100-годишнината по подобаващ начин!

Има ли развитие вашата идея за създаване на „еврорегион Тракия"?

По принцип това е възможен модел. Той би бил практическо приложение на принципа изведен от тракийската организация: „Не забравяй, но не отмъщавай!" В течение на няколко години след Първата световна война Тракия в гръцката й част е била територия подвластна на Обществото на народите (ОН). И този подход, при който националното е отстъпило пред интернационалното дава дух на подобни намерения.

Каква е целта на това ваше начинание?

Нашата цел е да създадем условия за по-друг вид културно-историческо и общочовешко сътрудничество в тракийския регион, с всички възможности, които Европа предоставя за това. Но засега тази идея е само в декларативна форма, тъй като не може да се реализира практически, понеже Турция не е членка на Европейския съюз (ЕС).

Как се приема идеята от гръцка страна?

Вижте, идеята трябва да се формулира правилно - така че да отговаря на вижданията на всяка страна за историческа справедливост и да не предизвиква съмнения у останалите. Но трябва и по-голямо разбиране за правата на една голяма човешка общност, каквато е българската, от която историята е взела много. Трябва и по-голяма откритост от всички. Засега гръцките общини участват в работата на създадената като инструмент за постигане на нашата идея „Асоциация на общините от тракийския регион".

Ще успеем ли обаче на Балканите да постигнем това, което постигнаха французите и германците по отношение на Елзас и Лотарингия?

Защо не? Случаят е идентичен! Въпреки че продължават да се провеждат политики, които са типични за миналото. Такива са опитите на гръцките власти да създават от българите-мохамедани в Западна Тракия една измислена „помашка нация" и така да ги откъснат от родовите им корени. В отговор ние приехме декларация, с която остро протестирахме. Тя бе отговор и на глупавата декларация на нашия парламент, с която той обяви, че България провеждала опити за „етническо прочистване". Използвахме случая да покажем, че знаем своите интереси и че можем активно и успешно да ги отстояваме.

Но Гърция не е единствената провеждаща антибългарска политика...

Така е. Сърбия също трябва да спре асимилацията на българите в Западните покрайнини и да им осигури реални, а не само на думи национални права. Македония също трябва да спре да краде националната ни история и да преследва всеки изявил се като българин неин гражданин. Нашите съседи може да са в Европа, но не спазват европейските стандарти.
За съжаление, България въобще не използва позицията си на държава-членка на ЕС, за да изисква от съседите ни да проявяват европейско мислене и европейско отношение както към нея самата, така и към българските общности в границите им.

/ news.bg.