Уважаеми тракийци и потомци на тракийски българи,

Получаваме много запитвания, в които се поставят въпроси относно защитата на правата на българите-бежанци и техните потомци от Беломорска Тракия, които не са обезщетени, за имотите им, послужили за погасяване на държавен дълг на България към Гърция. Условията и редът за предоставяне на тази защита са уредени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 1991г.

Разпоредбата на чл.10а (сега чл. 10в) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 1991 г. гласи:  „Български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), се обезщетяват“.Правото на обезщетение е въведено през септември 1991 г. чрез разпоредбата на чл. 10а (сега чл. 10в) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без упражняването на това право да е обвързано със срок.Поради несъвършенства в законовата уредба този нормативен акт многократно е променян. Въведен е преклузивен срок за подаване на заявленията за обезщетяване,който впоследствие неколкократно е удължаван. С пропускането на срока правоимащите губят възможността на справедливо обезщетение.

Последното изменение по този въпрос, прието от Народното събрание,  е през 2007 г. със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.). В§ 27от преходните и заключителните разпоредби е указано, че: „Лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 могат да подават заявление пред Министерството на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“ Лицата, които не са подали заявления в срока по § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 13 от 2007 г.), губят правото си на обезщетение.

СТДБ многократно е заявявал, че въвеждането на преклузивен срок за упражняване на правата  е недопустимо, несправедливо и незаконосъобразно  .

На 19.09.2018 г. беше внесен в 44-то Народно събрание  Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който   „ ... лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3, които не са подали заявление пред Министерството на земеделието и горите в срока по § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.), могат да подават такова заявление пред Министерството на земеделието, храните и горите“. Въпреки подкрепата на много неправителствени организации това предложение за промяна не беше разгледано и прието.

Извън обхвата  на ЗСПЗС остават всички имоти, къщи, дюкяни, стопански сгради и постройки, мелници, фурни, страноприемници и др. Обезщетение за тях е било предвидено по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн. ДВ бр.107от 1997г.). Редът за обезщетяването също е променян многократно, като са поставяни нови срокове, изтекли към настоящия момент.

Видно е че нормативната уредба е остаряла и неприложима в съвременните условия.

Правото на собственост, като основно и неотменимо право, е признато от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и в Хартата на основните права на Европейския съюз. В България то е гарантирано от Конституцията, която прогласява и утвърждава неприкосновеност и защита на правото на собственост. В задължение на държавата обаче е вменено да осигури на всеки собственик неограничени права върху собствената му вещ и защита спрямо вземанията му.

Предвид гореизложеното, позицията на СТДБ е, че българската държава следва незабавно да предприеме адекватни и ефективни мерки, основаващи се на принципите на международното право, съобразени с Европейското законодателство и с практиката на Европейския съд по правата на човека, като предвиди условия, ред и процедури за обезщетяване на тракийските бежанци или техните наследници, чието движимо и недвижимо имущество е останало извън пределите на страната ни, като е било заграбено или отнето по силата на международни договори.

С уважение,

Красимир Премянов,
Председател на СТДБ