На 17 януари 2015 г. в Дома на тракийците в София се проведе редовно годишно събрание на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България. На заседанието присъстваха членовете на Върховния комитет, председатели и членове на тракийски дружества от цялата страна. Заседанието беше ръководено от М. Вълов - заместник председатели на ВК  на СТДБ.

Събранието протече при следния дневен ред:
• Отчет за дейността на организацията през 2014 г.
• План-програма за дейността на СТДБ за 2015
• Финансов отчет за 2014 г. и приемане на бюджет на СТДБ за 2015 г.
•  Разни

Доклад за извършената дейност  през 2014 г.  и насоки за работата през 2015 г. направи председателят на СТДБ Красимир Премянов. Върховният комитет прие Доклада на председателя (целият текст на доклада може да се прочете като кликнете на линка), отчета за дейността на СТДБ и финансовия отчет за 2014г., обсъди и прие План-програма за дейността и бюджет на СТДБ за 2015г.

В т. Разни членовете на Върховния комитет:
• разгледаха писма, постъпили от Тракийските дружества в Кърджали, Плевен, Свиленград, Харманли и Димитровград и взеха съответните решения по тях.
• обсъдиха и приеха Декларации, чиито текст публикуваме по-долу.

ДО
ПРЕЗИДЕНТА
НА  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
ПРЕДЕСДАТЕЛИТЕ
НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ
В 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ  

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В края на месец декември ДПС проведе митинг в Момчилград, посветен на 30- годишнината от възродителния процес в България.
В своето изказване г-н Лютви Местан между другото заяви, че за тези 30 години от възродителния процес не се посочи кой е виновния и никой от виновниците не е наказан досега.
България е толерантна държава и неведнъж български държавници  са признали, че преименуването е груба грешка в дадения период. През 1999 г., Иван Костов като министър-председател на митинг в Бурса публично се извини на Турция. Сергей Станишев също като министър-председател публично се извини на Лютви Местан за възродителния процес. След 10 ноември ислямизираните българи живеещите в България си върнаха имената, а тези, които заминаха за Турция, си запазиха имотите и те разполагат с тях така, както намерят за добре. Получиха двойно гражданство и днес се ползват с всички права, с които се ползва всеки български гражданин.
Всяка година от България изтичат стотици милиони за изплащане на техните пенсии в Турция. И всичко, което трябваше, нашата държава го е направила стократно.
Но ние, тракийските българи, напомняме!
Изминаха 100 години от жестокия геноцид от страна на Турция над тракийските българи от Одринска Тракия и Мала Азия, геноцид който няма давност, геноцид, който  по своята жестокост в началото на ХХ-ти век е сравним само с арменския.
През 1913 г., българите по най-жесток начин бяха прогонени от родните им места, стотици хиляди мъже, жени, деца, старци бяха изклани, избесени, унизени, опозорени, селата им опожарени, земите им заграбени по най-разбойнически начин. И до днес тези земи продължават да бъдат собственост на български граждани, но те неразполагат с тях по вина на турската държава.
Междусъюзническата война и резултатите от нея  позволяват  на Турция да потъпче Лондонския мирен  договор, да реокупира Източна Тракия и да прогони варварски само за две денонощия многобройното българско население от Източна Тракия, а през 1914 г. и това от Мала Азия, като заграби цялото му  движимо и недвижимо имущество. За да оформи и облече в правна форма масовото прогонване и ограбване на тракийските и малоазийските българи, Турция използва международната изолация на България и налага  Цариградския мирен договор от 29 септември 1913 г., който малко по късно грубо нарушава като не допуска нито един от насила прогонените тракийци да се завърнат по родните си места.По-късно Турция успява да наложи  клаузите на Договора за приятелство сключен в Ангора (Анкара)  на 28 октомври 1925 г.и приложените към него Протокол   и Конвенция за установяване, които съставят юридическата основа за решаване на проблемите, свързани с правата на малцинствата в двете страни, вкл. правото на свободно изселване. Ангорските договори и по-специално Протокола не са договори между две равноправни държави, а акт на насилие от страна на турската страна над българския народ, съпроводени от големи жертви от наша страна. С Протокола Турция узаконява етническото прочистване на Източна Тракия в двустранна договореност и невъзможността на българската държава да защити своите сънародници. Независимо че Протокола юридически дава възможност  изселилите се българи преди 1912 г., тези от Мала Азия и Цариград, като и собствениците на двувластни имоти   да възстановят и да се разпореждат  със  своите имоти, турската държава не позволява на нито един българин да се завърне . За останалите българи, чийто статут и собственост  за периода 1912-1925 г. са  предмет на Протокола, въпросът е изцяло разрешен в полза на турската страна. За да присвои имотите на българските тракийци и да унищожи основите на българските права върху Източна Тракия, Турция налага в Протокола  пагубни разпореждания за българите  и  взаимно компенсиране на две несъвместими права и интереси - тези на турците в България и на българите в Източна Тракия. Последователният  и упорит отказ на турското правителство да не допусне нито един от прогонените българи да се завърне и се разпореди с имотите си е грубо нарушение от страна на Турция. Предвид на това, че българите от Източна Тракия са  изгонени насилствено, те не са изселници, а бежанци  и по  силата на международното право  техните права на собственост трябва да бъдат признати и гарантирани. Начинът на прогонването на българите, заграбването на имотите им, оспорването на термина „ изселване”,  употребен единствено в Протокола, системното неизпълнение от страна на Турция на международните й задължения, отразени в договорите й с България, недопускането на нито един българин да се завърне в родното си място са сериозни аргументи за искане на обезщетение от страна на  Турция на нанесени неправомерно щети на българския народ и българската държава.
По силата на международното право насилствено изгонените през 1914 г. българи от Цариград и Мала Азия, както и  оцелелите тракийски български бежанци не са загубили правата си върху имотите и турската държава, която все по-упорито се рекламира като правоприемник на Османската империя е отговорна и днес и трябва да възстанови по административен ред собствеността. Съвременната турска държава трябва  да ги възмезди, като заплати стойността на отнетото имущество, лихвите върху дължимата суми за един век, и да ги обезщети за причинените страдания, лишения и пропуснати възможности. Същото се отнася и до заграбените екзархийски имоти, които са част от българското културно историческо наследство и са закупени с дарения на родолюбиви българи и със  средства на българската държава и българската църква. Ако Турция  не направи това  Договора за приятелство, Протокола и  Конвенцията за установяване  от 1925 г.  изцяло ще бъдат   изпразнени от съдържание и неприложими.  Затова въпросът за обезщетяване на наследниците на тракийските бежанци и този за статута на екзархийските имоти не трябва да бъде в периферията на българската външна политика  а на преден план, за да можем да изградим равноправни и взаимноизгодни отношения с Република Турция .
Обръщаме внимание, че в случаите като този с тракийските българи в международната практика съществува и така наречената историческа справедливост, когато определена национална, етническа, расова група е била подложена колективно на геноцид, тежки гонения и преследвания. Съобразно тази практика държавите овъзмездяват наследниците на пострадалите. Такава е практиката на отношенията между Германия и потомците на пострадалите през Втората световна война евреи. Такъв тип практики имаме в САЩ по отношение на потомците на индианците. Такива практики има и на много други места.
Имайки предвид всичко това, ние, потомците на прогонените тракийски българи, питаме:
Кой турски държавник, министър-председател или президент се е извинил на България за този страшен геноцид, проявен над мирното българско население през зловещата 1913 г.?
Питаме, защо г-н Лютви Местан като народен представител мълчи в Народното събрание, когато се поставят въпроси относно геноцида над тракийските българи от 1913 г.?
Питаме защо, когато са решени всички социални и правни въпроси на турците в България, включително и на изселилите се в Турция, се насажда неприязън, недоволство  сред  мирното турско население и нагнетяване и противопоставяне  към българската държава?

Потомците на тракийските българи настояваме:

ПЪРВО: Турция да се извини на България за проявения геноцид и заграбване собствеността на мирното българско население.
ВТОРО: Тази година се навършват 90 години от подписването на унизителният за България  Ангорски договор. В тази връзка предлагаме:
Нашите държавници в лицето на Президента на Република България, на Министър-председателя и Народното събрание да обсъдят и поставят въпроси пред Република Турция в изпълнение на решенията на  Ангорския договор. Заграбените земи на българите от Одринска Тракия и Мала Азия да бъдат върнати на собствениците им и те да се разпореждат с тях така, както намерят за добре или да бъдат възмездени за стойността на имотите им, заедно с пропуснатите ползи за тези изминали 100 години.
ТРЕТО: Предлагаме ДПС да използва своето влияние и съдейства за решаване на моралните и имуществени въпроси на тракийските българи от 1913 г.
Препоръчваме на лидерът на ДПС да не злоупотребява с толерантността и търпимостта на българската държава и българските граждани. Капсулирането и отдалечаването на българските турци и мюсюлмани от българския народ, извършвано чрез дейността на ДПС носи със себе си опасности за всички ни. Политическата игра, която е започнал,  не води към добро.
Днес отговорността на българското правителство за защита интересите на наследниците на тракийските бежанци е голяма. Тяхната кауза не бива да се експлоатира политически, защото тя е национална и следва да бъде част от националните приоритети на Република България. Всички политически сили трябва да застанат зад тази кауза и да я отстояват в международен план. България дължи не само преклонение към делото и саможертвата на тракийците, отдали живота си за българската национална свобода, но и грижа за обезщетяване   наследниците на изстрадалите тракийски бежанци и възстановяване на българските църковни имоти в днешна Турция.
Желаем добрите съседски отношения между Република България и Република Турция да бъдат поставени на здрава основа при взаимно уважение.  До голяма степен те зависят от решението на тези висящи имуществени въпроси.

17.01.2015 г.                                                                                                                                                                                        
       

ДЕКЛАРАЦИЯ
НА ВЪРХОВНИЯ КОМИТЕТ
НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ

Верни на своите принципи да бъдат винаги на пулса на обществените проблеми и да заявяват ясно и категорично своята позиция по актуални въпроси, засягащи миналото и настоящето на страната, членовете на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България изразяват от името на десетките хиляди тракийци, които представляват, своето безпокойство и несъгласие с отредената от общинските съветници съдба на паметника „1300 години България".

Преживели драмата на прокудени и изстрадали бежанци, ние, тракийци винаги сме били поборници на съзиданието и градежа. Защото знаем по-добре от всеки друг цената на разрушението. И днес, когато страната ни се нуждае особено много от историческа си памет и от своите таланти и творци, считаме, че трябва да се направи отговорен и цивилизован  прочит  на историята, който ще бъде тест за зрелостта на българското общество.

Ние приемаме проблема така присърце и по още една значима причина – авторът на паметника проф. Валентин Старчев е един от най-големите български скулптури, разнесъл славата на българската култура далеч зад границите на страната. Той е изваял паметници, по наша инициатива, на българския национален герой и един от основателите на тракийското движение Капитан Петко Войвода в Стара Загора, на Хълма на Гарибалдийците в Рим и в центъра на Киев. Негов е и паметника на Екзарх „Антим I“ в София и Одрин. За това ние сме го титулували за „Тракийски скулптор“.

В хода на обществения дебат за съдбата на пространството пред НДК трябва да заявим, че ние сме за мемориала на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк в София, на който са изписани имената на над 3000 загинали през Балканската и Първата световна война. Почитта към войнската смелост, чест и доблест трябва да бъде част от националната ни летопис. Но сме убедени, че паметта и приемствеността  трябва да намерят място и за двата паметника. Те са еднаква неотменна част от историята на България. Такава, каквато са я написали поколенията.

17 януари 2015