Слово на председателя на СТДБ Красимир Премянов при откриването на Национална конференция „Тракия и тракийските  българи в българската история”, проведена на 4 декември 2015 г.

Провеждаме тази конференция  под един по-обширен  наслов: „Тракия и тракийските  българи в българската история.“  Тази конференция е посветена  и на 90 годишнината от  Ангорския договор. Насловът  излиза извън рамките на приложното  поле на Ангорския  договор. Смятам, че този подход е правилен, защото Ангорският  договор е резултат  от исторически събития, предхождащи  неговото подписване.  От друга страна, проблемът на  тракийските българи и тяхното  място в  историята на България  не се изчерпва с него. Кои са  тези събития, които трябва да  очертаем, за да определим мястото  и ролята на тракийските  българи в историята на България.

На първо място това е национално-освободителното  движение,  в  което тракийските  българи вземат активно участие.  Особено важно е да подчертаем  формирането на Българската  екзархия и ролята на  екзарх Антим I, който е оглавявал  борбата за еманципирането  на нашата православна църква  от Вселенската  патриаршия.

Второ, сключването на прелиминарен  Санстефански мирен  договор и последвалия го през  същата година Берлински договор,  свързано на трето място  с важно събитие, каквото е  обединяването на Княжество  България и Източна Румелия.  И не на последно място  обявяването на  независимостта на  България през 1908 г.

Балканските войни и Лондонския  мирен договор през 1913  г., който  узаконява макар и накратко  присъединяването на  Източна Тракия към Царство  България, последвалите Първа  и Втора световна война.

Ангорският договор,  разглеждан в исторически  контекст, е един опит за ситуирането на България в международните  отношения след  Втората национална катастрофа.  Ето защо с него се прави  крачка по посока на формирането на нормални добросъседски  отношения с Република Турция. Естествено е в обхвата на Ангорския договор и в  протоколите към него да се засегне въпросът за уреждане  проблема с тракийските бежанци, на които са нанесени тежки морални и материални  щети. На практика трябва да  признаем, че е извършен най-сериозният акт на геноцид над българите от Източна Тракия,  като не трябва да забравяме, че  той е започнал през 1913 г. и е продължил дълго след това. Засегнат  е и  въпросът за урегулиране  на преселниците в двете  посоки. – от Турция към България  и по-малко – от България  към Турция.

Оценките за Ангорския  договор не са еднозначни. От  една страна,  критиците му, в това число и съвременниците  на неговото подписване сред  които е проф. Михалчев го  обявяват за акт на национално  предателство. Други анализатори  имат по-добронамерено  отношение към него и смятат,  че в него се съдържат резерви  за решаването на тракийския
проблем. Ще си позволя да изразя  становище, което може да  бъде прието неадекватно. Ангорският  договор е първият  международен договор между  България и Турция, в който се  прави опит да се решат проблемите,
възникнали от горепосочените  исторически събития.  Основната част от тях засягат  тракийските българи. Буквата  на този договор обаче не дава
ясни и окончателни решения  за наречения от нас тракийски  проблем. В същото време  той може да се разглежда като  основа, върху която може да
се търси неговото съвременно  решение. Българската държава би следвало без колебание да  носи отговорност за защита  на националните интереси, да  предлага на турската страна  съвременни решения, които  да уреждат справедливо компенсациите  върху нарушените  материални и морални права  на тракийските българи, които  са, би било справедливо да  кажа, най-изстрадалата част от  българския народ. Второ, българското  правителство и парламентът  трябва да имат ясното съзнание, че политиката, водена  от тях в тези години, прехвърля  отговорностите на тези  институции в днешно време до  окончателното им уреждане.

Един бегъл поглед върху  състоянието на двустранните  отношения с Турция в различни  периоди до наше време ще  покаже непълнота, непостоянство  и недостатъчна отговорност. Трябва да е ясно, че  само с усилията на  държавата могат  да се решат  изчерпателно темите,  които вълнуват  тракийските българи

Трето, не му е тук мястото  да коментираме мястото на  България в Европейския съюз  и НАТО – дали сме доволни от  постигнатото, дали ни задоволява  статуквото, дали са гарантирани  интересите на страната ни и на българския народ в  широкия смисъл на това понятие.

Но със сигурност може да  се твърди, че като съюз на тракийските  дружества нашата  активност, отнасяща се до тракийската  проблематика, е била  насочена към постигането на  солидарност с партньорите в  тези  организации. През 2008  г. инициативата на депутатите  Маруся Любчева, Евгени  Кирилов и Николай Младенов  постигна при гласуването  на доклада за състоянието  за подготовката на Турция за  членство в Европейския съюз включването на текст, който  може да се тълкува благоприятно  и в полза на тракийските  българи. Ние очакваме в бъдеще
тези проблеми по-активно,  постоянно и умело да влизат  в дневния ред на българските  представители в европейските  институции, на българските
евродепутати. Смятам, че  трябва да отчитаме, че защитата  на интересите на тракийските  българи се отнася към  една силна и мощна държава на Балканите – Република Турция.  Затова в нашата външнополитическа активност трябва  да се търсят съюзници и извън  формата на Европейския съюз.

Особено значима може да бъде  ролята на Русия. В последно  време поради неграмотност,  по конюнктурни причини в  публичното пространство се
появиха много говорители на  антируска политика. На тези  господа бих препоръчал да  прочетат отново българската  история, за да оценят фактите
като националното освобождение,  подкрепата на независимостта  на България, спирането  на англо-американските бомбардировки  над София през  Втората световна война, защитата  на българските интереси  по време на Парижките мирни  преговори, помощта за снемането  на схизмата на Българската  православна църква, а  също така да съпоставят оборота  между България и Русия  за годините до 1989 г. – те  надхвърлят десетки  милиарда долара,  за да оценят незаменимата  роля на Русия. Изказването от високата държавна трибуна  на агресивни и необосновани  оценки срещу руската държава  са недопустими, защото  вредят на българските национални  интереси. На умелите  политици е известно, че в ситуациите,
които изискват от  тях задължителна съюзническа солидарност  по линията на атлантическата  и европейската обвързаност  на България, трябва  да проявяват по-висока балансираност  и сдържаност с оглед  на бъдещето. За да отстояваме  нашите интереси съюзници  могат да ни бъдат Китай,  Индия,  Кипър, Израел и много  други страни. Смятам, че една  такава активна дипломация и  политика може да доведе до  резултати като тези, при които  беше признат арменския геноцид  от много страни на света.

Не трябва да забравяме  естествено и усилията на нашата  организация - Съюза на тракийските дружества  в България и на тракийските  дружества по места. От  възстановяването на Съюза  до ден днешен в тясно  взаимодействие с държавните  институции и преди всичко  Министерството на външните  работи, ние сме водили и продължаваме  да водим истинска  борба в защита на материалните  и морални права на тракийските  българи. Убеден съм,  че в докладите, които ще чуем,  нашите усилия няма да бъдат  забравени и пренебрегнати. 

Говорейки за  завареното от  сегашното поколение тежко  историческо наследство върху  съдбата на тракийските българи,  няма да е справедливо,  ако не напомним и за тежката  участ на бежанците от Беломорска  Тракия. Те, както и  българите от Източна Тракия,  са преселени принудително. С  Ньойския мирен договор Великите  сили дават на Гърция  българското Беломорие като  обезщетение за претърпените  от нея загуби по време на  войната. По предложение на Гърция към мирния договор  се приема една конвенция за  размяна на население. Предвижда  се българи от Гърция да  се заселят в България, гърци от  България – в Гърция, като идеята  е държавите да изплатят  имотите, които те оставят на  тяхна територия. Нито подписаната  спогодба между проф.  Владимир Моллов и Георгиос  Кафандарис, нито спогодбата  от 1964 г. за уреждане на  висящи финансови въпроси  и развитие на икономическото  сътрудничество между НР  България и Кралство Гърция  уреждат справедливо проблема  с обезщетението на имотите  на тракийците от Беломорието.  Със Закона за собствеността  и ползването на земеделските земи, приет от Великото народно   събрание, и поправян  многократно, се предвижда  обезщетяване на посочената  категория лица с случай, че те  не са получили облигации и  не са били обезщетени по друг  ред, както и тези, които не са  регистрирали свои облигации  за обратно изкупуване от държавата.  Обезщетението е два  вида – с компенсаторни бонове  и земя от държавния поземлен  фонд. Поради краткия срок,  удължаван еднократно само с  шест месеца, и поради  слабата  разяснителна кампания, голямата  част от беломорските тракийци  не успяха да бъдат справедливо  обезщетени. Ето защо  Съюзът на  тракийските  дружества  в България смята  във взаимодействие  с българския парламент  да внесе предложение за удължаване срока на чл. 10  от Закона за собствеността и  ползването на земеделските  земи.

Искам само да изразя оптимизъм  и надежда, когато  усилията на СТДБ, респективно  на всички тракийци, на  Тракийския научен институт и  тракийските дружества по места,  са обединени с усилията на  Българската православна църква и българската държава може  да се получи търсения резултат.  Във връзка с това е достатъчно да спомена малката победа, но  победа, която постигнахме в  защита на паметника на Антим  I и на  църквата „Св.Константин  и Елена“ в Одрин, изградени  с даренията на хиляди тракийци  по инициатива на СТДБ  начело с покойния Костадин  Карамитрев. Искам да ви информирам,  че всички доклади,  изказвания и мнения, изказани  на днешната конференция ще  бъдат публикувани в отделно  издание.

Откривам конференцията.