Искра Чернева

В литературния салон на Съюза на тракийските дружества в България отново звучеше красива поезия. Със съдействието на издателство „Захарий Стоянов“ и Съюза на българските писатели  в рамките на „вторниците на изкуството“ на 19 април бе представена стихосбирката на Боян Ангелов „Понякога“. Сред гостите бяха Валерия Велева - главен редактор на „Епицентър“, посланик Евгени Кирилов, поетите Атанас Звездинов и Петър Андасаров, литературният критик Анжела Димчева, проф. Любомир Халачев - доктор по изкуствознание, председателят на СТДБ Красимир Премянов, Стоян Райчевски, столичани и тракийци.

Боян Ангелов е председател на Съюза на българските писатели от 2014 г. Роден е в Панагюрище през 1955 г., завършва Българска филология и Философия в Софийския университет. Бил е главен редактор на списание „Читалище“.  От края на 90-те години до 2005 г. живее и работи в Швейцария. Там се занимава с научни изследвания в областта на естетиката, историята на философията и педагогическата психология, които оказват своето влияние и върху поезията му. Автор е и на сценарии за филми, рецензии, разкази и есета. Негови литературни творби са превеждани на много езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди. Самият той превежда от  немски, френски, руски и гръцки. Член е и на Съюза на българските журналисти. Носител е на наградата „Златно перо” на Съюза на българските журналисти.

Седем от книгите му са издадени от Издателство „Захарий Стоянов“: стихосбирките „Далнина“, „Поледица“, „Понякога“, „Последна риза“, „Реставрация на обелиска“, „В сянката на хоругвите“ и историческото повествование за Марин Дринов от поредицата „Дълг и чест“.

В словото си при откриване на вечерта чл.-кор. проф. Иван Гранитски изтъкна, че творбите в изброените стихосбирки разгръщат многопластова патриотична тематика, пречупена през дълбоко вникване в народопсихологията на Възрожденската епоха. Авторът търси връзка и със съвремието, отразявайки драмата на сегашното поколение чрез извечния сблъсък между доброто и злото, светлината и мрака. Стихотворението му „Продавачът на вяра“ е знаково в този смисъл. Много са и стиховете, посветени на съзерцанието и възхищението от българската природа. В неговата поезия тя е сурова като Балкана, възвишена като Тракия, мека и нежна като Родопите.

Възраждането присъства постоянно в творческото търсене на Боян Ангелов. И в това няма нищо учудващо, защото той е родом от Панагюрище, а малцина знаят, че родната му къща е съседска с тази на Марин Дринов. Историческите му книги за Нешо Бончев и Марин Дринов се радват на небивал успех и то сред младото поколение.

Председателят на СТДБ Красимир Премянов се обърна към автора с думи на благодарност, като подчерта, че той е признат авторитет, талантлив поет и публицист, който винаги е изразявал по недвусмислен начин подкрепата си за издателската дейност на Съюза на тракийските дружества в България, и в този смисъл в негово лице нашата организация има свой верен приятел и сподвижник.

Литературният критик Анжела Димчева прочете своя статия за творчеството на поета, публикувана във в. „Труд“, обобщавайки, че поезията му е лишена от всякакво двуличие и самоизтъкване, и в нея грее чистота.  А поетът Петър Андасаров по своя си поетичен и емоционален начин поздрави Боян Ангелов, наблягайки на красивите думи и поетически внушения в творчеството му, които носят често дълбок философски смисъл, съотносими са със съвремието, макар и посветени на герои от нашата история.

Боян Ангелов развълнувано благодари за топлите думи и за демонстрираното уважение към книгите му. Той сподели, че носи Тракия в сърцето си заради потеклото на своя баща, и изпитва дълбоко уважение и преклонение пред съдбата на тракийските бежанци. Негово изконно верую е запазването на духовния облик на България.  На това е посветен творческият му и професионален път.

Поетът прочете свои стихове от „Понякога“ под аплодисментите на публиката. Една строфа остана да звучи след края на задушевната поетична вечер, оставяйки след себе си много размисъл:

„Какъв е този свят?
Защо кръжи
неспирно сред звезди над океани?
Щом истината му принадлежи,
защо отваря и лекува рани?“