Хроника

Събра и подреди:  Михаил Вълов, председател на ТД "Тракия", Ямбол
 

Манастирът ”Св. Спас” на връх „Бакаджика“ е съществувал още в ранното Средновековие, но по време на турското робство той е разрушен. В края на 18 и началото на 19 век бил отново възстановен, но по време Априлското въстание манастирът е опожарен и сринат до основи.
Руски манастир „Св. Александър Невски“ на възвишението „Бакаджика“ край Ямбол  е първата обител в България, носеща името на руския войн-светец и покровител на полка, освободил София. 

През 1879 г.на възвишението „Бакаджик“ на 14-16 км от Ямбол започва изграждането на първия у нас храм-паметник, посветен на приключилата година по-рано Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.). Инициатор за издигането на храма е ген. Михаил Дмитриевич Скобелев (1843-1882 г.). Неговата 30-а пехотна дивизия се установява в Ямбол в края на 1878 г. В началото на следващата година, 35-годишният ген.-лейтенант обсъжда с ямболци идеята си да се изгради църква „за увековечаване спомена от пребиваването на русите на бойното поле по време на Освобождението на България от турско иго“, е записано в едно от обръщенията за материална помощ. Решено било тя да бъде вдигната на северната страна на възвишението Бакаджика. За място било избрано това, на което по време на Априлското въстание (1876 г.) имало стар манастир „Св. Спас“. Твърди се, че ген. Скобелев лично е избрал Бакаджика за място на бъдещия храм, който започва да се строи в началото на 1879 г. от неговите войници от 30-та пехотна дивизия. Средствата за строежа са набирани чрез волни пожертвувания в Русия и в България. Дарителки са майката на Белия генерал – Олга Николаевна Полтавцева-Скобелева и неговата сестра - княгиня Белоселска. Населението пък, доста бедно и малоимотно, помагало предимно с труд. На празника Свети Спас хората докарвали кой каквото може да отдели - вълна, жито, коноп, кожи и разигравали стоките на търг, а средствата от продажбата им влагали в касата за градежа. Църквата „Св. Ал. Невски“ била замислена и построена с размери 16,70 м дължина и 5,20 м ширина. В нея, по стар обичай, било направено и женско отделение за богомолките, каквито се правели по време на турското робство.

На 12 май 1879 г., в навечерието на изтеглянето на руските войски от България, ген. Скобелев подарява на храма Престолно евангелие и масивен гравиран кръст. Те са съхранени и до днес. След заминаването му основната грижа за строежа пада върху свещеника на Скобелевата дивизия йеромонах Партений Павлович Гетман (роден 1824 г. в Киев - починал на 14 август. 1900 г.). Той става и първият игумен на възникналия при храм-паметника нов манастир, носещ името на стария - „Св. Спас“. По време на първата световна война, когато България е срещу Антантата, руският манастир става жертва на русофоба д-р Васил Радославов, който го разтурва като „гнездо на руския шпионаж“ и интернира монасите в Котел. През 20-те години на ХХ век обителта възстановява дейността си, но е на подчинение на Задграничната Руска православна църква. Отговорник за България в тази църква е архиепископ Серафим Соболев (1881-1950), почитан като светец и чудотворец. Гробът му е в криптата на руската църква в София. През ноември 1925 г. той ръкополага в руския манастир йеромонах Кирил Александрович Попов (роден 1886 г. в Санкт Петербург - починал 1967 г. във Варна), който е и последният руски калугер там. От 1934 г. обителта преминава под ведомството на Българската православна църква.

Самият климат на и около Бакаджика е лечебен, но местните стари хора твърдят, че това се дължи и на светите молитвеници, обитавали някога тук. Ямболци оценяват тези преимущества скоро след Освобождението. В „Български алманах“ за 1893 г. четем: „През горещината някои семейства от града отиват на Сливенските бани, а други – на манастира „Св. Спас“, намиращ се на 15 км от града“.  Затова и към 1905 г. йеромонах Ювеналий издига до манастира хижа „Бакаджик“. А към 1910 г. той вече е издълбал в скалата срещу манастира 15-метрова изкуствена пещера, която е служила и вместо хладилник. През 1930 г. ямболските туристи описват тази пещера така: „Две фигури, изваяни в самата скала, подкрепят свода, а по-навътре са изработени статуите на Исус Христос и Самарянката при кладенеца. Водата на последния се смята от околното население за целебна и не липсват случаи, когато голямата вяра е донасяла изцеление“.

А в самия храм „Св. Ал. Невски“ на обителта днес може да се види интересна сбирка от руски икони, някои от които изработени от зографи-монаси на Киево-Печорската лавра. Запазени са и две руски църковни знамена (хоругви), на едното от които е изобразен патронът и покровител на храма св. Ал. Невски. Те също са донесени от Киево-Печорска лавра. Иконостасът, с хубава релефна украса в геометричен стил, е дело на руски монаси. В олтара се намира дарохранителница с характерен руски кръст. Освен Евангелието – дар от ген. Скобелев, с личния му подпис (известно като „Златното евангелие“, храмът „Св. Ал. Невски“ притежава до май 2002 г. и т.нар. Сребърно Евангелие, отпечатано в Русия през 1751 г. През май 2002 г. обаче то е откраднато. За да бъдат опазени, Скобелевите златни евангелие и кръст са предадени за съхранение в Националния институт за паметниците на културата. Ценна реликва са двете корици, между които има няколко страници с имената на загиналите от Скобелевата 30-та пехотна дивизия - 462 руси и 449 българи. Те са изписани и върху мраморните плочи на изградения през 1978 г. в близост до храма мемориален паметник.

През 1998 г. тракийското дружество възражда ежегодния  събор „Спасов ден“ в местността  „Бакаджиците”, край Ямбол, като регионален празник на Ямбол, а от 2000 г. като Национален тракийски християнски събор „Спасов ден”.

През 1998-99 г. бяха проведени два регионални събора в м. „Бакаджиците“. На последния събор беше взето решение регионалният тракийски събор да стане Национален тракийски християнски събор под наименованието „Спасовден“. Решението за подновяване на събора се взе с благословията на Сливенския митрополит Йоаникий, помолен от тогавашния председател на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев.  На първия регионален събор, уважение към дейността на дружеството изразиха с присъствието си гости от тракийските дружества в региона, от страната, кметовете на общините в областта, зам. областните управители, лидери на политически партии и председателя на СТДБ - Костадин Карамитрев.

На втория тракийски регионален събор беше оповестено решението на Общинската управа за приетото предложение от страна на УС за издигане на паметен знак за отбелязване на годишнината от заселването на тракийци в гр. Ямбол и определено място за неговото издигане.

През същата, 1999 г.,  се проведе втория регионален събор на тракийските дружества на Бакаджиците, на Спасов ден. По време на събора беше взето решение той да стане Национален тракийски християнски събор. Празникът е залегнал в календара на СТДБ като една от най-големите национални прояви през 2000 година. Уважение към дейността на дружеството изразиха с присъствието си гости от тракийските дружества в региона, от страната кметовете на общините в областта, зам.- областните управители и председателят на СТДБ - Костадин Карамитрев.

През месец юни 2000 г. се проведе първият Национален тракийски християнски събор „Спасовден“ в м. Бакаджиците. Гости на тържеството по повод откриването на паметника бяха: председателят на СТДБ - Костадин Карамитрев, Сливенският митрополит Йоаникий, кметовете на общините Ямбол и Тунджа, председателят на Общинския съвет, зам. областни управители и гости от тракийските дружества в България.

През м. април комисиите по организационна и културно-масова дейност предложиха план-програма за провеждане на Втория национален тракийски християнски събор „Спасов ден”. Съборът съвпадна с Деня на българската писменост и култура и първоучителите Светите братя Кирил и Методий. Гости на тържествата бяха: Тодор Бояджиев - председател на ПК „Тракия“, председателката на Съюза на жените-тракийки - Петра Мачева, Сливенския митрополит Йоаникий, зам. областния управител, председателят на общ. съвет - Ямбол, кандидат-депутати, гости от тракийските дружества от областта и страната.

През 2002 г се проведе Третият  Национален тракийски християнски събор „Спасов ден“. Гости на тържеството бяха Областният управител Минчо Спасов, Николина Хаджигеоргиева – кмет на община Ямбол, Бария Бейчева - зам. кмета на община „Тунджа“ , гости от областта и страната. Тържествено богослужение отслужи Сливенския митрополит Йоаникий.

Четвъртият Национален Тракийски християнски събор „Спасов ден“ и тази година беше отбелязан достойно от Дружество „Тракия“ в гр. Ямбол. Гости на събора бяха председателят на СТДБ Костадин Карамитрев, Сливенският митрополит Йоаникий, председателката на ТЖС Петра Мечева, секретарят на СТДБ  Недялко Комнев, представители на общините „Тунджа“ и Ямбол. Съборът и надпяванията продължиха до късен следобед и завършиха с хоро. Националният събор е една от най-ярките прояви на Ямболското тракийско дружество.

През 2004 година акцентът на организационната и културно масова дейност беше провеждането на Петия Национален тракийски християнски събор „Спасов ден” под надслов „С песните за капитан Петко войвода – величие и героизъм”. Участваха гости от тракийските дружества в региона и страната. Гости на тържеството бяха Сливенският митрополит Йоаникий, Петра Мечева – председател на Тракийския женски съюз и на тракийското дружество „Одринска епопея” – Стара Загора, кметовете на общините „Ямбол“ и „Тунджа“ – Кирил Тодоров и Георги Георгиев, зам. областни. управители.

През м. юни 2005 г. се проведе и традиционния за Ямболския регион Шести Национален тракийски християнски събор „Спасов ден“, въпреки мрачния и дъждовен ден присъстваха гости от Ямбол, региона, Стара Загора, Бургас и други населени места. Почетни гости бяха председателят на СТДБ Костадин Карамитрев, председателката на ТЖС – Петра Мечева, кмета на община Тунджа - Георги Георгиев и др.

До 2009 год.  участваха не по-малко от 35 – 40 самодейни състава и 30-40 индивидуални изпълнители, дори и професионални състави ни гостуваха.

Християнският празник „Възнесение Господне“ („Спасовден“) е подвижен, 40-я ден след Великден, но винаги в Четвъртък, което е по време на пролетта, радостно озарената от слънцето и променена в зеленина и цветя земя, природа, чийто аромат и слънце, живот, те омайват и възвисяват!

През 2009 г. на 26 май , преди откриване на събора се случи трагичен инцидент с автобус, който аварира и причини смъртта на 18 души, сред тях и 11 членове на дружеството и 7 гости. По този повод, трагедията и скръбта по жертвите, съборът беше отложен в продължение на 5 години. На 26 май 2010 г. на лобното място на загиналите беше поставен паметен знак и отслужена панихида от Дружеството. Всяка година  членове на УС на паметния ден посещава паметника на трагично загиналите тракийци на „Бакаджиците”.

Възобновяване на провеждането на събора след инцидента стана на  21 май 2015 г., когато се проведе Единадесетият Национален тракийски християнски събор „Спасов ден”. На него присъстваха 16 самодейни състави от Ямболска област. Гости на събора бяха Красимир Премянов - председател на СТДБ, зам. областните управители, зам. кмета на общините     „Тунджа“ и „Ямбол” и др. Поднесени бяха цветя пред паметника на загиналите при злополуката тракийци
ХІІ-ят Национален тракийски християнски събор „Спасов ден”  се проведе на 9 юни 2016 г. -  присъстваха 19 самодейни състави от Ямбол и България. Гости на събора бяха Красимир Премянов - председател на СТДБ,  председателите на тракийските дружества в Варна, Бургас Сливен, Ивайловград, Стара Загора, зам. областните управители, кметовете на общините „Ямбол” и „Тунджа“ и др.

XIII -ят Национален тракийски християнски събор „Спасов ден“ се проведе на 25 май 2017 г. съвместно с общините „ Ямбол“ и „Тунджа“ с участието на 16 състави и 14 индивидуални изпълнители. Гости на събора бяха Красимир Премянов -председател на СТДБ,  председатели на тракийските дружества , зам. областните управители, кметовете  и др.

XIV-ят Национален тракийски християнски събор „Спасов ден“ се проведе на 17 май 2018 г. съвместно с общините „ Ямбол“ и „Тунджа“. В него участваха 28 състави и 17 индивидуални изпълнители. По инициатива на председателя на УС беше отправено писмено предложение до кметовете на общините „Ямбол“ и „Тунджа“ за съвместно провеждане на Националния тракийски християнски събор „Спасовден“ и съфинансирането му . На 17 май  членове на Дружеството поднесоха венец и цветя пред паметника на загиналите при злополуката тракийци. Гости на събора бяха Красимир Премянов - председател на СТДБ,  председатели на тракийските дружества , зам. областните управители, кметове и др.

В  провеждането на XV-я Националния тракийски християнски събор „Спасовден“ на „Бакаджиците“ на  6 юни 2019 г., участваха 16 състава и 8 индивидуални изпълнители Гости на тържеството бяха Красимир Премянов-председател на СТДБ, зам. областни управители, кметът Георги Георгиев и зам. кметовете на община „Тунджа“, зам. кметове на община „Ямбол“, председатели и представители на тракийски дружества от Сливен, Карнобат, Средец и други.
Финансирането на събора е в рамките на 15% за община „Тунджа“, която е домакин, 35%  за община „Ямбол“, която е спонсор и 50 % от Дружество „Тракия“- гр..Ямбол. През годините дарители (спонсори), са само двама. Причините са известни...

През годините, преди инцидента, броят на участващите и гостите непрекъснато се увеличаваше и достигна от порядъка на 3-4 000 души от областта и съседните села, а и от съседните области. Програмата на участниците в надпяването, което нямаше конкурсен характер, а за участие се награждаваха с грамота, започваше от 9,30 часа и продължаваше до 16-17 часа, без прекъсване. Радостта от възобновяването на стародавната традиция беше всеобща - и на духовенството и на миряните.

След инцидент , трудното преодоляването на скръбта по загиналите, доведе до намаление на посетителите, което  постепенно се преодолява. В разговори с духовни лица прозрях, че скръбта е неотменна част от човешкия ни живот и във времето остава непреходното, което носи вярата, смисъла и любовта към родното, традицията, това което ни крепи и в радости скръб, ведно с любовта към Отечество и Православие , това, което ни прави българи!  С това упование, намерихме сили да продължим наченатото дело…

Тази година, вследствие на епидемията е наложена забрана за провеждането на обществени прояви и събиране на хора, но ние ще продължим традицията, защото тя не само е завещана от предците и вярата ни, но ни дава сила на духа, националният, българският, да продължим своя  ход във времето…

Ползвана литература: „Манастир „Свети Спас“, планината „Бакаджиците“, Ямбол“, София, 2018 г. , автор Хараламби Баев.