Автор: Тодор Коруев

На 24 септември 2016 г.  с. Аврен се проведе Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на избитите 42 жени и деца от село Манастир.

На събора присъстваха Областният управител на Кърджали Илия Илиев, Милена Алекова - кметица на село Аврен, Себихан Мехмед - кмет на община Крумовград, Кр. Премянов - председател на Съюз на тракийските дружества в България, д-р Ваня Стоянова – секретар на ТНИ, д-р Елена Алекова, зам.- председател на Тракийския женски съюз,  Петра Мечева - представител на ръководството на СТДБ, почетен председател на Тракийската женската организация и председател на дружество "Одринска Тракия" - Стара Загора,  Румяна Вълчева, председател на Тракийския женски съюз и председател на тракийско дружество "Капитан Петко войвода" – Варна, Тодор Ангелов - председател на Тракийския младежки съюз и председател на  тракийско дружество "Екзарх Антим I" - Бургас, председателят на Регионалния съвет и на тракийското дружество "Димитър Маджаров" в Кърджали  Яни Янев, председатели на тракийски дружества от района и страната, представители на обществени организации и политически партии, гости от Гърция. 

Съборът-поклонение започна с църковна служба в храм "Св. Никола Чудотворец", а пред паметника отец Александър от Крумовград извърши панихида в памет на жертвите от 1913 г. Преди тържественото откриване площадът се украси с пъстрите  носии на танцьорките от състав "Силивряче" при Общинския детски комплекс в Крумовград с ръководител Милка Узунова. Те изпълниха тракийски хора, след което хорът на тракийско дружество "Димитър Маджаров" изпя песента "Манастирските девойки писнали, та заплакали...", която беше преход към думите на почит и преклонение, които прозвучаха от микрофоните.

Кметът на село Аврен Милена Алекова поздрави съселяните си и гостите си с двете събития: националния събор-поклонение пред жертвите от 1913 г. и селищния празник, които са разнородни само на пръв поглед.  Те са едно цяло, защото в живота на българина радостта и мъката вървят ръка за ръка, каза тя. Без преклонението към историята и традициите не може да се гради днес бъдещето.
 
В  словото си д-р Елена Алекова, зам.- председател на Тракийския женски съюз заяви:  "Край прекрасното родопско село Аврен, в местността Мъгленик (или Думанли) през 1913 г. се случва нещо, което би следвало да се превърне в легенда. Но не се превръща. Вместо легенда, тук на 17 октомври 1964 г. е издигнат грандиозен паметник. На една от стените му четем: „През есента на 1913 г. 42 жени, девойки и деца от с. Манастир, Гюмюрджинско, бяха отвлечени от турския башибозук и след жестоки изтезания зверски избити в землището на с. Аврен, в местността Думанли. Нека този паметник напомня, че националните вражди са гибелни за народите, а братското сътрудничество – тяхното светло бъдеще”. После ораторката прочете имената на всичките невинни жени, девойки и деца, станали курбан за свободата на България и те прозвучаха като в тържествена заря- проверка, фамилиите се повтарят и потретват, за да разберат всички, че жертвите са най-обикновени хора,  две-три поколения от семейство. Тъкмо те с кръвта си са писали мъченическата история на отечеството, която трябва да тачим, да почитаме, за да не забравяме, че „националните вражди са гибелни за народите”.

Идеята за издигането на паметника възниква през 30-те години на миналия век и е активно подкрепена и разработена от журналистката и народоведката Мара Михайлова, бежанка от гюмюрджинското село Чобанкьой, една от основателките на Тракийския женски съюз. Идеята за организирането на Национален тракийски женски събор в с. Аврен се ражда на 23 март 2001 г. в Созопол, където се провежда Втория редовен конгрес на нововъзобновения Тракийски женски съюз с председател Петра Мечева (тя е тук, сред нас).
      
Паметният събор на това място, свързан с това историческо събитие, има непреходен символически смисъл. От една страна, е курбан за свидните жертви. От друга страна, е памет за тях, увековечаване на имената им. Тъжните песни и тежките хора са сякаш отзвук от погребалните мистерии на древните траки, населявали земите ни, които, изпращайки близките си в небитието, първо оплаквали раздялата, а после пирували – заради прекрачването им в безсмъртността.

В словото си д-р  Ваня Стоянова заяви: "Нищо в този топъл и слънчев есенен ден, в това красиво и спокойно кътче на Родопите не подсказва, че някога то е било сцена на жестоки и страшни събития, че земята му е напоена с кръв и осеяна с кости. Нищо, освен човешката памет. Тя е, която съживява всяка година спомена за 42-те жени, девойки и деца от с. Манастир, Гюмюрджинско, отвлечени през есента на 1913 г. от турския башибозук, изтезавани, а после избити в землището на с. Аврен в местността „Думанли”.

Едва ли има друга година в новата българска история като 1913, когато победите и пораженията, възторгът и покрусата, възходът и падението се сменят толкова скоро и оставят толкова трайни следи в съдбата ни като народ и държава. Още не е отминало опиянението от победата на българската армия, превзела Одринската крепост и радостта от сключения на 17 май 1913 г. в Лондон договор, с който Османската империя отстъпва на държавите от Балканския съюз територията на северозапад от линията Мидия-Енос, когато на 16 юни избухва Междусъюзническата война. Българските войски в Тракия са изтеглени в посока на Македония, оставяйки беззащитно българското население тук.

Междувременно, търсещата реванш Османска империя се възползва от създадената ситуация след „престъпното безумие” на цар Фердинанд и в началото на юли 1913 г., в нарушение на Лондонския договор, реокупира Източна Тракия, прогонвайки безмилостно и планомерно българското население от нея. Насилията се прехвърлят и на запад от река Марица, където изоставеното от българските войски и административни власти българско население е подложено на жестокости и гонения от башибозушките отряди, редовната османска войска и самообявилите се в средата на август 1913 г. гюмюрджински автономисти. Ударът е насочен срещу българските села в Беломорието, които не се подчиняват на автономисткото правителство. Сред тях е и непокорният Манастир. Едва на 5 септември, когато селото е нападнато за втори път, жителите му го напускат и в опит за спасение бягат към съседните села. Част от хората се крият в горите в продължение на 25 дни, когато ги намира преследващият ги башибозук. Петдесетте жени, деца и шестима въоръжени мъже отказват да се предадат и след разразилата се битка оцелелите българи успяват да пробият обсадата, за да потърсят помощ. Останалите 42 жени и деца са пленени и в течение на няколко месеца са държани скрити по околните села. Намерени са едва в средата на февруари 1914 г. , жестоко избити и захвърлени в урва в землището на село Аврен. Близките им събират останките им и ги погребват в общ гроб. За тях българската общественост научава от съобщение във в. „Мир” от 20 февруари 1914 г.

Безсмислената жестокост, на която стават жертва тези тракийски жени и деца, неоправдана нито тогава, нито сега от каквито и да било геополитически кроежи или други рационални обяснения, не е останала без смисъл за  нас, техните потомци. Тяхната гибел крещи срещу насилието и призовава към милосърдие и хуманност, към уважение на живота и  достойнството на всяко човешко същество, без разлика на етнос и вяра и особено към  жената - създателка на живота и детето - неговото продължение. Споменът за тях поддържа жива представата ни за това кои сме и защо сме такива, но също така мобилизира за добри дела - за солидарност и взаимна подкрепа, за добросъседство, разбирателство и съзидателен труд, в името на бъдещето и живота тук, в това красиво и спокойно кътче на Родопите, в нашата Родина, която е една за всички."
      
Председателят на СТДБ Красимир Премянов предаде поздравите на всички тракийци към присъстващите и изрази задоволството от сътрудничеството с кмета на Община Крумовград и кмета на село Аврен, с които Тракийският женски съюз заедно организира тази национална проява. Тя почита паметта на 42-те манастирски жени, девойки и деца и ни се иска младото поколение да осъзнае подвига им, така ще се увери  че нашата родина е дала много жертви, за да я имаме днес. И те, младите като нейни граждани да работят за силна България, за нейния авторитет и просперитет, за достойно бъдеще, в името на което загинаха толкова много българи.
  
Кметът на Община Крумовград Сабихан Мехмед изтъкна, че историята ни дава правото да стъпваме гордо по тази земя, защото някои преди нас е дал живота си, за да можем да живеем достойно в мир, затова е нашата почит в тоя ден.  Кратко приветствие поднесе и областният управител Илия Илиев, прочетено бе поздравително писмо на депутатката Цвета Караянева.

Бяха раздадени и награди от "Богородична стъпка 2016". Петра Мечева връчи наградата-статуетка и диплом на читалище "Бяло море 1929" - с. Черничево, Крумовградска община, а Красимир Премянов даде наградата на СТДБ, с която е удостоено читалище "Родопски фар" - Кърджали.

Поднесени бяха много цветя и венци, както от СТДБ, от Тракийския женски съюз, от Община Крумовград и кметството на село Аврен, от политическите партии и обществени организации. Най-многобройни бяха венците от тракийските дружества - Кърджали, Бургас, Варна, Крумовград, Момчилград, Хасково, Казанлък, Пловдив и др.

Концертната програма, в която участваха различни фолклори състави,  откриха домакините. Съставът за автентичен фолклор към читалище "Народни будители 1925"  в Аврен се представи  само дни след като бе спечелил награда във фестивала за двугласно пеене в Неделино.