Тазгодишният национален събор, който се проведе на 3 и 4 август 2019 г. в смоленското село Славейно, бе посветен 116-та годишнина от Илинденско – Преображенското въстание и 115 години от гибелта на знаменосеца Кольо Шишманов.

Традиционни организатори са Съюзът на тракийските дружества в България, община Смолян, кметството в с. Славейно, ГПК „Мурджов пожар”, читалище „Съгласие 1883” и Църковното настоятелство в с. Славейно.

Участие в събора взеха Красимир Премянов - председател на Съюза на тракийските дружества в България, Краснодар Беломорски - заместник-председател на ЦР на СТДБ, проф. Стати Статев - член на ЦР на СТДБ и Ректор на УНСС, София, членовете на Върховния комитет: чл.- кор. проф. дтн  Георги Михов - Ректор на ТУ, София, д-р Ваня Иванова - редактор на сайта на СТДБ и член на ръководството на ТЖС, Дора Янкова – депутат в 44-тото НС, Мария Консулова - председател на ТД в Смолян, Ели Воденичарова - председател на ТД „Родопи”, Асеновград, Величко Пачилов - почетен председател на Централен клуб „Родопи”, роднините на Пею Шишманов, тракийци от редица градове на страната, местни граждани и гости на Славейно.

Вицепрезидентът Илияна Йотова бе официален гост на събора в Славейно.

Програмата започна на 3 август с панихида в памет на загиналите във въстанието, отслужена в храм „Св. пророк Илия” и продължи с посещение на изложба,  тържествен  митинг, концерт и заря.

Интерес предизвика изложбата на талантливата художничка Милена Найденова, която беше посетена от участниците и гостите на събора.

Тържественият митинг беше открит от В. Палчев - кмет на Славейно. Той представи участниците и гостите на събора и приветства жителите на селото.

Слово, посветено на Илинденско-Преображенското въстание и ролята на комитското село Славейно в него,  произнесе проф. Ст. Статев, който заяви:

„Днес сме тук, на това свято за Отечеството място - будното и борческо село Славейно – престолнината на Петия Ахъчелебийско-Скеченски въстанически район, 116 години след Илинденско-Преображенското въстание и 115 години след гибелта на неговия родопски байрактар Кольо Шишманов, за да отдадем своята почит и да сторим дълбок поклон пред родолюбието и саможертвата на героите, сложили главите си пред олтара на свободата. С дълбоко уважение и вълнение да се преклоним пред техния несломим дух и пословично родолюбие, пред непокорната им борба за независимост, да склоним глави пред свободолюбието на комитите, за които освобождението е висша кауза, а независимостта и целостта на Отечеството - висш идеал.

Илинденско-Преображенското въстание е въстание на последните апостоли. Без да се наричат така, неговите дейци, водачи, идеолози, вдъхновители следват светлия пример на апостолите на Априлското въстание и като тях искат да възпламенят моралната съвест на просветена Европа. И те говорят за несправедливостта към България, за особения принос на нейния народ за изграждането на темелите на европейската цивилизация, за зависимостта, подчинението и произвола, на които е подложено българското население.

По своя характер и цели Илинденско-Преображенското въстание е продължение на българската национално-демократична революция от времето на Възраждането и проява на непобедимата морална сила на нашия народ. Въстанието, което отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи, е дързък боен зов към империята на султаните, зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите, зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят, зов за свобода, в името на която народът се вдига на крак и свързва съдбата си – живот, имот и чест – с изхода от борбата.

Славейно неслучайно става център на борбите в Средните Родопи. Както и неслучайно в този район славейновци най-масово участват във въстанието. Защото тук, в това комитско село, е буден стремежът към просвещение, към наука и напредък. Тук хората съхраняват християнската си православна вяра, за тях има едно верую – свободата, и една Родина – България. Тук е кипял духът за борба и жаждата за свобода, твърдостта и вярата на хората, техният неутолим стремеж да се присъединят към Майка България. Затова всяка година в началото на август Съюзът на тракийските дружества в България събира в Славейно родолюбци, за да засвидетелстват своята почит към героите от Илинденско-Преображенското въстание, защото свободата на Родопите тръгва оттук и защото Славейно е едно от знаковите места в този край, изразило волята си да живее свободно, независимо и обединено.

През лятото на 1902 г. е сформирана чета с младежи от Славейно и околните села. Всички четници и цялото население на селото полагат клетва за вярност в къщата на баба Мария и Кольо Петровски в присъствието на Кольо, учителя Вълко и свещеника Ангел Инджов. Целувайки евангелието, кръста и камата на Кольо, изричали „Свобода или смърт!”.

Знамето на четата, извезано от баба Мария, е връчено на младия комита Кольо Шишманов. За войвода на четата е извикан от военното училище в София славейновецът Пею Шишманов, съученик на Гоце Делчев, и за прикритие от турските власти е назначен за учител в местното училище.

Четата играе важна роля в общата борба за свобода, а Славейно става център на революционната борба в Средните Родопи до Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. и след него.

На 5 юли 1903 г., след конгреса на Петрова нива, в местността Свети дух край Славейно се провежда т.нар. Родопски конгрес, който приема тактиката на Илинденско-Преображенското въстание, утвърждава структурата на района, като формира пет бойни участъка и избира боево революционно ръководство за целия район с председател Пею Шишманов, наричан родопският Гоце Делчев, човек „велик по душа“ и „скромен по природа“. Избрана е и околийска чета с войвода Пею Шишманов и подвойвода и знаменосец Никола Шишманов.

В края на юли и началото на август 1903 г. четите се отправят към изходния пункт – местността Кралюв камък (между Чокманово и Райково), откъдето всяка поема към определения й участък. Придобита е свободна четническа територия. Действията на въстаниците блокират близо 10-хилядната турска армия и правят невъзможно прехвърлянето й в останалите въстанически окръзи. По този начин Ахъчелебийско-Скечанският район дава своя принос в Илинденско-Преображенското въстание.

Кольо Шишманов е родопският знаменосец на Илинденско-Преображенското въстание, безстрашен и смел комита, страшилище за поробителите. Племенник е на войводата на четата, Пею Шишманов, която води сражение в местността Синура над Карлуково. Там Кольо е ранен и се самоубива, за да не бъде заловен жив. Трупът му е докаран за разпознаване в родното му Славейно. Има разпореждане, ако бъде установено, че е местен, в селото да започнат масови арести. Затова дори майката на мъртвия четник отказва да го идентифицира. На другия ден трупът е погребан без свещеник.

Когато през август 1928 г. се отбелязва 25-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и живите участници в него  поднасят адрес на Пею Шишманов, с пословичната си скромност той казва: „Родината и родният край ни зовяха да им помогнем и аз и моите другари поработихме, доколкото можахме.“

Съюзът на тракийските дружества в София взема решение костите на Пею Шишманов и Никола Шишманов да се пренесат на Хайдушки поляни. Това става на 19 август 1967 г., където сега е паметната плоча. „В страницата на историята на родопските българи Пею ще остане да заема едно от най-видните места. Неговият добър характер, неговото силно родолюбие и редица високоблагородни качества ще останат като кумир на неговите съотечественици. Пею никога не прояви личен егоизъм, за слава и почит, за корист и блага, а всякъде даваше и жертваше всичко и себе си за българското дело, за доброто на България”, пише Георги Попанастасов.
Родопите винаги са били, са и ще бъдат пазител на българщината. Затова днес тук, в родопското село Славейно, почитаме святото дело и непоколебимото родолюбие на въстаниците.

За да знаем, помним и предаваме на бъдещите поколения тяхната велика саможертва, техният несломим дух, техният  истински патриотизъм.

За да работим всички „за българското дело, за доброто на България”!

За да я има нашата мила родина!

Дълбок поклон пред паметта на загиналите за Отечеството!

Нека бъдем достойни за тяхното героично дело!

Да живее България!“

В словото си Илияна Йотова акцентира на отдадеността на всички жители на Славейно в борбата за свобода на Родопския край.

„Илинденско-Преображенското въстание е израз на изстраданата мечта на всички българи за единение. Шепа герои се изправиха срещу териториалните кроежи и интересите на Великите сили, показаха, че няма да сложат оръжие в краката на поробителя, докато не постигнат обединение.“

Те тръгнаха на отчаяна, но достойна битка за справедливост. Не се поколебаха и без страх оставиха костите си по родната земя, за да се докосне тя до свободата, а българският народ да постигне своето обединение. С безстрашието си отредиха достойно място на Илинденско-Преображенското въстание в безсмъртната хроника на историята на България, в пантеона на героите на един славен и единен народ“.

Вицепрезидентът се обяви против опитите за изкривяване на историческите факти.

„Много са гласовете днес, които делят героите на наши и чужди. Героите принадлежат на народа, който ги направи такива, в името на който те дадоха живота си“, подчерта Илияна Йотова. По думите на вицепрезидента пренаписването на историята е унижение на паметта на загиналите и хилядите, прокудени от домовете си, оскърбление към напоената с кръв и сълзи родна земя“.

Към събралите се на тържествения митинг вицепрезидентът Йотова се обърна с думите:

„Вие сте достойни наследници на славни хора. Такива сте тракийците – борбени, непокорни, пример за отдаденост и любов към род и родина. Илияна Йотова поздрави Съюза на тракийските дружества в България за активната им дейност."

Приветствие към присъстващите произнесе и Кр. Премянов, който акцентира на българския характер на въстанието. Той награди посмъртно с медал „175 години от рождението на Капитан Петко Войвода“ бившия кмет на село Славейно Тодор Горялов и общественика и краевед Маринковски.

Първият ден от събора приключи с тържествена заря.

На 4 август в местността „Хайдушки поляни” пред паметника на преображенци и пред гробовете на Пейо и Кольо Шишманови бяха поднесени венци и цветя.