Тракийци се поклониха пред паметта на жертвите

И тази година крумовградското село Аврен като свято място на паметта, събра тракийци и потомци на тракийски бежанци за почит пред паметта на убитите през 1913 г. 42 български жени и деца, бежанци от опожареното село Манастир.
Поклонението в Аврен част от паметта за Тракия и от паметта за България.

Организатори на традиционния събор-поклонение са Съюзът на тракийските дружества, Тракийският женски съюз при СТДБ, Община Крумовград и кметството в село Аврен.

В събора участваха председателят на СТДБ Красимир Премянов, Краснодар Беломорски, зам. председател на ЦР на СТДБ и председател на Софийското тракийско дружество, членовете на Върховния комитет: Иванка Мечева, съпредседател на Тракийския женски съюз при СТДБ, д-р Ваня Иванова, главен редактор на в. „Тракия“, Мариана Ликова, председател на ТД „Тракийско сърце“ в Кърджали, Иван Мамирев, председател на Тракийско дружество „Тракия – 1922“ в Крумовград, Ангел Коджаманов, Веселин Костов, Неждие Акиф, заместник кмет на Община Крумовград, Милена Алекова, кметски наместник на с. Аврен, Цвета Караянчева и политически лидери от Кърджали, тракийци и жители на Аврен.

Програмата започна със заупокойна молитва в памет в памет на избитите жени и деца от село Манастир, отслужена в църквата „Свети Иван Рилски“ в Крумовград и продължи пред паметника на избитите жертви в село Аврен. Кметът на селото Милена Алекова откри събора и приветства гостите.

Председателят на СТДБ Кр. Премянов поднесе благодарност на Община Крумовград и на кметството в с. Аврен за доброто сътрудничество, на всички тракийци и гости, уважили този паметен ден. В словото си той подчерта, че трагичната съдба на жените и децата, избити в землището на с. Аврен, е част от мъченическата история на тракийци, която трябва да се помни и почита, защото е част от българската памет. „Тук сме, за да отдадем своята почит пред саможертвата в името на православната вяра, българската идентичност, рода и родината България“, заяви председателят на СТДБ

Иванка Мечева - съпредседател на Тракийския женски съюз при СТДБ, произнесе слово, в което припомни трагедията на 42 -те жени и деца:

„Скъпи тракийци,
Уважаеми жители и гости на с. Аврен,

Отново в меката септемврийска утрин, в  навечерието на един от най- големите български празници, свързан със съвременната история на Родината ни, сме се събрали в родопско село Аврен. На днешния ден България се олицетворява от Аврен.

В навечерието на 22 септември - датата, на която през 1908 г. е обявена българската независимост, пред паметника в това китно родопско село, нека си припомним думите на тракиеца Никола Инджов:

„Родината в човека е по-необятна от родината в пространството! В пространството родината може да се загуби. Това е страшно. Но е още по-страшно, ако родината престане да съществува в човека, ако изчезне от него или ведно с него“.
С тези свои думи тракийският поет ни напомня, че Родината е преди всичко памет. Ако сред нас се настани забравата, Родината изчезва. Ако забравим миналото, ще изтрием и Родината.

Днес, тук са се събрали представители на различните авренски родове за ежегодния събор на селото (родина идва от „род“).  Ще има радостни срещи на близки хора, които не са се виждали с месеци. Заедно с тях, тук сме и ние, тракийци от различни краища на страната, които нямаме родови връзки с Аврен. Тук сме за ежегодния събор-поклонение пред паметта на 42 жени и деца от с. Манастър, организиран вече 22 години по идея на Тракийския женски съюз към Тракийската организация.

На това свято място сякаш отново чуваме стиховете на поета, напомнящи за злодеянието през 1913 г.:

„Слушайте, вижте и запомнете!
Вашият спомен се вдига с вик
От черната пропаст край Мъгленик
И иде в днешния скръбен час…
Търси душите ви! Търси вас!
Ето го спомена, той ви зове!“

Тази година се навършват 110 години от трагедията, завършила в урвите на местността Думанли. Събитията, които днес ни събират - празникът на Независимостта, родовите срещи, споменът за мрачните събития от 1913 г- - всичко това е нашата Родина, защото Родината е преди всичко памет. За да я има Родината трябва да пазим историята на рода, която днес се съхранява чрез  родовите срещи. За да я има Родината сме длъжни да съхраняваме и всеки спомен, свързан с нейната история и с раните, които тя е понесла.

Събитията при Мъгленик от  1913 г. пораждат мъка и тъга. Те са част от раните, които е преживяла Родината ин. Тези рани болят все още, но трябва да се помнят.

В края на миналата година излезе една книга на Захари Карабашлиев „Рана“. Това е книга за раната, която са оставили събитията от 1913 г. в тракийската душа и в нашата история. Това е книга, която не може да остави никой читател равнодушен пред трагедията на бежанците от Тракия. В нея потомците на тракийските бежанци ще могат да открият историите, които са чували, истории за изоставени деца по бежанския път, за пребити  и убити майки и бащи пред очите на децата им, за кървавата река Арда, за сълзите в очите на българските войници, които така и не получават заповед да преминат реката, за войводите Маджаров и Руси Славов. Това е книга за една незарастнала рана на нашата Родина, за която никой не иска да пише и разказва, освен потомците. В тази книга тракийци могат да открият своите баби и дядовци. Част от събитията, разиграли се през 1913 г., е и трагедията на жените и децата, чийто имена четем на паметника в село Аврен. Много малко са сведенията за това, което се е случило. Знаем само няколко факта. След като са се почувствали, макар и за кратко свободни, манастърци отказват да предадат отново своето село и домовете си на предишните господари. Когато разбират, че нямат сили да победят, те изкарват жените и децата от селото и всички успяват да се укрият за почти месец от преследвачите. Трагедията започва след като биват открити. Пленени са 50 души, от които 42 жени и деца са отведени някъде и месеци наред за тях няма никакви сведения. Роднините им започват да ги търсят, като се обръщат към посолства и консулства на различни държави.

В началото на 1914 г., през м. февруари, е публикувано съобщение в брой 4150 на вестник „ Мир“  за открити трупове на избити и захвърлени жени и деца в урвата край с. Аврен,  в местността „Думанли“. Избити и захвърлени жени и деца! За да няма свидетели, за да няма свидетелства. Това са фактите, които се превръщат в рана. Рана за съпрузите и живите деца, рана за съселяните, рана за авренци, които са разбрали първи за трагедията, рана за цялата страна, която е изтръпнала от ужас.

Споменът за тези събития живее толкова години. За жените и децата от Мъгленик споменът в първите години се поддържа от роднините. След това жителите на с. Аврен решават да издигнат паметник в селото за да се помни случилото се. Започва събиране на средства за паметника чрез специална подписка през тридесетте години на миналия век.

Със съдействието на българската държава в Аврен е издигнат паметник, който е открит на 17 октомври 1964 г.

На 23 март 2001 г. Тракийският женски съюз  предлага на Съюза на тракийските дружества в България да се вземе решение за организиране на Национален тракийски женски събор в с. Аврен. Решението е подкрепено от Централното ръководство на СТДБ и оттогава всяка година тракийци от цялата страна се събираме за поклонение и почит пред невинните жертви.

И тази година ще сведем глави пред жертвите, ще положим цветя пред техния паметник и ще предадем на младите поколения паметта за събитията край Аврен и за прокудените тракийци. Съюзът на тракийските дружества в България и Тракийският женски съюз с дейността си поддържат жива паметта за Тракия като неразделна част от паметта за България – със съборите-поклонения на Петрова и Илиева нива, в Аврен и Маджарово, с фолклорните тракийски събори, като „Богородична стъпка“, с  Националните хайдушките празници в Чепеларе и др.

Ние, тракийци, помним думите и заветите:
„Нашата памет е нашата мъка!“ (Никола Инджов).
„Хора, само едно запомнете:
Не забравяйте, но не мъстете!“ !“ (Ивайло Балабанов).

Поклон пред паметта на жените и децата от Манастър!

Да ни е честит и Националния празник на България!“

Приветствено слово от името на кметицата на Община Крумовград Себихан Мехмед прочете зам. кметът Неждие Акиф. Поздравителен адрес изпрати и ръководството на „Дънди Прешъс Металс“.

Пред паметника на избитите жени и деца бяха поднесени венци и цветя от Съюза на тракийските дружества в България, Тракийския женски съюз при СТДБ, ТНИ, Община Крумовград, кметството на село Аврен, тракийските дружества – членове на СТДБ, от обществени организации, от всички официални гости и признателни потомци.