Деляна Ковачева – Нейкова, Председател на Тракийско дружество, с. Дъбово, общ. Мъглиж
Д-р Ваня Иванова – Главен редактор на в. „Тракия“ 

Снимки: Деляна Ковачева- Нейкова

На 9 май т.г. в българската църква „Свети Георги“ в Одрин се проведе традиционен Национален тракийски събор. Като организации, които свързват настоящето с миналото и бъдещето Съюзът на тракийските дружества в България и Тракийският научен институт организират и провеждат тракийски събори в Одрин, за да почитат паметта на своите предци, живели по тези земи, за запазване идентичността на тракийската общност, и за защита на българщината и православието на територията на Република Турция. Отбелязан бе и храмовият празник на църквата, който беше на  6 май.

За поредна година съборът събра тракийци, дипломати и граждани на Одрин. Празникът беше уважен от Радослава Кафеджийска, генерален консул на България в Одрин, представители на дипломатическата ни мисия в града, представители на Фондацията на Православната църква на Българската екзархия в Истанбул, членовете на Върховния комитет: Цанко Атанасов, член на ЦР на Съюза и председател на ТД „Одринска епопея“ в гр. Стара Загора, Маргарит Петров, зам.- председател на ВК и председател на ТД „Бойко Чавдаров“ в гр. Харманли, представители на тракийски българи от дружествата в Бургас, Стара Загора, с. Дъбово, Харманли, Хасково, Карнобат, Казанлък, Ивайловград и др. Над 300 представители на тракийци и още десет автобуса български граждани дойдоха, за да вземат молитвено участие в светата литургия в един от най-свидните български храмове в Одрин – храм, пазещ паметта за поколения българи, живели по тези земи. Вместо празнично богослужение обаче, станахме свидетели на нещо, което никой от нас не е очаквал да преживее през XXI век.

Пратениците на митрополит Амфилохий ни информираха, че той забранява в българските храмове в Одрин да се извършват богослужения на български език и, че богослуженията трябва да бъдат единствено на гръцки език. Тази новина предизвика силно възмущение и негодувание сред присъстващите. Хората не можеха да повярват, че в български храм, изграден от българската общност в Одрин, възстановен с парите на тракийци и българската държава, съхранил през десетилетията паметта за българското присъствие тук, се прави опит да бъде заглушен българският език.

Напомняме, че това не се случва за първи път. Подобни скандали избухват периодично, когато представители на Цариградската патриаршия посещават българските църкви в Одрин, за да служат на неразбираемия за сънародниците ни гръцки език. Това не е нито случайност, нито изолиран акт, а проява на неуважение към българите, изповядващи православната вяра. Ето защо на 16 март 2025 г. Съюзът на тракийските дружества в България изпрати подписка до Негово Светейшество Българския патриарх Даниил с искане за богослужение на български език в българските храмове в Република Турция. Основните аргументи в подкрепа на искането:

„Да не допускаме отказ от миналото си.

България е страна с хилядолетна християнска традиция, а православната вяра е основополагаща част на българска национална идентичност и цивилизационна  принадлежност. Богослужението на български език е едно от основните искания на радетелите за самостоятелна българска църква, а славянските първоучители, братята Кирил и Методий преди 13 века отхвърлиха триезичната догма и защитиха правото на всеки народ да се просвещава и да слуша християнска проповед на роден език. Да се откажем от извоюваното от нашите предци, означава да се откажем от миналото си.

Да не отблъскваме сънародниците ни в Турция и потомците на  тракийските бежанци от православието и от Българската православна църква като стожер на българщината.

Практиката, която се опитват да наложат гръцките духовници в българските църкви в Турция, недопускането на български владици за богослужение, както и нескритите амбиции за фактическо налагане на неразбираемо богослужение в българските храмове  в Одрин, (възстановени с финансовата подкрепа на българската държава и дарения от тракийци) обезсмислят борбите на българите за църковна независимост и могат да отблъснат сънародниците ни в Турция от Българската православна църква. Тези амбиции за фактическо налагане на богослужение на гръцки език в българските храмове  в Одрин, се засилиха след смъртта на отец Чъкърък, който работеше неуморно за защита на българщината, за опазване на християнската вяра и традиции и за приятелството с балканските народи. В стремежа да не отблъснем нашите сънародници от вярата, не бива да създаваме предпоставки за конфронтационни настроения с Вселенската Патриаршия и гръцките православни братя.

Да защитим българщината и да съхраним българското културно-историческо наследство в Източна (Одринска) Тракия.

Вярата в Бог е опазила народа ни през вековете. Тя е тази, която ще съхрани неговата идентичност и културно-историческото ни наследство и в бъдеще. За тази цел, посещаващите храмовете трябва да се чувстват участници в богослужението, което няма как да се получи, ако то се извършва на неразбираем език. Богослужението на български език в храмовете в Източна (Одринска) Тракия ще привлече повече млади хора и ще съдейства за съхранение на националната и цивилизационната им принадлежност“.

Въпреки призивите на СТДБ към БПЦ да намери подходяща форма, характерна за църковно общуване и да се направи необходимото службите в българските храмове на територията на Република Турция да се водят на български език или да се служи на два езика при съвместно богослужение, съгласувано между двете църкви, въпросът все още не е намерил решение. Не е назначен и български свещеник на мястото на починалия през 2023 г. отец Александър Чъкърък, който да се грижи за духовните потребности на българската общност в Одрин и да  отстоява  българските национални интереси.

По време на скандалната ситуация, разиграла се на 9 май т. г. Настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул, чиято собственост са българските храмове в Одрин съгласно законите на Република Турция,  обяви решението си да забрани провеждането на богослужения на гръцки език в българските църкви в града. Председателят на фондацията Димитри Йотеф заяви, че българската общност няма да приеме службите в своите църкви да се водят от гръцки духовници на гръцки език. По думите му до решаването на проблема няма да се извършват богослужения в храмовете „Свети Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“, макар църквите да остават отворени за посетители и молитви. Това запази достойнството на храма и уважението към паметта на нашите предци.

Българският архимандрит Харалампи Ничев отслужи молебен към свети Георги, но светата литургия не бе разрешена. 

С достойнство и ясно изразена позиция се отличи и генералният консул на Република България в Одрин Радослава Кафеджийска, която остана сред българите в този тежък и унизителна ситуация. 

Сред присъстващите неизбежно възникна един болезнен въпрос: нима отново се връщаме към времената на Българското възраждане, когато нашите деди са били принудени да водят борба, за да чуят словото Божие на своя роден език?  Това не е просто спор за език. Това е въпрос на историческа памет, национално достойнство и уважение към жертвите и съдбата на тракийските българи.

Тракийци поднесоха цветя на гроба на отец Александър Чъкърък – човекът, посветил живота си на българската общност в Одрин и на съхраняването на българския дух в тези земи до последния си дъх. И може би точно там, пред неговия гроб, най-силно почувствахме колко крехка е паметта, ако не я защитаваме.

Денят, който  трябваше да бъде празник, се превърна в тревожен знак, че правото на българска духовност и богослужение на роден език не бива никога да се приема за даденост. Защото историята ни е научила, че всичко, което не се отстоява, може отново да бъде отнето.

ПОЗИЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА СТДБ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ НА САЙТА В РУБРИКАТА „АКТУАЛНО -ПОЗИЦИИ“