ИВОНА ДИМОВА И АНАТОЛИ АПОСТОЛОВ от 10 клас впечатлиха журито с емоционален и богат художествен език, с разказ, обхващащ дълъг исторически период. Консултант на учениците е учителят им по История и цивилизация г-н Николай Димитров.

„Завръщане назад в корените“ - Ивона Димова от Айтос

Миналото е етап от живота ни, неизменна част от съществуването ни, то е част от съзнанието ни. В далечната древност земите ни са били осеяни с първородственици, които са ги пазили и съхранявали. Нашата основа са корените на дълбокото минало. Корените пораждат живота, защото без корен не може да разцъфне цветът на цветето. Той символизира рамото, което ни придържа, помощта, която ни съпровожда. Това са нашите пазители! Те са поддържали вечната хармония между народ и природа, опазвайки родината ни, чиста и неопетнена.

Миналото е връзката, която поддържа настоящето, а настоящето бъдещето. Благодарение на всички знайни и незнайни патриоти, преминали през възход и падение, сме тук и сега, защото нашата история е –„Извор на гордост“. Колко народи са успели да достигнат до два Златни века, колко държави са оставали единни въпреки гибелта си? Коя е тази държава, която е преминала и през пламъци от огън? Името е просто - България.

Искрата, която се е зародила в сърцата ни е допринесла племето да се превърне в народ. Жертвата на всеки българин, миналото на българина не е лист хартия, която може толкова лесно да избледнее, защото те са в нас. Посрещаме изгрева и залязваме със залеза, със спомена, че животът ни не е подарък, а жертва, която трябва да тачим, забравата е най-пагубното оръжие за героя. Не бива да се отдаваме на забравата! България е пръстта, слънцето и водата, а българите вкоренени в нея, част от нея. Стари обичаи не презирай! Бащино огнище не забравяй!

На сн. Ивона Димова

“Не се забравя туй, що е живо“ - Анатоли Апостолов от Айтос

България има богата история. Минало незабравимо, изпълнено с величави периоди, но и със страшно много болка и мъка. За успехите и славата знаем всички. Знаем и за лишенията, мъката, смелостта, героизма и всеотдайната борба, довели до тях. И така е редно. Всеки уважаващ себе си човек трябва да познава историята на родината си. Народът ни е преживял огромни трагедии. Подлаган е на жестоки страдания, нечовешко отношение и страшни мъки от ламтящ за земя и власт тиранин. Посегнал на беззащитното българско население. Такава е съдбата на живеещите в Одринска и Беломорска Тракия българи през злочестата 1913 година. В отсъствието на български войски, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници са принудени да бягат, изоставяйки дом и поминък. Десетки хиляди, сред които жени и деца, са измъчвани и зверски убити, а селата са изравнени със земята. Трагедията е огромна. Малцина успяват да достигнат до пределите на България, предимно жени, деца и старци, защото повечето мъже са били посечени или разстреляни. Трагичният поход на търсещите спасение българи от Беломорска Тракия завършва при село Ятаджик, днес Маджарово, където турски башибозук ги очаква в засада. Сред падналите под кървавия му ятаган са близо 200 невинни дечица, загинали на крачка от жадуваното спасение.

Днес за тези ужасяващи събития ни напомня местността ,,Илиева нива“, където е изграден малък мемориален комплекс, в който има паметник – костница ,,Тракийски пантеон“ в памет на децата, паднали в жертва на желанието за завръщане в пределите на Родината и неполучили шанс за живот. А параклисът ,,Света Петка Българска“, пазителка на Тракия е изграден в памет на всички загинали тракийски българи и неуспели да стигнат до заветните предели. Третият възпоменателен обект в комплекса е тракийска чешма, чиято жива вода символизира живата връзка с останалите далеч родни места. Водата, минаваща оттук тече и там. Символ на безсмъртието на един миролюбив и трудолюбив народ българи – тракийци. Всяка година в първата събота на месец юни се провежда Национален младежки тракийски събор ,,Ден на тракийското дете“. Местността ,,Илиева нива“ става сцена на културни изяви на потомците на тракийските българи и техните деца от цялата страна. Така се почита паметта на загиналите и се поддържа жив споменът за тях и злочестата им съдба. Борбеният и родолюбив дух на тракийците живее в потомците на загиналите и оцелелите.

Макар и достигнали до родината, животът им не е бил никак лек. Пръснати из цялата страна, те са далеч от родния си дом. И най-добре от всички знаят, че след загубата на най-близките, за човека няма нищо по-лошо и страшно от това да си емигрант. Да си принуден да изоставиш всичко, което имаш. Бащиното огнище и плодородната земя, осигуряваща прехраната ти и която си обработвал с тежък труд и много любов. Да живееш само със спомена за тях, знаейки, че си ги загубил безвъзвратно. Съдбата на емигранта е тежка и жестока, но съдбата на нашите тракийци е още по-болезнена, защото те са емигранти в собствената си страна. Били са чужди в своята държава. Разбира се дори хората са им подали ръка, но са минали години преди да съумеят да изградят свой дом отново. Живели са в мизерия и недоимък, докато си стъпят на краката. Но не се предали, не склонили глава пред трудностите, а се борили със зъби и нокти и са продължили напред. Макар и чужди сред свои, любовта към отечеството и силната воля за живот са ги крепили. Тази своя борбеност и непреклонност те са предали на своите деца, а те на своите и така до днес и во веки веков докато свят светува.

Българите-тракийци, прокудени от родната земя и бащин дом не са забравени и никога няма да бъдат. Кръвта им тече във вените на техните потомци, а смелостта и родолюбието им са в сърцата на всички ни. Така те са живи и са сред нас. В сърцата, в ежедневната борба за оцеляване, в мечтите за по-добро и светло бъдеще. Както казах не се забравя туй що е живо.

На сн. Анатоли Апостолов