Посланията на учениците от 6 „г“ клас на 88 СУ „Димитър Попниколов”, София и подаръка им за Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни”

От малки деца в училище учим, че за да има бъдеще един народ, той трябва да знае своята история, да пази паметта на предците си, да следва заветите им. Тази история обаче не е само в учебниците, тя е в разказите на учителите, в приказките на нашите баби и дядовци, в съветите на родителите ни, разбира се, в книгите. Книгите, които искат да ни говорят, ако сме готови да ги слушаме.

Във времето на електронните технологии, на онлайн обучението, книгите често надничат зад екраните на електронните четци и компютрите, и пак говорят, но някак глухо... А има едни стари, пожълтели, миришещи на вехто книги, чиито страници често се разпадат, дошли до нас от онова далечно време. Самите те са история, преживяна или просто разказана.

Тези книги събуждат любопитството ни. Предизвикват ни да ги подържим в ръцете си, да ги разлистваме, да разберем какво разказват, да научим кой ги е написал и какво послание ни е оставил.

Тези стари книги говорят по друг начин, докосват сетивата ни и оживяват историята. Те пазят паметта, от която се нуждаем, за да имаме бъдеще. 

И днес ние се докосваме до една такава скъпоценна книга – „Одринска Тракия” (изд.1919 г.) с автор Димитър Попниколов, която имаме удоволствието да дарим на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни”.

Иванина Койчева

6г клас