Тези трагични събития са бели петна в учебниците по история, от СТДБ настояват да се изучават поне в часа на класния.

"Двеста български деца-
мънички, безпомощни едва родени
подложени на сеч от варварска ръка
от дивото башибозушко племе!
Двеста български деца,
двеста бъдещи бащи и майки-
избити тайно от очите на света
без кръст и гроб и имена незнайни.

Двеста български деца!
Незапомнена тракийска жътва -
натръшкани в полето на смъртта
ръкойки мънички...в пръстта затъпкани!

Защо? Каква бе питам тяхната вина?
Кажи ми ти, потънала във прах историйо!
Те имаха си само свои имена,
а и тях не можеха да изговорят!..

Поклон пред паметта ви, малки бежанци
виновни за това, че сте родени,
останали и във смъртта си със отворени очи - поклон пред паметта ви, българчета мили!"

Разтърсващото изпълнение на актрисата Светла Рудева по стихове на тракийската поетеса Елена Великова разплака пристигналите от цялата страна за традиционното поклонение пред пантеона-костница в Маджарово. Стотици потомци на тракийски бежанци се стекоха в събота на националното тракийско поклонение по повод 98 години от разорението на българите, принудени насилствено да напуснат родните места в Беломорска и Одринска Тракия през 1913 година.

Панихида за загиналите отслужиха архиерейският наместник в Свиленград отец Константин Димитров и свиленградският свещеник отец Георгий Крясков. Венци и цветя бяха поднесени пред пантеона-костница и пред паметниците на войводите Димитър Маджаров, Руси Славов и Капитан Петко войвода.
В часовете на класния съвсем скоро ще започне да се изучава историята на тракийци. Сега това са бели петна в учебниците по история, съобщи в словото си председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов. Председатели и представители на тракийските дружества от цялата страна, зам.- областният управител на Хасково Николай Нанев, партийни лидери и кандидат-кметове от региона сведоха глава в Деня на тракийската памет пред пантеона-костница. 
Той е изграден на мястото, където на 4 октомври 1913 г. са зверски избити от турския башибозук над 1800 българи, предимно жени, деца и старци, прогонени от родните им места в Беломорска Тракия. Малката река е задръстена от трупове и дни наред тече кървава. Войводите Димитър Маджаров и Руси Славов със своите чети самоотвержено защитават бягащото население и спасяват от явна гибел над 20 хиляди бежанци, превеждайки ги на българския бряг на река Арда.

Акад. Любомир Милетич, свидетел на трагичните събития, пише в 1918 г. за погрома и го сравнява с Батак. Но Батак, пише той, е само едно село, а само в Западна Тракия са извършени масови кланета в цели 17 села. Особено потресаващи са жестокостите край Маджарово.

По инициатива на местните тракийски дружества през 1928 г. за първи път се организира поклонение на лобното място, превърнало се в традиция и до днес, и започва издирването на останки от загиналите, събрани в общ гроб. По-късно през 1948 г. е построен пантеонът, където са преместени намерените кости. На откриването му е присъствал лично войводата Димитър Маджаров, който връща назад колелото на историята и разказва спомените си на очевидец и пряк участник в трагичните събития от 1913 г. Впоследствие е изграден паметникът-символ "Тракия без граници", а през 1995 г. и параклисът "Св. Петка Българска".

/Хасковска Марица, Радост ГИНЕВА