С дълбоко прискърбие съобщаваме, че почина проф. Делчо Порязов, чието име е знаково в Съюза на тракийските дружества в България.

Проф. Порязов е роден през 1932 г. в с. Горно поле, Хасковско. Потомък е на бежанци от Беломорска Тракия. Средното си образование получава в гр. Харманли. Две години учителства в родния си край, а през есента на 1952 г. се записва да следва  във Висшия финансово стопански институт (ВФСИ) в гр. Свищов, днес Стопанска академия „Д. А. Ценов”.

През 1957 г. завършва с пълно отличие и златен медал специалността „Финанси и кредит“. През с. г. е избран за асистент във ВФСИ, а през 1971 г., само на 38 години, става професор. Специализира финанси в Сорбоната - Париж и във Финансовата академия в Москва.

Името на проф. Д. Порязов е емблематично в развитието на българското висше икономическо образование.  През 1968-1974 г. той е ръководител на катедра „Финанси и кредит“,  в периода 1966-1969 г. е избран за декан на Финансовия факултет, от февруари 1969 до ноември 1972 е заместник-ректор, а от ноември 1972 до м. януари 1975 г. е ректор на ВФСИ в гр. Свищов. Автор е на десетки монографии, студии, статии, доклади, рецензии и учебници в областта на бюджета, кредита, парите, националния доход и банковото дело. Научните му постижения намират практическа реализация в управлението на икономиката. През 1984 г. е назначен за заместник-министър на финансите и успоредно с това преподава във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, сега УНСС. Хонорарите, получени от преподавателска дейност проф. Порязов дарява на ВФСИ „Д. А. Ценов“ в Свищов за изграждане на специализиран кабинет по финансово и банково дело.

От началото на 1989 г. проф. Порязов е назначен за вицепрезидент на Международната банка за икономическо сътрудничество в Москва.

Проф. д-р Делчо Порязов активно участва и в живота на българската научна общност. Той е дългогодишен член на Съюза на учените в България, а от 2004 г. до 2013 г. е председател на Управителния съвет на икономистите в България. С цялостната си дейност проф. Порязов оставя трайна следа в българската наука. Заслугите му като учен, преподавател и общественик и родолюбец са високо ценени, а доказателство за това са присъдените му държавни награди: „Заслужил деятел на науката”, ордените „Св. Св. Кирил и Методий”, „Червено знаме на труда”, „Народна република България”. Той е носител и на най-високия орден на Република България „Стара планина” - първа степен. Удостоен  е със званието „Почетен гражданин на град Свищов”.

Заслужава си да припомним един малък, но изключително важен  щрих от биографията на човека Делчо Порязов. В края на 2002 г. в един столичен вестник се появи гневно писмо до премиера и до министъра на образованието, в което проф. Порязов се обяви против  предвиденото закриване  на училището в родопското село Припек. В знак на съпричастност и несъгласие с безумията на бюрократите, той дарява на село Припек 15 хиляди лева собствени средства за заплати и осигуровки на съкратените учители. Дали от неудобство или поради други причини, „реформаторите“ не закриват училището.

По повод на  случая „Припек“ проф. Порязов смята, че „на бюджета” не бива да се гледа от началническа камбанария. Като доказан финансист той твърди, че държавният бюджет е конструкция, която трябва да се съставя само след като се знаят потребностите и възможностите на всяка община в страната.

Професор Порязов остави трайна следа  в Съюза на тракийските дружества в България. Като член на Върховния комитет на Съюза, той работеше неуморно за тракийската кауза.

С негови лични средства е построен и параклис в родното му село Горно поле, Хасковско. Изявите му на дарител записват името му сред имената на онези  родолюбци, които са оставили диря в родната история чрез възвисяването на човешкия дух над меркантилното.

В защита на идентичността си като всеки тракиец, проф. Порязов има потребност да съхрани миналото на тракийските българи, тяхната история, традиции и културно наследство. Това е една от причините, поради която той ревностно защитава тракийската кауза. Неговата голяма болка е разпокъсана Тракия между България,  Гърция и Турция и геноцидът над тракийските българи, на който посвещава своята книга с идентично заглавие: „Погромът над тракийските българи през 1913 г“. В нея той пише, че преднамереното, планомерно и масово изтребление на тракийските българи представлява геноцид, който е извършен от Османската империя две години преди арменския.

През 2019 г. ЦР на СТДБ награди с юбилеен медал „175 години от рождението на Капитан Петко войвода“ проф. Делчо Порязов за заслугите му към тракийската кауза. Той беше безпределно верен към  идеалите на нашите предци  и остава пример за всички тракийци  как със силен дух и горещо сърце трябва да пазим историческата памет и да бъдем родолюбци.

Загубата е голяма, защото неговата дейност беше посветена на Отечеството.

Ръководството на СТДБ поднася своите съболезнования на близките и скърби за загубата на един достоен тракиец.

Поклон пред светлата му памет!