Днес се навършват 170 години от рождението на Иван Вазов.

Патриархът на българската литература е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на заможния търговец Минчо Вазов. Брат е на генералите от българската армия Георги и Владимир Вазови, на общественика и политик Борис Вазов и на доктор Кирил Вазов.

В семейството цари атмосфера на ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература.

През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват  важна роля за литературното му развитие. Вазов усърдно изучава френски език, увлича се от творчеството на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин.

Майка му Събка подкрепя литературните увлечения на сина си, но амбициите на бащата са да направи от него търговец.  С тази цел през 1870 година Вазов е  изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението Вазов отива в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете, запознава се с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги“. Животът сред българските емигранти и срещите с Ботев оказват сериозно въздействие върху Вазов, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело. Работи като учител в Свиленград, за кратко работи и като преводач.

От октомври 1880 година Вазов живее в Пловдив, който по това време е столица на Източна Румелия. Там се проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя и активно изразява своята гражданска позиция.

От 1886 до 1889 г. Вазов е в Одеса, където пише класическото произведение „Под игото“.

През 1889 се установява в София, където живее и твори до смъртта си на 22 септември 1921 г.

Писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН, почетен доктор на филологическите науки, той остава завинаги  в историята и в народната памет с творбите си ,,Под игото“, ,,Дядо Йоцо гледа“, ,,Българският език“, ,,Епопея на забравените“, стихотворенията „Аз съм българче“ и „Молитва“,  с многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести и др. По време на Балканските войни създава патриотични песни, с които възпява героизма на българския войник.

От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов.

Във всички свои творби Вазов е свидетел, но и съдник на епохата, в която живее. Той ни завеща творчество, чиито теми са актуални и днес. Доказателство за това са дори само отделни цитати  от шедьовъра на българската класика -  „Под игото“:

„Страхът… е най-висшата и безобразна форма на егоизма“.

„ …никаква българска свобода не съществува. - Не съществува, но ще я сдобием, приятелю мой. - Как ще я сдобием? - Като пием – отзова се някой иронически. Не, като се бием!“

„…България заслужава да се потрудим за нея“.

Като министър на образованието Вазов написва актуалната и днес елегия „Елате ни вижте!“, в която са представени образите на народа и на управляващите. Силата на творбата е в социалния протест и в отправения призив към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа и да се откажат от благата си. „Гоени” от народа, „велможите”  едва ли ще усетят угризение към мизерстващия, оскотял и духовно деградирал от сиромашия народ.

През целия си живот Вазов защитава своето разбиране за високата обществена мисия на литературата. По въпроса виж подр. статията на Иван Гранитски - член на ВК на СТДБ, публикувана на сайта в рубриката АКТУАЛНО - В МЕДИИТЕ.

Животът, делото и творчеството на патриарха на българската литература са вдъхновявали тракийци в техните борби за справедливост. Днес техните потомци, обединени в Съюз на тракийските дружества в България ще засвидетелстват своето признание към Вазов и  ще положат цветя пред неговите паметници.