д-р Ваня Иванова

През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. На този ден  Българската православна църква почита паметта на Светите братя Кирил и Методий, които са  канонизирани за светци и са едни от светите Седмочисленици. Двамата братя са сред най-важните светци на Източната православна църква. Методий, със светско име Михаил и Кирил, със светско име Константин, произхождат от Солун, който по онова време е вторият по големина град във Византийската империя.

Константин отрано показва удивителни способности и наклонности към философията и поезията, заради което през 843 г. е изпратен от чичо си да учи в прочутата Магнаурска школа, в която получават образованието си синовете на византийската аристокрация. За Методий чичото съдейства да му бъде поверен държавен пост. Той е назначен за управител на административна област, населена предимно със славяни, недалеч от Солун. След десет години заминава за манастира Полихрон в планината Олимп, където отначало е приет за монах, а след това става негов игумен.

През 855 г. Константин-Кирил с помощта на брат си Методий създават в манастира Полихрон азбуката, наречена глаголица, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават много добре от майка си. Тя е окончателно завършена през 862-863 г. и им служи за покръстването на славяните по поречието на река Брегалница.

През 863 г. императорът изпраща с мисия двамата братя във Великоморавия. Те отиват там по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде църква и богослужение, чрез които да се противопостави на католическата експанзия на немските свещеници. По време на мисията двамата братя превеждат богословските книги на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия. Въпреки трудностите те превеждат Евангелието, Златоустовата литургия, Служебника, съставен от молитви и четива за различните църковни служби, части от Псалтира и Требника.

Кирил и Методий остават във Великоморавия около три години и половина. През 867 г. поради възникналите конфликти с немското духовенство отиват в Рим, за да защитят делото си пред папата.

На път за Вечния град двамата братя минават през Венеция. Там се провежда църковен събор, на който се поставя въпросът за разпространението на славянската писменост в Европа. Немските католически духовници, които поддържат триезичната догма, влизат в диспут с Кирил по въпроса за славянските книги, с надеждата да се забрани тяхното разпространение. Те го питат: „Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги за славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога; еврейският, гръцкият и латинският“.

Той отговаря на опонентите си с думите: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли за всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“

С цитати от апостолските книги и от псалтира Константин доказва, че Бог не е пожелал да го славят само на три езика, и защитава правото на славяните да пишат и да  имат богослужение на родния си език. Блестящата полемика на Кирил принуждава папа Адриан II да признае славянския език за богослужебен. Той освещава преведените от двата братя книги, по негово разпореждане  католическите епископи Формоза и Гаудерих посвещават учениците на Кирил и Методий и отслужват литургия на славянски език.

Докато в Западна Европа властва триезичната догма и се говори и пише само на латински, двамата братя превеждат богослужебните книги  на говоримия народен български език.

Константин-Кирил Философ се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г. Погребан е в криптата на базиликата „Сан Клементе“ („Св. Климент“). Методий се завръща във Велеград, столицата на Великоморавия. Там е избран за архиепископ и глава на местната църква. Като такъв той продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни. В продължение на години той се бори с враждебността на немското католическо духовенство. По донос му е устроен позорен съдебен процес, който го осъжда на затвор. В тъмницата се разболява и след като излиза на свобода, умира на 6 април 885 г. Погребан е във Велеград.

Неговите ученици Наум, Климент, Константин, Ангеларий, Сава и Горазд успяват да се спасят от преследванията на немското духовенство и след като са прогонени от Великоморавия, намират радушен прием в България на княз Борис I (852-889). По това време далновидният български владетел след умело лавиране между Рим и Константинопол, приема християнството от Константинопол, но не за да се подчини на тамошната патриаршия, а с цел извоюване на правото на самостоятелна българска църква. През 864-865 г. българският народ приема християнството като официална религия, което определя културно-историческото му развитие и до днес.

Княз Борис I налага християнството като официална религия, но осъзнава, че проповедите на чуждите духовници се извършват на неразбираем език за българи и славяни. Българският владетел се стреми посланията на новата религия да достигнат до всички покръстени, затова създадената славянска писменост намира благодатна почва в българската държава, която изпитва остра нужда от славянско богослужение. За да бъдат подготвени български книжовници княз Борис I изпраща много млади българи и сина си Симеон  да се учат в Константинопол. През 886 г. той приема в столицата Плиска изгонените от Великоморавия ученици на светите братя Кирил и Методий. С тях изработва план за широка просветна и книжовна дейност и са създадени две книжовни школи - в столицата Плиска и в югозападните български земи с център Охрид. В тях българи се обучават на четмо и писмо, а обучението се води от проповедниците на народен език

По-късно Климент Охридски създава кирилицата - азбука, кръстена на Константин-Кирил Философ. Тя се оказва по-практична от глаголицата и постепенно я измества. На нея днес разговарят повече от 300 милиона славяни.

Възникването на славянската писменост бележи огромна промяна не само в историческия живот на славяните, но и на цялата европейска цивилизация. От българските земи кирилицата разнася християнството надалеч - до Киевска Рус, а оттам до  Москва и из цяла днешна Русия.

Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности на европейското Средновековие. Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука е фундаментално постижение. Съвсем основателно известният изследовател проф. Людмил Георгиев акцентира на това, че „българската общност е историческият субект на кирилицата и православието.“  Чрез тях тя е направила своя цивилизационен избор.

Дълбок поклон пред делото светите братя и техните ученици, чиято апостолска мисия даде на славянските народи светлината на словото чрез писменост на роден език!