Българският и арменският народ имат почти идентична трагична съдба, тъй като и двата народа са подложени от един същ поробител на геноцид, продължил векове.

На днешната дата, преди 106 години, на  24 април 1915 година в Истанбул арменски интелектуалци, учители, лекари и политически деятели са арестувани и екзекутирани. По този начин започват нечуваните кланета над повече от  милион и половина арменци, които са в границите на Османската империя.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от САЩ, от ООН, от около 30 страни по света и от общността на учените историци.

На 24 април 2015 г., Народното събрание на Република България прие декларация, с която изобрети нов термин - „масово изтребление“, а не геноцид над арменците в Османската империя в периода 1915 - 1922 г. Българският парламент не  се съобрази с това, че в няколко международни конвенции на ООН е записан „геноцида“ над арменците.

Много арменци са намерили убежище на наша територия и техните потомци, които днес живеят в страната, приемат България като своя родина.

Геноцидът над тракийци през 1913 г. и този над  арменците през 1915 г., са сходни. Тракийските българи са солидарни и почитат геноцида над арменците. Време е и българските депутати да започнат да се отнасят отговорно към темата и да признаят както геноцида над арменците, така и този над тракийци.

Трагедията на тракийци е написана с кървави букви, които трудно подреждат думи, за да опишат болката, мъката и скръбта, белязали живота им. Верни на девиза на своите предци, тракийските българи не отмъщават, но и не забравят, и продължават да чакат справедливост за първия геноцид през XX в Европа, осъществен над техните деди.

Поклон пред жертвите на арменския и тракийския геноцид!