Автор: СТОЯ ЯНЧЕВА, председател на секция „Тракийска памет“ при сдружение „ПК - Пристанище Бургас“

Село Ясна поляна (Алан Кайряк) е сред селищата взели най-дейно участие в подготовката и провеждането  на Илинденско - Преображенското въстание в Странджа и Източна Тракия. Близостта на селото  до тогавашната българо- турска граница дава възможност то да играе ролята на  главен пропускателен пункт за  нелегалното преминаване  на революционните дейци и пренасяне на  оръжие по онова време.

За пунктов началник на Алан Кайряк тогава е определен представителят на местното Македоно- Одринско дружество и тогавашен кмет на селото Стамо Грудов, превърнал къщата си в място  за складиране на  оръжие - комитска казарма.За него тогавашният учител в селото Никола Венетов казва: „ Къщата на Стамо бе отворена  за всекиго по всяко време“. Тук се обучават четите и от тук се пренася оръжието за поробена Тракия по време на въстанието . От тук потеглят първата и втората чета на Георги Кондолов и четата на войводата Кръстю Българията  за Странджанското Оборище -  Петрова нива, с която пътуват и делегатите на Конгреса. 

Алан Кайряк се превръща  и в един от най- важните  свързочни възли  по време на подготовката и провеждането  на Илинденско – Преображенското въстание.През него минават съобщенията  за дейността на революционните  организации в Турция и отговорите от България. В селото често отсядат дейци на революционното движение в Одринско. Поетапно Алан Кайряк се превръща не само в пункт за изпращането на четници в Турция, но и пункт за посрещането  на хиляди бежанци.Селото има важно значение и след разгрома на въстанието.

Тогава, когато населението е подложено на насилия, масови убийства и опожаряване на цели български села, колоните от бежанци се отправят към българската граница. Войводите и четниците  поемат охраната им. Една от колоните с бежанци  се охранява от четата на Георги Кондолов, с войвода след неговата смърт Михаил Даев и секретар младият едва навършил 20 години Паскал Иванов.

 На 2 септември  колоната преминава през границата, слиза в долината на Зеленковска река край Алан Кайряк, където се слива с друг поток от бежанци и се установява на бивак.

Тук, в лъките на Зеленковска река край Алан Кайряк на 2 септември 1903 година  рано сутринта младият секретар от четата на Георги Кондолов  загива при нелепи обстоятелства. Скръбта на четниците и бежанците  е голяма, отнасят го на пладнище  близо до селото, край пътя до аязмото на свято място , каквото заслужава борецът за свобода.

И днес, на тази дата групи тракийци  идват тук под сенките на странджанската гора, в лъките на Зеленковска  река, до гроба на комитата, за да сведат чела през подвига на героите.