На 9 ноември 2019 г. наследници на тракийски бежанци от Беломорска Тракия посетихме земите, в които са живели нашите предци.

След като минахме през градовете Кавала и Драма, пристигнахме в село Скрижево. Добре поддържаното красиво село ни посрещна с топли слънчеви лъчи. Отправихме се към кръчмата, където ми направи впечатление, че никой не разбира български, въпреки, че навремето селото е било населено предимно с българи. Така опитите ми да разбера нещо повече за Скрижево се оказаха неуспешни.

Един случаен минувач, дочул разговора между мен и останалите, се отправи към нас. Нещото, което го накарало да го направи е, че до слуха му достига една позната думичка - старото име на селото. С помощта на екскурзовода на групата, която доста добре владее гръцки, разбрах, че той е от същото село. Разказа ми, че тук са живели и неговите родители и от дума на дума установихме, че сме от един и същ род. И двамата много се въодушевихме от тази случайна среща и той реши да ми покаже единствената непроменена сграда - черквата. Показа ми и известната от далечното време чешма, запазена и до днес, както и други стари къщи. Каза ми също, че в селото живеят още две семейства на скрижовски потомци.

Вървейки по пътищата на Скрижево, като оживели от разказите на баба ми, видях да скитат уморени и гладни моите родственици. Видях и нея как бяга с пеленаче в цедилка, а другите две по-големи деца, дърпайки за ръце, заедно с набързо събран багаж. Отпред, водейки стадо овце, върви дядо. Всички заедно носят голям вързоп, пълен с надежда и желание час по-скоро да стигнат границата и да се прехвърлят на сигурно място - в пределите на майка България.

Минахме също през с. Алистрат и Драма. След настаняване в хотел в Кавала имахме другарска вечеря в таверна с типични морски деликатеси. Прекарахме вечерта чудесно, а на следващият ден посетихме Аквадукта, крепостта Акрополис и други забележителности. В същия ден отидохме и до с .Куманич, село населено навремето само с българи. Голямо, добре подредено село, където са запазени макар и полуразрушени, изоставените на произвола на съдбата къщи от времето на нашите деди.

Трагично, незабравимо и вълнуващо - такова е чувството на наследниците на тракийските бежанци, посетили родните места на дедите си. Спомена за родния дом, родното място и загиналите близки, ние ще пазим дълго в сърцата си.

Поклон пред дедите ни, прокудени и изоставили родните си места, за да живеят на българска територия и да съхранят българската си идентичност.
Благодарим за подкрепата на ръководството на община Любимец в лицето на кмета инж. Анастас Анастасов, че ни предостави възможността да посетим тези мили за нас места.

Автор: Дияна Атанасова

Сн. Н.Белчева