Автор: Посланик Георги Димитров, член на Централното ръководство на СТДБ

„Шампанското е коварно питие. След втората чаша внезапно се оказваш пред трета бутилка. В мозъка ти пукат мехурчета. Фантазията ти работи като прахосмукачка. Всмуква целия околен боклук, а ти имаш чувството, че ядеш орхидеи“.
Из: „Аутопсия на една любов“. Виктор Пасков
 

Повече от 25 години сме в ситуацията, така колоритно обрисувана от Виктор Пасков. Наливаме се с ужким изискани питиета, неусетно се опиваме, после страдаме. Сами сме си го причинили, но го разбираме късно. А някои даже не схващат какво се е случило.

Историята на демократичния преход у нас спокойно може да се изследва като история на разкола. Разкол в Българската православна църква, разкол в БАН, разкол в писателския съюз, разкол в еврейската общност, разкол в левицата, разкол в десницата, разкол в ЦСКА... История ли казах? Не, това е аутопсия. Точно по Пасков. Защото резултатът от всички тези разколи е летален – дезинтеграция на обществото, политическа конфронтация, разпад на държавността, разгул на бездуховността, растяща бедност и несигурност, демографски срив.

От известно време разколническата зараза обхвана и стоящата доскоро солидно и авторитено организация на тракийците в България, преминала през  много битки и сътресения през 120-годишната си история, изправяла се срещу могъщата Османска империя, дала безброй свидни жертви, но дарила България с хиляди страници историческа слава. Изглеждаше като че ли Съюзът на тракийските дружества в България, възстановен през 1990 г. от Костадин Карамитрев и негови патриотични съмишленици, ще устои на силите на противопоставянето, на разделението и разцеплението, понеже е изграден върху здрава национална опора, неподвластна на  конюнктурни страсти и амбиции. Оказа се, че не е съвсем така, че тракийското движение е приютило и лица, които са чакали момента да го яхнат с подбуди и стремления далеч от патриотичните. От пасивна съпротива, през открито противопоставяне, до брутално отцепничество измина своя път една малка групичка самоповярвали си лица, чиито имена ще спестя от уважение към чувствата на мнозинството истински тракийци. Отпор на действията на шепата морални самоубийци, които искат да завлекат със себе си и други в пропастта на безчестието и позора, трябва обаче да бъде даден задължително.

Без да навлизам във всички детайли, истината е, че критиките срещу централното ръководство на СТДБ, членове на което между впрочем бяха доскоро самите разколници, са само претекст и параван, с които да се прикрие истинската цел на атаката. Затова трябва да се свали маската, за да лъсне истинското лице на рушителите на общото дело. „Отнемете от тях народа, пресечете болестта, тоест развращението на народа, и от тях няма да остане нищо.“ (Свт. Иоанн Златоуст, Толкование на Послание к ефесянам, Беседа 11.Превод: свещ. Божидар Главев)

Сред всичките, едно от друго по-нелепи обвинения на разколниците срещу Централното ръководство, особено впечатляващи са твърденията за авторитарен стил на управление и финансова безотчетност. Подобни хора обикновено проектират върху другите собствените си пороци и в случая регионалните „лидери“ обвиняват председателя на СТДБ в нещо, което приляга във висша степен на тях самите. Всеизвестно е, че именно те  държат колегите си на изключително „къс повод” като не се колебаят да изолират и дори изключват онези, които неса съгласни да играят по свирката им или просто мислят иначе. Именно те се стремят да се обградят със свои хора или просто с послушковци.

Знаем какво се случи в тракийското дружество „Екзарх Антим  I“ в Бургас, където повече от 200 души, включително бившият председател на дружеството, бяха изключени, без да им бъде обяснено защо, а реалната членска маса на дружеството в момента така и не се знае каква е. Неизвестно е също основанието, на което членове на ръководството на дружеството не са били поканени на делегатското събрание, на което е прокарано решението за напускане на СТДБ.Знае се обаче, че част от обсъжданията, особено онези становища, които обявяват несъгласие с мнението на председателя, не са протоколирани. Знае се също, че през последните две години, средства от бюджета се харчат без да се дава обяснение,че в дружеството няма никаква финансова дисциплина.  Бургаски тракийци споделят, че за нуждите на председателя е закупен с пари на дружеството нов автомобил и назначен личен шофьор - нещо което никой досега в историята на Съюза не си е позволявал. Войводата от Петрова нива, моят прадядо Стоян Камилски изкарваше прехраната си с помощта на конска каруца. Ако можеше да се надигне от гроба си, дали пък не би изпратила „сгляда“ с днешните механизирани „вождове“ хора от смъртните дружини, на които е бил инструктор? Чудя се и как би се почувствал свако ми Янко Христозов, ако беше доживял да види кино „Тракия“ в Бургас, на което е бил директор, превърнато в казино!

Сред отличителните белези на днешните разколници са и стриктният информационен контрол, с който държат в подчинение дружествата, които са узурпирали, както и дезинформацията, която се излива навън и трови душите на местната общественост. Бургаски тракийци с тревога питат верни ли са слуховете, които се разпространяват от местните разколници, че все повече дружества в страната се дистанцират от Централното ръководство и Съюзът едва ли не е пред разпад. Едва ли има нещо по-далеч от истината. Напротив, много честни тракийци вече търсят път към самоорганизиране, създаване на нови дружества или включване в дейността на други структури, лоялни към СТДБ.

Успоредно с помията, която се излива от месеци срещу Централното ръководство и неговия председател, регионалните „тракийски първенци“ решиха да свикат, по един и същи сценарий, съзаклятнически сбирки с предварително селектиран състав, които те обявиха за общи събрания на дружествата. Идентичен с бургаския е и начинът на действие на кърджалийските, пловдивските и варненските тракийски „водачи“: приемане на решения, които пряко нарушават устава на СТДБ; манипулативни медийни изяви, водещи до напрежение сред тракийци; погазване на принципа на равнопоставеност между  членовете на СТДБ; извършване на действия, водещи до разцепление и открито прокламиране на идеята за напускане на СТДБ; нарушения на финансовата дисциплина и злоупотреба с обществени имоти; създаване на погрешно впечатление у гражданите за характера на организацията; и др.
 

Впрочем, досегашните, като че извадени изпод индиго, действия на разколниците, правят идеята им прозрачна – да отмъкнат към себе си максимален брой наивници и когато в един момент преценят, че се е събрала достатъчно критична маса техни симпатизанти, да свикат обща разколническа сбирка, където да се изрази отношение към Съюза в духа на познатите вече формулировки и се обяви създаването на нова   „национална“ тракийска организация. Също като по времето на  Пименово-Инокентиевия алтернативен синод. Нищо ново под слънцето. Само че не е лошо да си спомним също как завърши цялата тази авантюра, донесла толкова беди на БПЦ и цялото българско общество.

А какви точно са целите на разколниците се вижда ясно. Първо, чрез систематично злепоставяне на ръководството на СТДБ, да се подрони неговия авторитет и се разколебае единството на Съюза. Второ, собственото падение да се поднесе по героичен начин чрез разработване на идентична псевдоаргументация на рушенето. Трето, което е и крайната цел, да се разбие тракийското движение, а тракийската кауза се замени с груба експлоатация на героически имена и символи, на трагични дати и събития и, основно, на обществено значимите тракийски имоти и други активи – всичко това, с катастрофален обществен и политически анти-ефект, неизбежно предизвикващ въпроса: „В чия полза?“.

И наистина, кой има интерес да бъде разбита най-мощната и вероятно единствена общонационална патриотична неправителствена организация? Кой се страхува от запазване и пренасяне през годините и поколенията на родовата памет, вселенската култура и национална идентичност на българите? На кого пречи споменът за героите от Илинденско-Преображенското въстание и за подвига на воините, загинали край Одрин? На кого е „трън в петата“ последователното отстояване на правата на наследниците на брутално изселените от родните места тракийски българи? На кого не се нрави „разорението“ на тракийци (по Милетич) да бъде наречено със съвременното „геноцид“ (по Конвенцията на ООН). Кой се дразни от решителната реакция срещу всеки опит отвътре или отвън да се посегне по какъвто и да е начин върху българщината? Кой иска да заглуши критиците на неоосманистката политика и да притъпи противодействието срещу ислямизацията на страната? Кой, в крайна сметка, се стреми ако не да заличи тотално тракийската организация, то поне да я опитоми политически и да я превърне в културно-просветно дружество от екскурзионно-банкетен тип,  със съмнително финансиране на принципа „куче влачи, диря няма“ или по-скоро „който плаща, той поръчва музиката“? И като се огледаме в случващото се у нас и около нас, отговорите започват да изглеждат не толкова трудни.

Маските паднаха, дойде краят на една дълго продължила мимикрия и вече стана ясно кой е тракиец по душа и убеждение и кой е превърнал  това  гордо призвание в доходоносно занимание или властови трамплин. Няма добри и лоши тракийци, има тракийци и разколници. Добрата новина е, че от тракийците не се изискват нови подходи и практики, те  само трябва да останат същите. Защото разколниците с нищо не могат да ги изненадат – нито с въображение, нито с идеи, нито с поведение. Те са като всички други разколници, познати и в нашата, и в световната история. Краят им като правило е печален, а споменът за тях – омерзителен. Тяхната история завършва с появата им, превръща се още при раждането си в аутопсия. Аутопсия на разкола!