Никола Инджов - член на ВК на СТДБ и на Редколегията на в. "Тракия",  пред в. 24 часа

Политикът Ахмед Доган направи изявление, че Балканската война била етническо прочистване на територията на България от турско население. Досега в продължение на сто години никой български историк не е изразявал подобно заключение, както и никой български писател. Това най-малкото означава, че политикът Доган чете чужда история и се опитва да наложи чужди исторически тези, очевидно не научни. Не желая да споря с него, но думите му възкресяват и някои преживелици от моята лична съдба.

Защото не турското население е подложено на етническо прочистване, а българското, не турски села са унищожавани с огън и меч, а български. Съвременникът би трябвало да познава книгата на акад. Любомир Милетич "Разорението на тракийските българи". Аз съм един от разорените. Моят род е от с. Манастир, Гюмюрджинско, Беломорска Тракия. През есента на 1913 г. селото е опожарено, турският башибозук, подкрепен от офицери и войници от разбитата при Одрин войска на Шукри паша, убива десетгодишния ми вуйчо Георги Чанчеров, 14-годишния ми калеко Коста Сабрутев, двете ми баби, като на едната - Злата, името е изписано на скромния паметник в днешното село Аврен край Крумовград. Той е въздигнат в памет на 42 жени и деца от с. Манастир - пленени, влачени почти четири месеца из дивите гори, поругани и заклани в местността Мъгленик.

Тракия е кръстовищна земя на българи, гърци и турци, но само българите са прогонени от своите поселища, чифлици, ливади, гори, камиларски пътища, манастири, училища, пазари, съборни и панаирджийски местности и т.н. Това не означава нищо друго, освен че Тракия е обезбългарявана, че именно в Тракия е имало етническо прочистване. Съсипани са гюмюрджинските и дедеагачките български села.
Калайджидере (400 къщи); Сачанли (400 къщи); Чадърли (220 къщи); Кушланли (230 къщи); Хаджилар (200 къщи); Каваджик (50 къщи); Караагач (100 къщи); Каталар (106 къщи); Козлудере (85 къщи); Бунаркьой (30 къщи); Факиряка (15 къщи); Чобанкьой (400 къщи); Дуганхисар (400 къщи); Дервент (320 къщи); Еникьой (280 къщи); Балъкьой (220 къщи); Домуздере (200 къщи); Турбали (135 къщи); Окуф (125 къщи); Бадома (70 къщи); Чемерен (65 къщи). Също така българските махали в екзархистки и патриаршистки селища като Макри, Бейкьой, Урумжик, Лъджа, Аткьой, Беятли, Денизлер, Евренкьой, Кърсарджа, Лефеджилер, Ортаджи, Дерекьой, Софулар, Сусъгъри, Юсук, Шапчихане, Алуфенджилер, Аралъкбурну, Кърджаликебир, Карачифлик, Ортакчилар, Кючукиндере.

Следва геноцидът на левия бряг на Арда край днешния гр. Маджарово. Там е застигнат бежански керван и са избити над 2000 души, предимно жени и деца. И там е пролята кръв от моя род... Наоколо има десетки села с турско население. Никога никой българин не е посягал на хората и имотите им там. Нещо повече, точно в ония години се ражда знаменитата словесна емблема на тракийските бежанци "Не забравяйте, но не отмъщавайте!"
Обезбългаряването и разорението на Беломорска Тракия е продължение на трагичен период.

В резултат на насилствените гонения само след Руско-турската война от 1877 - 1878 г., балканските войни от 1912 - 1913 г. и Първата световна война повече от 1 милион българи са прокудени от родните си места. Ето една статистика:

• 600 000 - от Македония и Егейска Македония;
• 400 000 - от Беломорска и Одринска Тракия;
• 100 000 - от Добруджа, Влашко и Бесарабия;
• 50 000 - от Моравия и Западните покрайнини;
• 20 000 - от Банат.

От българското землище бяха отнети общо 127 752 кв. км, както следва: От Добруджа - 23 262 кв. км. От Тракия - 22 376 кв. км. От Моравия със Западните покрайнини - 21 594 кв. км. От Македония - 60 000 кв. км. И така България остана с половината от вековната си територия - 103 146 кв. км. Възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. увеличи държавната територия с 8000 кв. км. Това е, което имаме днес.

Какво всъщност ни бе отнето?

Отнета ни бе Средиземноморска България в лицето на Беломорска Тракия и Егейска Македония, двата големи острова Тасос и Самотраки. Това бе територията, на която се осъществяваха контактите ни със средиземноморския свят. Векове наред в посока Египет и други страни от Близкия изток се развива традиционната българска търговия (абаджийство, килимарство, медникарство) и се осъществяват богомолски пътувания до Божи гроб. В обратна посока това е Пътят на коприната, на кафето, на част от световната манифактура.

Отнета ни бе Вардарска Македония - неизтощим източник на българска народност, опора на българското православие в близост с атонските манастири, а чрез Охридската книжовна школа - средище на българската духовност.

Отнет ни бе класическият Онгъл, през който конниците на хан Аспарух преминаха, за да установят една от най-старите държави в Европа. Онгълът - достъп до делтата на Дунав и територия на почти пряк контакт с братските славянски народи на Украйна и Русия. Отнета ни бе непосредствената близост с града на градовете - Цариград, в който има неизчезващи следи от българската народност и история.

Обезбългаряването на България е всъщност обезбългаряване на Балканския полуостров. За нас XIX век завърши като век на бежанци, XX век започна и завърши като век на бежанци, двадесет и първият дойде обременен от бежански стълкновения покрай нашата земя и силен бежански отлив на българска кръв. Размириците, които предизвикват бежанството, не са само политически и не са само следствие на войни. Бежанец може да станеш и когато загубиш надежда и вяра в отечеството. Например ако сменят Кирило-Методиевата азбука с латиница. Ако преградят пътя към образованието с недостъпни такси. Ако зачертаят от историческото ти наследство имената на великите борци за социална справедливост. Ако те изоставят без защита на уличния произвол, на повседневната и повсеместната престъпност. Ако в края на краищата ти натрапват политици с антибългарско съзнание.

/ в. 24 часа, 10.11.2012