Относно: Препогребването на тленните останки на Фердинанд Сакскобургготски в България

Препогребването на тленните останки на Фердинанд Сакскобургготски в България предизвика противоречиви чувства сред тракийските българи, преживели една от най-страшните трагедии през 1913 г., свързана с избиването на хиляди беззащитни хора и прогонването им от Източна Тракия и Мала Азия, което е съпроводено със заграбването на тяхната собственост след престъпното безумие на монарха, издал заповед за започване на Междусъюзническата война, от която се възползва Турция. Академик Любомир Милетич в книгата си „Разорението на тракийските българи” записва, че трагедията на тракийци е съпоставима с клането в Батак. За извършените зверства съвременни изследователи използват термина „геноцид”.

Тежки са последиците за Тракия и от втората национална катастрофа, сполетяла България след Първата световна война, в която Фердинанд избира страната на Централните сили. По силата на Ньойския договор от 1919 г. Западна Тракия е предадена под управлението на Антантата. Като неразделна част от договора, по искане на Гърция е приложена и т.нар. Конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни страни, която впоследствие е използвана от гръцките управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. През юли 1923 г. с Лозанския договор Западна Тракия е дадена на Гърция, а Източна Тракия на Турция. Надеждите на българските бежанци, напуснали Тракия по време на войните и непосредствено след тях, че след оттеглянето на чуждите власти, ще могат да се завърнат по домовете си, не се сбъдват.

По силата на Ньойския диктат от българската държава са откъснати Западните покрайнини и Южна Добруджа. Страната ни е лишена от правото да притежава модерна армия. България е задължена да поеме издръжката на съглашенските окупационни войски и съглашенската комисия у нас, разходите по репатрирането на българските военнопленници, предаването на съседните държави (Югославия, Гърция и Румъния) на значително количество добитък и каменни въглища. Наложените репарационни плащания от 2,25 млрд. златни франка лягат като тежко бреме върху бедния български народ, принуден да плаща за безумията на Фердинанд. Втората национална катастрофа превръща България във второстепенна балканска държава, заредена с реваншизъм.

Сериозни изследователи и автори на мемоари са дали своята оценка за управлението на Фердинанд като пагубно за България, а политиката му по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е оценена като престъпна. Тези констатации са потвърдени и в мотивите на съда, разследващ причините и виновниците за националните катастрофи.  Затова надеждата на наследниците му, че препогребването на тленните останки на Фердинанд в България, ще послужи като обединителен фактор, са повече от абсурдни.

Като потомци на тракийски бежанци спазваме завета на своите деди: „Да не забравяме, но да не отмъщаваме.“ Затова уважаваме последната воля на Фердинанд да бъде погребан на българска земя. Но никога няма да забравим и да простим вината му за националните катастрофи, довели до хиляди човешки жертви и загуби на изконни български земи. Тази престъпна политика не заслужава реабилитация!

17 юни 2024 г.
гр. София