В резолюция, гласувана от управляващото мнозинство на германския Бундестаг на 14 юни във връзка с присъединяването на Северна Македония към ЕС се призовава България да не поставя никакви други изисквания към това присъединяване извън  промяната в конституцията на Северна Македония. В тази връзка ние искаме да заявим следното: Уважаеми господа, не става дума за „други изисквания“, а за официален договор за приятелство и сътрудничество между България и Северна Македония, подписан и от двете страни, с който Северна Македония се задължава да изпълнява съответни изисквания.

Съюзът на тракийските дружества в България е една от многото организации в България, която гледа на Северна Македония като на братска страна, която трябва да влезе в ЕС, но иска тя да се съобразява с това което официално вече е подписала в договор помежду ни. Ние имаме право да искаме това, защото СТДБ е представител на тракийските българи, прогонени от Одринска и Беломорска Тракия, които заедно с българите в днешна Северна Македония са една от двете основни български общности, заедно водили борба за независимост, защото са възприемали себе си като част от българската нация. През тази година честваме 120 години от Илинденско-Преображенското въстание, в което тракийски и македонски българи, обединени в обща Македоно-Одринска организация са се вдигнали заедно на борба срещу Османската империя, възприемайки себе си като част от една единна българска нация. Големият български учен акад. Любомир Милетич, на когото тази година честваме 160 години от рождението, е едновременно автор и борец за истината за станалото с тракийските българи и написва своята знаменита книга „Разорението на Тракийските българи през 1913 г.“, но едновременно води борба за освобождението на македонските българи, създава и е председател на Македонския научен институт в България. Затова и всичко, което става с македонските българи от края на ХIХ век насам, когато се създава Македоно-Одринската организация за съвместна борба за освобождение е засягало винаги и нас и ние никога не сме мълчали, когато от някъде са се опитвали да изопачават истината, както за тракийските, така и за македонските българи.

България от времето на Освобождението си от Османско робство, за което допринася и германския канцлер Бисмарк с настояванията си  пред руския император Александър II  да започне война с Турция за това освобождение, винаги е поддържала тесни връзки с Германия. Българският цар Борис II е известен с фразата си „Винаги с Германия и никога срещу Русия“. Хиляди българи от ХIХ век насам са завършили образованието си в Германия и пренесли знания и опит от там в България. Българите и днес чувстват Германия толкова близка, че в нея живеят и дават труда си, знанията си, професионализма си най-много български граждани извън страната ни – около 400 000 души. Германия днес е най-големият търговски партньор на България. Затова СТДБ винаги е разчитал и на подкрепата на германската държава за тракийските българи, които са преживяли първия геноцид в Европа през ХХ век. Но за съжаление, сега след резолюцията Германския Бундестаг, в която от страната ни се иска да се откаже от  идентичността на много големи българи, от своята история не можем да не реагираме.

Българи и македонци са били част от един народ и са възприемали себе си като част от един народ в продължение на столетия. Имали са една и съща история, големите български владетели, борци за освобождение на Македония, интелектуалци са възприемали себе си като българи. Поради геополитически обстоятелства, интересите на големите държави и множество войни през ХХ век обаче македонските българи остават извън територията на българската държава и за да не се опитват да се присъединяват към нея там са избити и насилени хиляди от тях, променени са учебниците по история, упорито се е действало по промяната на идентичността, за да накарат те да се чувстват различни и да се противопоставят на българите и българското, да гледат на българите като най-големия си враг. Поискайте да се отворят архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС и ще разберете това. В много отношения този процес протича като следствие от резултатите от Втората световна война. Известно е, че тогава част от Германия също е обособена в отделна държава в продължение на 45 години. Как биха се почувствали германските депутати, ако след това у германско население там бе формирана омраза, ненавист към вас, формирана алтернативна идентичност, променена изцяло историята, за да смятат, че не са германци? Как биха реагирали, ако реалните факти и личности в тяхната история се представят фалшиво в учебниците на съседните държави?

Точно това е станало в Северна Македония. Формирана е различна идентичност и пренаписана историята така, че България е представена като враг и към българите  там се отнасят като към евреите в хитлерова Германия – с гигантска ненавист, с непрекъснати нападения и опити за убийства, с разрушаване на техните културни клубове, с тотално изопачаване на историята.

Германските депутати призовават България да се въздържа да поставя допълнителни условия, освен признаването на българите в конституцията на Република Македония. Уважаеми германски депутати, ние не поставяме допълнителни условия. Всичко, което искаме е македонската държава да спазва подписания от самата нея договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Северна Македония. Да спазва собствения си договор, който германските депутати с тяхната резолюция изискват от нас да го нарушим и да се откажем от него.

Ние разбираме, че не можем да променим идентичността на хората в днешна Северна Македония, които разглеждат себе си като нещо различно от нас. Това вече е станало и ние признаваме правото на всеки северомакедонски гражданин, който желае това да се идентифицира като северно македонец, признаваме правото на северомакедонската държава на свой официален македонски език. Но защо северомакедонската държава не признава правото на своите граждани, които имат българско самосъзнание да имат своя идентичност и допуска и създава условия за изключително тежки репресии, насилие, език на омразата спрямо тях? В никакъв случай не приемаме и няма да приемем фалшификациите на българската история, представяща хора от нашата съвместна история, които по всички исторически документи са българи да са представяни като македонци. Няма да приемем фалшификацията на тази история в учебниците в Северна Македония и промиваването на мозъците на македонските деца с омраза към българите и България. Не можем да приемем постоянните насилия срещу онези граждани на Северна Македония, които смятат себе си за българи, да бъдат насилвани, пребивани, да бъдат нападнати и разрушавани техни помещения, осквернявани български паметници. Не бихме могли да имаме нормални отношения с държава, която се отнася така към българите и България.  А какво искат от нас гласувалите за резолюцията германски депутати много добре им отговаря не кой да е, а бившият премиер на Република Северна Македония Любчо Георгиевски: „За да бъдеш истински македонец, трябва 100 процента да мразиш българите“. Реално в това се състои днес македонската идентичност, защитавана в резолюцията на германските депутати.

Затова не приемаме опита на германския Бундестаг да се намесва в нашите отношения. Ние признаваме идентичността и езика на тези, които днес се смятат за македонци, но те трябва да признаят идентичността и езика на тези свои граждани, които днес се смятат за българи и на онези, които във всички документи, останали до днес от тях също са се смятали за такива. Не може да се очаква, че ние ще мълчим за фалшификацията на големи фигури сред македонските българи, които са живели, борили са се за освобождение и умрели, разглеждайки себе си като българи като Гоце Делчев, Яне Сандански, братя Миладинови и стотици други известни исторически личности и интелектуалци.

Поради всичко това, СТДБ, чиито членове от ХIХ век насам са водили съвместна борба за българската идентичност и за българското освобождение с организациите на македонските българи  днес честват 120 години от съвместното Илинденско-Преображенско въстание  и не могат да приемат исканията на германския Бундестаг да се откажем от историята си. Настояваме Германия, чиито лидери от времето на Бисмарк са гледали позитивно на българите до наши дни, когато сте нашия най-близък партньор, да ни разбере и като основна сила в ЕС, да ни помогне да решим нашите проблеми, а не да се отказваме от тях.

21 юни 2023 г.
гр. София